Германия повишава с 2/3 военния си бюджет до 2029
Мерц и Макрон: Европа трябва да се въоръжи в този нестабилен свят

Германия ще увеличи разходите си за отбрана с повече от две трети до 2029 г., изпреварвайки Франция и Великобритания. Това е поредното доказателство, че канцлерът Фридрих Мерц провежда масивно превъоръжаване на най-голямата страна в Европа в отговор на агресивната Русия и нестабилната Америка.
Според бюджетните планове, с които разполага Financial Times и трябва да бъдат представени от министъра на финансите Ларс Клингбейл във вторник, военните разходи на Германия се очаква да достигнат 162 млрд. евро през 2029 г., спрямо 95 млрд. евро през тази година. Сумата включва около 8,5 млрд. евро военна помощ за Украйна. Това ще доведе основните разходи за отбрана на страната до около 3,5% от БВП през следващите четири години, спрямо около 2,4% през 2025 г.
Планът поставя Германия – отдавна изоставаща по отношение на разходите за отбрана сред членовете на НАТО – пред Франция и Великобритания по пътя към новата цел на алианса за от 5% от БВП. Тя беше поискана от президента на САЩ Доналд Тръмп и се очаква да бъде подкрепена от повечето лидери на НАТО на срещата на върха в Хага в сряда.
Президентът Еманюел Макрон също призова военният бюджет на Франция да се увеличи до между 3 и 3,5% от БВП до 2030 г., от около 2% в момента.
Британският премиер Киър Стармър обяви в понеделник, че Обединеното кралство ще постигне новата цел до 2035 г. — в съответствие с плана на генералния секретар на НАТО Марк Рюте за съюзниците да изразходват 3,5% за основни военни разходи и допълнителни 1,5% за инвестиции в инфраструктура и киберсигурност до 2035 г. Но напредъкът на Великобритания е много по-бавен от този на Германия: тя планира да увеличи разходите за отбрана от около 2,3% от БВП в момента до 2,6% до 2027 г., с амбицията те да достигнат до 3% след следващите общи избори, които ще се състоят през 2029 г.
Амбициозните бюджетни планове на Берлин идват, след като Мерц свали конституционния таван на дълга на страната, за да позволи заемане на до 1 трилион евро за разходи за отбрана и инфраструктура през следващото десетилетие, в опит да съживи стагниращата икономика. Конституционната реформа позволява неограничено заемане на средства, за да се продължи с оборудването на Бундесвера и военната подкрепа за Украйна, след като фондът за отбрана от 100 милиарда евро, създаден от бившия канцлер Олаф Шолц през 2022 г., изтече след две години. Около 24 млрд. евро ще бъдат изтеглени от този фонд през 2025 г.
Страната функционира без бюджет за 2025 г., след като коалицията на Шолц се разпадна през ноември заради спорове за финансирането, което доведе до предсрочни избори през февруари. Дългогодишен ревностен защитник на фискалната дисциплина в Европа, Берлин сега прогнозира, че дефицитът му ще се увеличи до 82 млрд. евро през тази година, спрямо 33 млрд. евро през миналата. Според правителствените прогнози се очаква той да се увеличи до 126 млрд. евро до 2029 г.
Като част от бюджетните си планове, германското правителство също така се стреми да увеличи разходите за инфраструктура с 55% през тази година, до общо 115 млрд. евро. Това включва 27 млрд. евро, изтеглени от специалния 12-годишен фонд от 500 млрд. евро, създаден по-рано тази година, за да се заобиколи конституционният лимит за заемане на средства, се казва в документа. Около 11,7 млрд. евро ще бъдат инвестирани в железопътната и друга транспортна инфраструктура.
Други мерки за стимулиране на краткосрочния растеж включват пакет от 46 млрд. евро за корпоративни данъчни облекчения за мандата на коалицията 2025-2029 г.
Правителството очаква и двете камари на парламента да одобрят бюджетите за 2025 и 2026 г. до края на септември, според хора, запознати с темата.
Макрон и Мерц: Европа трябва да се въоръжи в един нестабилен свят
Междувременно лидерите на Германия и Франция публикуваха обща позиция във Financial Times, в която се казва:
„Докато се приближаваме към срещата на върха на НАТО в Хага, около нас цари хаос: войни бушуват, нормите се разпадат и старите уверености са поставени под въпрос. В тези трудни времена Германия и Франция – заедно с нашите европейски и трансатлантически приятели и съюзници – стоим обединени и силни, за да защитим нашите общи ценности, както и свободата и сигурността на нашите граждани”.
Според двамата основният източник на нестабилност за Европа е Русия, която води империалистическа война с нахлуването си в Грузия през 2008 г., след това в Крим и Донбас през 2014 г., а след това и в цяла Украйна през 2022 г.
„Целта на Владимир Путин е да подкопае европейската сигурност в полза на Москва. Русия методично се опитва да упражнява принудителна опека над съседите си, да дестабилизира европейските страни и да оспори световния ред. Не можем да го приемем, защото нашата цел е да защитим и запазим мира на нашия континент”, посочват лидерите на двете най-силни европейски икономики. „Докато продължава настоящата тенденция, Русия ще срещне в Франция и Германия непоколебима решимост. Залогът е европейската стабилност за десетилетия напред”.
На срещата на върха на НАТО Франция и Германия ще потвърдят подкрепата си за усилията на САЩ да сложат край на войната с твърд и траен мир, запазвайки суверенитета на Украйна и европейската сигурност.
Според двамата Европа вече е направила много. ЕС, неговите държави членки и Обединеното кралство са предоставили 130 млрд. евро подкрепа на Киев и стоят в основата на наложените на Москва санкции.
„Ще увеличим подкрепата си за украинските въоръжени сили. Ще инвестираме колективно в отбранителната промишленост на Украйна. Освен това, в координация с Обединеното кралство, ще гарантираме, че бъдещата армия на Украйна ще бъде достатъчно голяма и оборудвана, за да възпрепятства всяка нова инвазия”, се казва още в позицията.
Двамата лидери също така предупреждават, че в обозримо бъдеще „ще живеем в дълбоко дестабилизирана среда и в свят, в който нашите съюзници ще имат други дилеми и приоритети”.
„Отвъд Русия ще имаме още много предизвикателства - от тероризма до защитата на нашите територии, граждани и интереси по целия свят. Ще трябва да се справим с тези предизвикателства. Не защото някой ни моли да го направим, а защото сме реалисти и сме длъжни да го направим пред нашите граждани”, посочват в заключение те.