Върнаха ли назад преговорите в Истанбул часовника на дипломацията за мир
В седмицата, в която всички очакваха да се случи много, по-показателното беше това, което не се случи, пише в анализ CNN
&format=webp)
Първите преки преговори от три години насам между Украйна и Русия в Истанбул трябваше да възвестят нова ера на дипломацията за разрешаване на най-големия конфликт в Европа след Втората световна война.
Вместо това контекстът, краткостта и ограниченият резултат дадоха на скептиците още причини да се съмняват, че Москва иска мир, пише в анализ CNN.
Трите заключения - размяна на затворници, по-нататъшни разговори за среща на президентите и съставяне от двете страни на визия за бъдещо прекратяване на огъня, звучат като напредък.
Украйна вече заяви, че иска незабавно и безусловно прекратяване на огъня по въздух, море и суша, и вече предложи директни преговори между президента Володимир Зеленски и руския му колега Владимир Путин. Русия отхвърли тези две идеи, но в петък заяви, че отново ще ги разгледа.
Дипломацията измина дълъг път през тази седмица, за да се върне на нулата - там, откъдето започна миналата събота.
Тогава в Киев Франция, Германия, Обединеното кралство и Полша поискаха безусловно прекратяване на огъня за един месец и публикуваха снимка на лидерите на петте държави, които разговарят по телефона с президента Тръмп.
Те разтръбиха неговата подкрепа за примирието, но и това, което Франция нарече „масивни санкции“, ако Русия отхвърли искането.
Шест дни по-късно, в петък, отново публикуваха снимка на същите петима лидери, отново скупчени около телефон, този път в албанската столица Тирана, които разговарят с президента на САЩ.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че е „неприемливо“ Русия да продължава да игнорира примирието. Премиерът на Обединеното кралство Киър Стармър заяви, че Путин „трябва да плати цената за избягването на мира“.
През изминалата седмица Путин се отърси от исканията за примирие и предложи директни преговори в Истанбул. Зеленски заяви, че ще се срещне с него там, а Тръмп предложи да бъде посредник.
Путин отхвърли всичко, с изключение на среща на младшия състав.
А след това Тръмп добави, че никога не е очаквал Путин да присъства, без той също да бъде в Истанбул, очевидно стигайки до заключението, че „нищо няма да се случи“ по въпроса за Украйна, преди да се срещне с руския държавен глава.
Само за една седмица вече извървяхме пълен кръг през противоречивите емоции, които обземат Белия дом по този трънлив външнополитически въпрос, по който американската администрация даде прекалено много обещания за изпълнение, продължава анализът на CNN.
Появиха се две константи. Путин не се интересува от европейския или американския натиск, а просто предлага минималистично предложение за мир с максималистични искания и отказва да отстъпи.
Тръмп изглежда частно предлага подкрепа на Украйна и нейните съюзници, но публично се вижда как протяга маслиновата клонка на двустранна среща с Путин, когато Москва е готова.
От време на време Белият дом се опитваше да сигнализира, че търпението към Путин е ограничено, дори изтичащо. От време на време дори Тръмп намеква за това, като в началото на седмицата бегло спомена вторичните санкции. И все пак това нетърпение все още не се е превърнало в решителните действия, които Европа иска.
Русия прави достатъчно, за да позволи на Тръмп да се преструва, че е сериозна, като същевременно не отстъпва от нищо - дори усложни нещата в петък с докладваното искане Украйна да предаде територия, която тя не е завладяла.
Има достатъчно неясен, неразрешим шепот за дипломация и по-нататъшни разговори, за да се осигури дразнещото обещание за сделка, без да се сключи или дори очертае такава. Очевидно Русия играе за време и трупа сили на източната фронтова линия, както показват снимки от дронове, преди вероятна лятна офанзива, допълва CNN.
На този фон в петък бившият посланик на САЩ в Украйна Бриджит Бринк, която подаде оставка миналия месец, написа критична оценка на политиката му.
„За съжаление, от началото на управлението на Тръмп политиката е да се оказва натиск върху жертвата, Украйна, вместо върху агресора, Русия. Поради това не можех повече добросъвестно да изпълнявам политиката на администрацията и сметнах за свой дълг да се оттегля. Мирът на всяка цена не е никакъв мир - той е умиротворяване. А историята неведнъж ни е учила, че отстъпките не водят до безопасност, сигурност или просперитет. То води до повече войни и страдания.“
Може би е твърде рано да се определи дали подходът на Тръмп с меки ръкавици означава отстъпки.
И - както в случая с неуспешната среща на върха между Тръмп, Зеленски и Путин, не очаквайте тази опияняваща смесица от его, уважение и омраза да даде резултати.
Дали поуката от изминалата седмица е, че Тръмп лично ще принуди Путин да приеме отстъпки, каквито месеци на натиск и години на брутални битки на бойното поле не са направили? Дори една евентуална среща на върха между двамата лидери може да не намери път към мира, а да върне часовника на дипломацията назад и подобно на тази седмица да остави Украйна отново на нула, завършва анализът на CNN.