Лидери от цял свят и над 250 000 души присъстваха на инаугурацията на папа Лъв XIV, първия американски папа в историята на католицизма, която започна точно в 11 ч българско време с церемония на площад „Свети Петър“.

Сред гостите бяха вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, държавният секретар Марко Рубио, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, германският канцлер Фридрих Мерц, италианският премиер Джорджа Мелони, както и украинският президент Володимир Зеленски, който поздрави с кратко ръкостискане Ди Ванс.

Сред участниците се забелязваше и силно духовно присъствие - около 700 епископи и свещеници, повече от 2000 членове на духовенството и стотици дякони. Присъстваха и представители на Константинополската патриаршия и на Александрийската гръцка православна патриаршия.

По време на тържественото богослужение папа Лъв XIV заяви, че ще остане верен на църковното учение, като същевременно насърчи Църквата да се изправи пред предизвикателствата на съвременния свят, предаде Reuters, цитирана от БТА. 

Пред събралото се множество на площад "Свети Петър" той подчерта, че макар Църквата с нейните 1,4 милиарда вярващи да трябва да остане вярна на традициите си, това не бива да я превръща в затворена и изолирана институция. Според него бъдещето ѝ не трябва да включва религиозна пропаганда или борби за власт.

Следвайки линията на своя предшественик папа Франциск, Лъв XIV остро разкритикува глобалната икономика, обвинявайки я в това, че "експлоатира природните ресурси и изключва най-бедните от обществото". Той изрази загриженост относно прекомерната централизация на власт в папската институция и обеща да ръководи Църквата "без да се поддава на изкушението да управлява като автократ".

Папа Лъв XIV - строителят на мостове след бурното управление на Франциск

Благодарение на избора си на папско име и на математическото и юридическото си образование, папа Лъв XIV събуди надежда и любопитство за влиянието, което Католическата църква би могла да окаже върху икономическия свят по време на неговия понтификат, сред вярващите, но и в светските кръгове, отбелязва Euronews.

За много наблюдатели и експерти по делата на Ватикана Лъв XIV би могъл да внесе доктринален ред в призивите на предшественика му Франциск срещу бедността, социалната несправедливост и опустошаването на околната среда.

Както каза Светият отец в първото си обръщение към Кардиналската колегия в събота, 10 май:

„Приех името на Лъв XIV по няколко причини, но най-вече заради папа Лъв XIII, който с историческата си енциклика Rerum Novarum разгледа социалния въпрос в контекста на първата голяма индустриална революция“.

Новият папа къса с курса на Франциск и подкрепя Киев и примирието

Енцикликата Rerum Novarum (За новите неща) е обнародвана от папа Лъв XIII през 1891 г. Историците я смятат за първата стъпка на Църквата към модерността.

С Rerum Novarum Църквата призовава за права на работниците, без да прибягва до класовата борба, насърчавана от марксистката доктрина, а чрез баланса на справедливо заплащане и равнопоставени икономически отношения.

Rerum Novarum полага основите на Социалната доктрина на Църквата, която вдъхновява католическия синдикализъм, а около 30 години по-късно и създаването на християндемократически партии, които допринасят решително за гражданското и материалното възстановяване на Европа след Втората световна война, допълва Euronews.

Какво общо имат AI, правата на работниците и индустриалната революция с името на новия папа?

Социалната доктрина на Църквата

За Еторе Готи Тедески, банкер и бивш президент на Института за религиозни дела (IOR) – ватиканската финансова институция, Лъв XIII е „пророчески папа“, защото дебатът по подготовката на новата енциклика, започнал няколко години по-рано, обуславя идеите на икономическите сили на Бел епок, особено на младите Съединени щати в пълен растеж.

„Папа Лъв XIII поставя под въпрос концентрацията на икономическата индустриална мощ и веднага е атакуван (от политическите и религиозните сектори, които подкрепят зараждащия се и нерегулиран капитализъм), но след шест месеца САЩ приемат Закона на Шърман за монополите и изработват основата на антитръстовите агенции за регулиране на конкуренцията“, допълва Тедески.

Законът „Шърман“ е приет от администрацията на САЩ през 1890 г., за да се ограничи силата на картелите, които създават почти монополен режим със сериозни социални последици.

