Украйна и съюзниците ѝ са готови за „безусловно прекратяване на огъня“, Путин предложи преки преговори за мир

Украйна и западните ѝ съюзници са готови да предложат „безусловно прекратяване на огъня“ в координирана инициатива, която може да доведе до налагане на строги нови санкции от страна на САЩ и Европа срещу Русия, ако Кремъл отхвърли предложението. Това съобщават запознати с плана източници пред Financial Times.

Същите източници споделят, че Европа и Украйна са близо до финализиране на предложението в сътрудничество със САЩ.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви: „Прекратяването на огъня трябва да е всеобхватно – по въздух, по море и по суша. Наблюдението на изпълнението му е напълно възможно – с координация от страна на Съединените щати, това е реалистично.“

„Ако Русия откаже пълно и безусловно прекратяване на огъня, трябва да бъдат наложени още по-силни санкции в енергийния и банковия ѝ сектор“, добави той, като посочи петрола, изкопаемите горива и т.нар. „сенчест флот“ като основни мишени на новите мерки.

„В ход е подготовката на силен 17-и пакет от санкции на ЕС, който ще бъде координиран със санкциите на Обединеното кралство, Норвегия и САЩ“, каза още Зеленски.

Вашингтон и Киев подписаха споразумение за природните ресурси на Украйна

В ранните часове в неделя, Владимир Путин отвърна на украинската инициатива, като предложи да се проведат мирни преговори без предварителни условия в Истанбул в четвъртък. По-късно днес турският президент Реджеп Тайип Ердоган е казал в телефонни разговори с колегите си от Русия и от Франция Владимир Путин и Еманюел Макрон, че Турция е готова да стане домакин на преговори за прекратяване на огъня и за траен мир между Русия и Украйна, съобщава Reuters.

Според ранното изявление на Путин целта на тези преговори би трябвало да бъде постигането на устойчив мир и елиминирането на първопричините за войната. Тя започна с руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. С изпращането на хиляди военнослужещи на украинска територия руският президент предизвика най-големия конфликт между Русия и Запада от Кубинската криза през 1962 г..

Руският държавен глава заяви още, че целта е "възстановяването на дългосрочния, траен мир".

"Не Русия провали преговорите през 2022 г., а Киев. Въпреки това ние предлагаме Киев да възобнови преките преговори, без никакви предварителни условия", допълни Путин, говорейки пред журналисти в Малахитовото фоайе на Големия кремълски дворец.

"Предлагаме на властите в Киев да подновим преговорите в четвъртък в Истанбул. Нашето предложение - както те биха казали - е на масата. Решението сега е на властите в Украйна и на техните покровители, които, както изглежда, са ръководени от свои лични политически амбиции, а не от интересите на своите нации", отбеляза президентът на Русия.

"Не бива да изключваме реално прекратяване на огъня като резултат от едни такива преговори. Искаме сериозни разговори", каза още Путин.

Тези преговори биха били първият директен контакт на високо равнище между Русия и Украйна от провала на опитите за постигане на мир в началните месеци на войната, също провеждани в Турция, през пролетта на 2022 г.

Русия не се е отказала от нито едно от максималистките си искания, които на практика биха сложили край на съществуването на Украйна като независима държава.

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски определи като положителен знак това, че Русия е започнала да обмисля прекратяване на войната, но подчерта че първата стъпка към това е спиране на огъня от утре, 12 май.

"Добър знак е, че руснаците най-сетне започнаха да обмислят прекратяване на войната. Всички по света отдавна чакат това. Първата стъпка към истинското прекратяване на всяка война обаче е спирането на огъня", написа Зеленски в X.

Президентът на САЩ пък изрази днес увереност, че краят на конфликта в Украйна може да наближи на фона на подновените опити за постигане на примирие. "Потенциално велик ден за Русия и Украйна", написа Тръмп в своята социална платформа. "Помислете за стотиците хиляди животи, които ще бъдат спасени, когато тази безкрайна "кървава баня", надяваме се, приключи.“ Президентът на САЩ казва, че "ще продължи да работи и с двете страни", за да създаде "съвсем нов и много по-добър свят". "Предстои една голяма седмица!", добавя той.

Путин отбеляза Деня на победата със Си, Фицо и Вучич при драконовски мерки за сигурност

Изказването на Путин за преговорите в Истанбул дойде след посещението на лидерите на Франция, Германия, Полша и Великобритания в Киев, където те се срещнаха със Зеленски.

