Френският президент Еманюел Макрон заяви, че е „готов да започне дискусия“ с европейските съюзници за разполагането на френски ядрени оръжия на тяхна територия в опит да се засили отбраната срещу Русия.

Коментарите на Макрон в интервю за телевизия TF1 във вторник идват, след като той проведе разговори с Германия, Полша и други европейски страни, за да проучи дали и как френското ядрено присъствие може да бъде разширено на континента.

Такава стъпка се обмисля в отговор на сигнали, че американският президент Доналд Тръмп иска да намали американските военни сили в Европа и да принуди европейските страни да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност, пише Financial Times.

„Ще определя рамката за преговорите за френските ядрени оръжия по много официален начин в следващите седмици и месеци, но вече започнахме работа с условията, които споменах“, заяви Макрон.

Той постави три условия за разширяване на ядрените снаряди към нейните европейски съюзници: Париж няма да плаща за сигурността на други страни, разполагането не може да е за сметка на способността на страната да се защитава, а всяко решение за използване на бомбите ще остане изцяло в ръцете на френския президент.

Десетилетия наред САЩ са били основният гарант за европейската сигурност, до голяма степен защото са разположили атомни оръжия и изтребители във военни бази в Европа.

От отбрана до енергетика: Ще продължи ли меденият месец на Германия и Франция?

Съгласно споразумение за споделяне на ядрено оръжие с НАТО, ядрените бомби са под контрола на САЩ, но са предназначени да бъдат пренасяни и пускани от изтребители, пилотирани от Белгия, Германия, Гърция, Италия, Нидерландия и Турция.

Европейските страни са шокирани от явната готовност на Тръмп да подкопае трансатлантическия алианс, като се опасяват, че Русия ще представлява дългосрочна заплаха както за Украйна, така и за останалата част от континентална Европа.

Макрон коментира, че „моментът, който преживяваме в Европа, е момент на геополитическо пробуждане“, добавяйки, че Европа е била „създадена за мир“ и за да свърже икономиките и търговията, но „сега става въпрос за сила“.

Украйна и съюзниците ѝ са готови за „безусловно прекратяване на огъня“, Путин предложи преки преговори за мир

Малцина в Европа искат САЩ да оттеглят ядрените си гаранции, но страхът е толкова засилен, че лидерите на две твърдо атлантически настроени страни – германският канцлер Фридрих Мерц и полският премиер Доналд Туск – наскоро заявиха, че трябва да започнат подготовки за този сценарий.

Ядреният арсенал на Франция е много по-малък от този на САЩ, така че тя не би могла да предложи същото ниво на сигурност на Европа.

Десетилетия наред Франция твърди, че „жизнените интереси“, които определят употребата на атомно оръжие, имат „европейско измерение“, но Париж никога не е дал определение на този термин, за да остави отворени възможностите на френския президент и да държи противниците в неведение – ключът към ядреното възпиране.

За Макрон разговорите с европейските съюзници за удължаване на ядрената защита са деликатно упражнение, като се има предвид колко важно е това оръжие за отбраната на Франция и за нейната визия за суверенитет.

ЕС одобри пореден пакет санкции срещу Русия и заплаши с нови, ако Путин откаже примирие

Въпреки че дискусиите продължават, те вероятно няма да доведат до преразглеждане на ядрената доктрина на Франция, заяви френски представител този месец, но други промени биха могли да бъдат направени, за да се покаже решимостта на Париж пред противниците.

Европейските страни са решени да избегнат всичко, което би подкопало отбранителните им отношения със САЩ.

Когато Мерц посети Париж миналата седмица, той и Макрон заявиха, че всякакви дискусии за разширяване на ядрената защита на Франция ще имат за цел да допълнят съществуващата рамка на НАТО за гаранции за сигурност от САЩ.

В сряда Русия отвърна на предложението на Макрон, като заяви, че то няма да повиши сигурността на Европа.

„Разпространението на ядрени оръжия на европейския континент няма да допринесе за сигурността, предвидимостта и стабилността на европейския континент“, заяви пред репортери говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Той добави, че европейските ядрени сили, Русия и САЩ, все още имат много дискусии пред себе си, за да изработят нова стратегическа архитектура за сигурността на Европа.

„В момента цялата система на стратегическа стабилност и сигурност е в много лошо състояние, по очевидни причини“, заяви Песков.

Мерц към екипа на Тръмп: Стойте далеч от германската политика

Обещанията на Мерц

Германия ще поеме по-голяма отговорност за отбраната на Европа, като създаде най-голямата армия в ЕС, заяви по-късно през ден Фридрих Мерц в обширна реч пред Бундестага, цитиран от POITICO.

„Федералното правителство ще предостави всички финансови ресурси, от които Бундесверът се нуждае, за да се превърне в най-силната конвенционална армия в Европа“, добави той.

“Това е повече от уместно за най-населената и икономически най-силна страна в Европа. Нашите приятели и партньори също очакват това от нас, а освен това, те всъщност го изискват.“

Коментарите идват, след като Мерц направи исторически обрат в германската фискална политика, включително драстично облекчаване на конституционния дългов спирач на страната, което потенциално може да отключи стотици милиарди евро за заеми за отбрана.

Тези средства могат да бъдат използвани и за финансиране на военна подкрепа за Украйна. В речта си Мерц подчерта, че Германия ще продължи да подкрепя Киев.

„Не трябва да има съмнение за това на чия страна сме“, каза той. “А именно, безусловно на страната на украинците.“

От пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. Германия драстично увеличи военните си разходи, въпреки че въоръжените ѝ сили – известни като Бундесвер – продължават да се нуждаят от инвестиции след години на разоръжаване и строги икономии след края на Студената война.

За Мерц изпълнението на обещанието да се създаде най-голямата конвенционална армия в Европа няма да бъде лесно. Генерал Карстен Бройер, най-висшият военен командир на Германия, заяви пред аудиторията в Германския съвет за външни отношения през април, че Германия се нуждае от 100 000 допълнителни войници „възможно най-бързо“.

Въпреки засилените усилия за набиране на кадри, броят на войниците остава непроменен – около 182 000, тъй като много млади германци избягват военната служба.