„Днес Църквата предлага на всички своето наследство от социална доктрина, за да отговори на поредната индустриална революция и развитието на изкуствения интелект, които поставят нови предизвикателства пред защитата на човешкото достойнство, справедливостта и труда“, припомни папата в обръщение към кардиналите.

Финансовата разлика между Gen Z в Америка и Gen Z в Европа е все по-огромна

Междувременно икономическите данни показват нарастващи икономически кризи и дисбаланси между средните доходи и разходите за живот от двете страни на Атлантическия океан.

Ако въпросът за нова Социална доктрина на Църквата беше изяснен от думите на самия папа, все още не е ясно как той ще започне евангелизаторската акция, необходима, за да убеди основните икономически и политически играчи в стойността на съдържанието на нова енциклика за социалните задължения на капитала, допълва Euronews.

Мисионерски цели във финансите и високите технологии?

Ще трябва ли новият понтифик да се изправи срещу световни олигарси, както Църквата се е изправила срещу езически владетели в първите векове на християнството?

Според Еторе Готи Тедески „трябва да препрочетем Caritas in Veritate на Бенедикт XVI, енцикликата за глобализацията и технологичния прогрес“, изготвена и изменена по време на дълговата криза, която разтърси Европа и САЩ между 2008 г. и началото на 2010 г., най-тежкия финансов срив след краха на Уолстрийт през 1929 г. Тедески е съавтор на Caritas in Veritate с Бенедикт XVI.

Чрез тази енциклика Бенедикт XVI подчертава значението на определянето на това какво е икономиката и какви са нейните крайни цели с дълбоко преразглеждане на моделите на развитие, наложени от глобализацията и цифровизацията. Това беше продължено и интерпретирано от папа Франциск, който освен с борбата си срещу икономическата несправедливост се занимаваше и с изучаването на изкуствения интелект.

Папа Франциск предупреди за „порочни“ опасности от изкуствения интелект

През 2024 г. той произнесе реч на междуправителствения форум на Г-7 в Италия, в която заяви, че „изкуственият интелект е продукт на човешкия творчески потенциал, дар от Бога“. И говори за „алгоетика“, морала на алгоритъма.

„Приоритетът на папа Франциск по отношение на изкуствения интелект е технологиите да бъдат разбирани заради социалното им въздействие, тъй като представляват форма на власт, която предефинира отношенията между хората“, заяви преди няколко месеца пред списание Wired Паоло Бенанти, францисканец, изследовател на етиката на технологиите, професор в Папския Грегориански университет.

Той е смятан за контактно лице на папа Франциск по въпросите на изкуствения интелект и е единственият италиански член на Комитета по изкуствен интелект към ООН, както и председател на Комисията по изкуствен интелект за информация към Департамента за информация и издателска дейност към Президентството на Министерския съвет.

Технологиите на конклава: Как Ватиканът защитава избора на новия папа

Новата финансова и доктринална роля на САЩ

Лъв XIV е първият американски папа в хилядолетната история на Църквата.

В Светия престол избирането му събуди надежди, че може да помогне за оздравяване на затруднените финанси на Ватикана, като привлече нови потоци от долари.

Обелусът на Свети Петър е финансовият бял дроб на Католическата църква, представляващ паричния поток от милостинята на всички хора по света.

„50% от обелуса на Свети Петър традиционно идват от САЩ. От това, което съм чел, обелусът на Свети Петър е спаднал до около 50% през последното десетилетие. Какво може да направи папата? Да се заеме с обновяване и утвърждаването на ценностите, влияещи на католическия свят.

Да ограбиш Ватикана: Кардиналът, който можеше да стане папа, очаква присъда

За шест месеца той ще балансира бюджета, казва Тедески, който завършва с думите, че вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс е потвърдил това и е поставил условията си в Мюнхен през февруари миналата година с думите: „Потвърдете отново ценностите и ние ще бъдем изцяло на ваша страна“.

Засега изглежда, че папа Лъв XIV изпраща послания с определена социална чувствителност от икономическа гледна точка и по-традиционни от гледна точка на съдържанието на доктриналните ценности, завършва Euronews.

*** През 2012 г. Еторе Готи Тедески е отстранен от председателския пост на IOR по обвинение в предполагаемо нарушаване на законите за борба с прането на пари. През 2014 г. Римския съд изключва отговорността на Готи Тедески, като прекратява делото. Бившият банкер заяви, че съдебното недоразумение е свързано с опитите му да направи Института за религиозни произведения по-прозрачен.