След милиони години еволюция: Може ли човек отново да заживее на морското дъно?

Преди около 370 млн. години пра-пра-пра-пра (и т.н.) предшественик на днешния хомо сапиенс, създание, приличащо на саламандър, изпълзява от водата и заживява на сушата.

Изминават милиони години, но еволюиралото създание така и не се връща към водата.

Днес, благодарение на възхода на технологиите, за човек е възможно да мисли за живот в други светове – например в Космоса. Редица астронавти вече доказаха, че може да се оцелява продължително време в условия, напълно непригодни за човек. НАСА обмисля създаване на местообитание за хора на Луната в срок до 2030 г.

Едновременно с това обаче се роди и нова тенденция – за връщане към корените, т.е. към водата.

На този фон британският стартъп DEEP, работи усилено по създаване на условия за живот под водата не по-късно от 2027 г..

„Искаме да направим това, което SpaceX направиха за Космоса. Те направиха Космоса секси. Искаме да използваме това и да предоставим платформа, с която да привлечем най-големите умове. Те могат да използват иновации в морето“, казва президентът на DEEP Шон Уолпърт, пред Popular Mechanics.

Животът минава като на лента: Какво виждаме, когато умираме

Неговата идея не е лишена от смисъл. Човечеството сякаш много бърза да завладее други светове, но забравя, че океаните остават до голяма степен непроучени и мистериозни. А на DEEP не им липсват амбиции. Те си представят подводни човешки местообитания, които звучат като истинска фантастика. Или може би не?

Идеята им е да се използва 3D технология, чрез която да се изградят нещо като метални подводни къщи. Те ще са устойчиви на морското налягане. От DEEP се надяват поне едно „местообитание“ да е завършено до края на годината.

Планът е да се започне с нещо малко – около 30 квадратни метра. В тях ще могат да живеят до трима души. Такава подводна къща би могла да се използва за краткосрочни проучвателни мисии на дълбочина до 100 метра. Това е т.нар. светла част на океана, т.е. дълбочина, която е сравнително добре проучена и за която има доста данни.

Следващите образци са по-големи. В тях ще има пространство за кухня, научна лаборатория, шест спални и тоалетна. Такава къща ще се потапя на до 200 метра дълбочина. Според изчисленията на DEEP там хора ще могат да прекарват по 28 дни. Това вече е „зоната на здрача“ под вода.

Това няма да е първият опит на хората да създадат условия за живот под водата. През 60-те години на миналия век американският флот стартира проекта SEALAB – по същество експеримент, който трябва да провери издръжливостта на хората под водата при определени условия. Във Франция пък имат Coshelf – друг опит за създаване на подводно местообитание.

И макар че науката доста е разсъждавала върху тази тема, идеите не стават толкова популярни както изследването на Космоса например. Най-дългата мисия на Sealab е 28 дни като се знае, че човек може да издържи по-дълго под вода. През 2023 г. професор Джоузеф Дитъри, известен като „д-р Deep Sea” поставя нов световен рекорд прекарвайки 100 дни под вода в Undersea Lodge в Key Largo – подводен хотел във Флорида.

Защо съществува Вселената? Учени от САЩ и Япония вече се надпреварват за отговора

Състоянието на Дитъри е внимателно проследено. След завръщането му на повърхността той съобщава, че е спал по-дълго от обичайното, установено е временно късогледство, както и понижени нива на холестерол.

Тези открития повдигат въпроса какво се случва с човешкия организъм при продължителен престой под вода. Както и в Космоса, на морското дъно също са нужни специфични условия.

Експерименти от 30-те години на миналия век сочат, че ако човек има достъп до нужните газове, би могъл да остане под вода за неопределено време. Тук става дума за кислород и азот, които всеки водолаз поема при гмуркане.

Тъй като обаче те се съхраняват в съдове със сгъстен въздух, количествата, които стигат до човешкия организъм, са по-големи от обичайните. Така оставането под вода не е проблем, но излизането на повърхността вече е.

При водолазите често се говори за риск от т.нар. декомпресионна болест. Това означава образуване на мехурчета в кръвта и тъканите при рязкото намаляване на околното налягане след изплуване. В тези случаи би могло да се стигне до различни увреждания и дори смърт. Ето защо не е сигурно, че човек би могъл да остане под вода дълго време без да увреди фатално кръвоносната си система.

Освен това човешките същества имат постоянна нужда от светлина. Въпреки че Дитъри оцелява 100 дни под вода, сам казва, че светлината му е липсвала толкова много, че дори поискал от близките си да му изпратят снимки на слънце.

Ако хората наистина решат, че трябва да заселят морското дъно, не бива да се забравя, че там вече има обитатели. Хората са основният замърсяващ вид, но са положили и немалко усилия да запазят поне океаните чисти в голямата им част. Затова спускането на големи, метални „местообитания“, макар с научна цел може би не е най-добрата идея.