Докато католическият свят все още скърби след смъртта на папа Франциск, във Ватикана вече текат интензивни подготовки за едно от най-строго пазените събития в целия свят – изборът на новия римски папа.

Конклавът, който ще избере наследника на Франциск, започва на 7 май – 16 дни след кончината му, за да бъде осигурено време за траур и организационни мерки. В Сикстинската капела 135 кардинали от целия свят ще се съберат, за да гласуват кой ще застане начело на Католическата църква, пише EuroNews.

Технологична сигурност и средновековни обети

Изборът на нов папа винаги е бил съпроводен от строги мерки за сигурност и поверителност, но в последните 12 години технологичният сектор се е развил с драматично темпо. Точно по тази причина днес се налага Ватиканът да засили допълнително контрола, за да избегне изтичане на информация по време на строго секретния процес.

По време на погребението на Франциск италианският вестник Corriere della Sera разкрива, че властите са били подготвени със специални антидрон оръжия – така наречените „дронови базуки“, готови да свалят всяко неканено устройство в небето над Рим.

Тези мерки са част от по-широка практика, която включва забранени полети над зоната и използване на наземни компютърни системи, които заглушават честоти и прекъсват телекомуникации.

Очакванията са подобни мерки да бъдат приложени и по време на конклава, въпреки че от италианското Министерство на вътрешните работи все още не са потвърдили официално дали обхватът на забранената зона ще бъде разширен.

Две основни структури са отговорни за реда във Ватикана. Едната от тях е Папската швейцарска гвардия, а другата – Жандармерията на Ватикана. И двете институции отказват да споделят каквито и да било подробности за сигурността по време на конклава, като се позовават на това, че задачите им са изключително чувствителни.

Fantapapa или как изборът на нов папа се превърна във видеоигра

Но как наистина се пази тайната – уроци от миналото

Макар че сегашните мерки са поверителни, можем да се ориентираме от практиките, използвани през 2013 г., когато Хорхе Марио Берголио е избран за папа Франциск.

По това време Ватиканът поставя фалшив под върху плочките в Сикстинската капела, под който са разположени електронни заглушители, блокиращи всички сигнали навън.

Освен това капелата и домът на кардиналите са щателно проверени с антишпионски скенери за скрити микрофони и камери.

Според италианския вестник La Stampa по това време е изградена и специална Фарадеева клетка около капелата – метална конструкция, която блокира всякакви електромагнитни и електростатични сигнали.

Правилата, въведени още по времето на папа Йоан Павел II през 1996 г., забраняват използването на каквито и да било електронни устройства, радиоприемници, телевизори и записващи устройства.

Камерленгото (временният глава на църквата) има отговорността да осъществява „щателни проверки“ със „сигурни лица с технически умения“, за да гарантира, че нищо не е тайно монтирано.

От камбаните на скръбта до Habemus Papam: Какво се случва, когато папата си отиде

Освен технологиите, Ватиканът разчита и на вековни обети за поверителност. Всички служители, официални лица и така наречените конклависти полагат клетва няколко дни преди началото на конклава, в която се заричат да не използват каквито и да било предаватели, приемници или фотоапарати – дори и след като новият папа е избран, освен ако не получат специално разрешение за това.

При първата среща на конклава кардиналите също полагат клетва за абсолютна секретност по отношение на всичко, което се обсъжда и извършва по време на избора. По време на заседанията е забранена всякаква кореспонденция, а конклавистите нямат достъп до външни новини.

Нарушаването на тези обети води до моментално отлъчване от църквата.

Сложното наследство на папа Франциск

Въпреки всички тези мерки човешкият фактор все още е слабото звено.

През 2005 г. германски кардинал издава избора на Йозеф Ратцингер като папа Бенедикт XVI преди официалното обявяване, което позволява на медиите да разпространят новината още преди да бъде произнесена традиционната формула „Habemus papam“.

Дори папа Франциск сам нарушава традицията с книгата си от миналата година, в която разкрива, че е бил използван в опит да се блокира избора на папа Бенедикт XVI през 2005 г.