Космически лаврак два пъти седмично: Френски учени разработват лунни аквакултури

Ако погледнем към лаврака, който кръжи из резервоара на малкия научен център в южната част на Франция, надали ще видим нещо необикновено. Но този екземпляр има важна мисия - заедно с останалите риби в обкръжението си ще създаде поколение, което ще бъде изстреляно в космоса.

Мястото е Palavas-les-Flots, известен курорт на бреговете на Средиземно море. Но освен туристи тук има и учени. Те работят по интересен проект. Задачата на проучването е да отговори може ли лавракът да бъде отглеждан на Луната или на Марс. Както и да бъде използван за храна на бъдещите астронавти.

Основна движеща сила зад проекта, наречен The Lunar Hatch, е д-р Сирил Зибила, специалист по морска биология във Френския национален институт за морски изследвания. Той наблюдава рибите като свои деца, разказва The Guardian.

„Рибата е отличен източник на протеини, омега 3 и витамини Б, които са необходими в Космоса, за да се поддържа мускулната маса. Въпросът е можем ли да произвеждаме храна в такова пространство“, посочва Зибила.

Според него отговорът ще бъде даден, когато хайверът се изстреля в Космоса и бъде поставен под наблюдение. Рибите би трябвало да се излюпят докато стигнат до Международната космическа станция. След това ще бъдат замразени и върнати на земята за изследвания.

Зибила е убеден, че ако в крайна сметка се вземе решение за построяване на станция на Луната, отглежданият там лаврак може да е в менюто на астронавтите поне два пъти седмично.

Как минават девет месеца в Космоса? Историята на Бъч и Суни, които вече са на Земята

Изпращането на риби в Космоса не е прецедент. Първите „акваастронавти“ са от вида мумичог – малки морски рибки, взети на една от мисиите на „Аполо“ през 1973 г.

Три години по-късно съветски астронавти от „Союз“ извършват серия експерименти с гупи. През 2015 г. е ред на рибките „зебра“. Те са пратени на Mеждународната космическа станция, за да се изследва как атрофират мускулите им. Миналата година и Китай изпрати риби-зебра. Но френският експеримент ще е първият, който ще провери дали риби могат да се отглеждат в космически условия.

Kрайната цел е, казва Зибила, да се създаде „затворена хранителна верига“ на Луната като се използват специални помещения. Част от тях ще са резервоари за вода, която ще се добива от лед. С отпадните води пък ще се произвеждат микроводорасли за изхранване на рибите. Фекалиите от рибите ще се обработват от скариди и червеи, които също могат да служат за храна на самите риби.

„Целта на нашия проект е да няма никакъв отпадък. Всичко ще се рециклира чрез система за аквакултури“, казва експертът.

За да се осигурят по две порции риба седмично за седем астронавти на 16-седмична мисия ще са необходими по 200 лаврака. Затова се изпраща нужното количество хайвер в космоса, а освен тях на Земята ще бъдат наблюдавани още 200 риби от същата ферма като контролна група.

Проектът на Зибила може и да изглежда като фантастика. На учения са му нужни почти 10 години, за да убеди доста хора в евентуални ползи от тази идея.

През 2016 г. Европейската космическа агенция се обръща към научната общност с молба за идеи за бъдещата лунна станция, която трябва да се нарича Лунно селище. Идеята на Зибила им допада и през 2018 г. той получава финансиране за първи път.

Той се захаваща с интензивни проучвания като първо трябва да установи дали хайверът би издържал транспортиране с космически кораб. За целта се прави симулация в университета в Монпелие като се имитира задвижването на руската ракета „Союз“.

„Тя има много по-силни вибрации в сравнение с други. Така установихме, че те не влияят на развитието на хайвера“, казва Зибила.

Той напуска гимназията, за да стартира бизнес за $7 млрд.: Историята на първия цивилен астронавт, излязъл в открития Космос

После се проверяват другите рискови фактори – супер гравитация, предизвикана от ускорението и космическа радиация. Засега резултатите са обещаващи, но не са проверени на практика.

„Направили сме всички симулации, които могат да се извършат на Земята. Сега ни трябва космическа мисия, за да можем да сравним данните от рибите за сравнението с тези, които ще останат тук“ казва ученият.

Кога ще стане това, не е ясно. Затова Зибила и неговите риби чакат.

Изследвания за изграждане на затворена система за аквакултури се правят не само в Европа. Китай също провежда такива експерименти, така че надпреварата е в ход.

Според Зибила неговият проект има значение и за живота на Земята.

„Ние преобразувахме система, която първоначално разработвахме за нашата планета, за да функционира на Луната. Но такъв затворен цикъл би бил ключов за опазването на околна среда и за икономиката. Чрез принципа, който се прилага на Луната, могат да се изхранват и големи човешки общности.“