Новият германски канцлер Фридрих Мерц се присъедини към френския президент Еманюел Макрон, британския премиер сър Киър Стармър и полския премиер Доналд Туск в украинската столица - първото им съвместно посещение след като Мерц зае поста този месец.

Украинският външен министър Андрий Сибиха съобщи, че петимата лидери са провели „продуктивен телефонен разговор“ с Доналд Тръмп относно „мирните усилия“.

Макар че Тръмп и екипът му досега се колебаеха да заплашат Русия с нови санкции, участници в планирането казват, че Вашингтон е започнал да обмисля тази стъпка.

През последните дни Тръмп заяви, че има усещането, че руският президент Владимир Путин „се подиграва“ с него.

„Ако примирието не бъде спазено, САЩ и техните партньори ще наложат нови санкции“, написа Тръмп в четвъртък в Truth Social.

Целта на визитата на европейските лидери е да демонстрират западна солидарност със Зеленски след като Путин прие в Москва лидерите на Китай и Бразилия на парада по случай 80-годишнината от края на Втората световна война.

В изявление преди визитата, лидерите призоваха за 30-дневно примирие с цел активизиране на преговорите, водени от САЩ, и настояха Русия „да престане да възпрепятства усилията за постигане на траен мир“.

„Кръвопролитието трябва да спре, Русия трябва да прекрати незаконната си инвазия, а Украйна трябва да има възможност да просперира като сигурна, стабилна и суверенна нация в международно признатите си граници - за поколения напред“, се казва в изявлението.

Освен разговора с Тръмп, и други световни лидери се включиха виртуално в срещата в Киев. Те обсъдиха планове за подкрепа на въздушната, сухопътната и морската отбрана на Украйна, възстановяване на армията след евентуално мирно споразумение и гарантиране на дългосрочната ѝ сигурност.

„Всички ние сме наясно колко деликатен е балансът, който поддържаме, за да осигурим ангажимента на САЩ за разрешаване на конфликта“, каза председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на виртуалната среща.

„Опитът ви да предотвратите оттегляне на САЩ чрез споразумението за стратегически минерали изглежда даде резултат“, обърна се тя към Зеленски. „Новата готовност на Доналд Тръмп да оказва натиск върху Русия може да се окаже повратна точка.“

„Сега топката е в полето на Русия и трябва да остане там“, добави фон дер Лайен, визирайки възможността за „допълнителни остри санкции“.

Голямото надлъгване: Хронология на една сделка за редкоземни минерали

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред ABC News, че Путин ще се нуждае от „определена динамика“ на бойното поле, за да приеме удължено примирие.

Той твърди, че руските сили имат предимство и че примирие е малко вероятно. Добавя също, че Русия ще настоява за прекратяване на западните оръжейни доставки за Украйна, преди да може да се стигне до пауза в боевете.

„Иначе това ще бъде предимство за Украйна“, каза Песков. „Украйна ще продължи с пълната си мобилизация, ще изпраща нови войски на фронта, ще използва този период за обучение на нови военнослужещи и за почивка на съществуващите. Защо да ѝ предоставяме такова преимущество?“

Путин обяви временно примирие за 9 май - Тръмп иска постоянно спиране на огъня (Обновена)

Предложеното от Тръмп 30-дневно примирие вече е получило подкрепа от Киев, но Путин не го е приел. Руският лидер е обещавал да прекратява ударите по време на празници и срещу енергийна инфраструктура, но неговите сили продължават да обстрелват цивилни обекти в почти всички региони.

Европейските лидери заявиха, че са готови да подкрепят преговори между Украйна и Русия и да проучат как може да бъде приложено примирие с цел „подготовка за всеобхватно мирно споразумение“.

В петък ЕС призова за „пълно, безусловно прекратяване на огъня за поне 30 дни“, подчертавайки, че сега е ред на Русия „да покаже готовност за постигане на мир“. Изявлението бе направено от върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас и подкрепено от всичките 27 държави-членки, включително Унгария и Словакия, които преди това отказваха да подпишат подобни декларации.

Външните министри на около 20 страни от ЕС обявиха подкрепата си за създаването на специален трибунал за съдене на висши руски представители за военни престъпления, извършени от руските сили по време на войната. Съдът ще бъде учреден по съвместно споразумение между Украйна и Съвета на Европа - водещата институция за защита на човешките права на континента.

* Статията е обновена в 11:30 ч.