Изборът на първия американски папа – Лъв XIV, доведе до вълна от реакции отвъд границите на Католическата църква.

В ерата на глобалните културни и политически сблъсъци фигурата на един религиозен лидер лесно се превръща в символ на по-широки обществени страхове и надежди. Когато този лидер е американец обаче, особено в контекста на нарастващия национализъм в собствената му родина, ефектът е още по-силен, пише The Guardian.

Реакциите в по-дясно концентрираните кръгове на MAGA движението (съкратено от Make America Great Again) не закъсняха. В социалните мрежи се завъртяха множество обвинения, че новоизбраният папа е „анти Тръмп“, „за отворени граници“, „с леви убеждения като Франциск“. Споменаха се негови минали позиции срещу някои републикански политици, както и подкрепа за по-мека имиграционна политика и социална справедливост.

От другата страна на анализа обаче стои фактът, че Лъв XIV не е просто наследник по убеждения на папа Франциск, а вероятно и стратегически отговор на глобалната църква към настоящите икономически, социални и климатични предизвикателства.

Изборът му е направен от най-разнообразния по география конклав в историята, а самият Лъв дори поставя като свой приоритет справянето с глобалните неравенства, климатичните промени и разрушителните ефекти на технологичните и икономически промени върху труда и човешкото достойнство.

Новият папа къса с курса на Франциск и подкрепя Киев и примирието

И все пак, напрежението между американския консервативен католицизъм и папската институция не е нищо ново.

По времето на Франциск това се проявява в острите му критики към икономическата несправедливост и екологичната безотговорност. Част от американските политици – включително Джей Ди Ванс, Марко Рубио и Стив Банън – често изразяват недоволство от подобни послания. Те представляват течение в американския католицизъм, което залага на традиционализма, националната идентичност и твърдата външна политика.

През януари тази година Ванс дори използва Свети Августин, за да оправдае ограничаване на международната помощ и затягане на миграционната политика – позиция, която Франциск открито опровергава.

Това обаче не възпря вицепрезидента да посети Рим, да отдаде почит на починалия папа, или да се срещне с Лъв XIV след първата му меса.

В същото време анализатори като Сохраб Ахмари напомнят, че новият папа не отрича напълно проблемите, породени от неконтролираната миграция, и дори сам е казвал, че „това е глобален проблем“. В същото време той допълва, че „Независимо дали си роден в САЩ или на Северния полюс, ти си създаден по образ и подобие на Бог, и когато забравим това, забравяме кои сме.“

Какво общо имат AI, правата на работниците и индустриалната революция с името на новия папа?

Продължение на Лъв XIII или нова посока?

Изборът на името му – Лъв – също не е случаен. Последният папа с това име – Лъв XIII – е известен с енцикликата Rerum Novarum от 1891 г., в която заклеймява икономическата експлоатация и същевременно предупреждава за опасностите от тогавашния комунизъм. Тази двойна критика – както към дивия капитализъм, така и към идеологическия тоталитаризъм – оформя и подхода на Лъв XIV днес.

Първото публично изявление на новия папа също беше индикативно: в него той посочва войните, климатичните промени, социалните неравенства, принудителната миграция и несигурността на труда като някои от основните предизвикателства. Това е програма, която трудно би се вместила в рамките на едно политическо течение – тя засяга едновременно либерални и консервативни теми.

Папа Лъв XIV ще трябва някак си да открие баланса между универсалния характер на католицизма и нарастващите националистически настроения, включително в собствената си родина. Проблемът е, че десният популизъм в много от случаите не се ограничава до икономическа критика на глобализацията, а отрича самите принципи на солидарност, състрадание и международно сътрудничество – някои от най-важните елементи от католическата социална доктрина.

Папа Лъв XIV - строителят на мостове след бурното управление на Франциск

Същевременно не могат да бъдат пренебрегнати и легитимната тревога на някои консервативни католици, че техните социални и културни ценности биват изтласквани от посланията на папата, възприемани като политически ангажирани.

Реалният въпрос е дали ще се намери път към конструктивен диалог, който не свежда вярата до етикети като „ляв“ или „десен“.

Изборът на Лъв XIV е нов етап за Католическата църква – на сблъсък не просто между богословски възгледи, а между глобални визии за бъдещето.

Когато сме заобиколени от множество кризи, които зависят една от друга, както и от нарастващо напрежение между отделни социални кръгове, новият папа изглежда решен да отстоява духовен и социален универсализъм, без да игнорира реалните страхове и предизвикателства на своето време.