Децата често измислят необичайни приложения на най-обикновени предмети, създават собствени правила за игрите си и експериментират, без да се притесняват дали ще сгрешат.

Възрастните, от друга страна, са склонни да обмислят всяка идея, да оценяват резултатите и да търсят правилния подход. Но означава ли това, че с годините губим способността си да мислим творчески?

Според ново научно изследване отговорът е отрицателен. Резултатите показват, че възрастните всъщност предлагат по-оригинални и практически приложими идеи, докато децата се отличават с по-голяма увереност и желание да експериментират.

Разликата не е толкова в творческите способности, колкото в отношението към самия процес и страха от допускане на грешки, разказва CNN.

Възрастните имат по-добри идеи, но се съмняват повече в себе си

Изследването, публикувано в научното списание PLOS One, обхваща 92 деца в предучилищна възраст и 70 възрастни. Участниците получават три творчески задачи: да нарисуват митологично същество, да предложат необичайни приложения на метална консервна кутия и да създадат рисунка по собствен избор.

Учените оценяват резултатите по три критерия: оригиналност, ефективност и цялостна креативност. Възрастните постигат по-високи резултати и по трите показателя, особено при задачите с конкретна цел, като измислянето на нови приложения за консервната кутия и рисуването на митологично същество.

Според Матиас Бенедек от Университета в Грац, Австрия, който е сред авторите на изследването, резултатите показват, че творческото мислене се подпомага от по-добре развитите когнитивни способности и умението човек да управлява собствените си мисловни процеси.

Когато обаче учените анализират отношението на участниците към задачите, се появява съществена разлика. Децата демонстрират по-висока мотивация, удовлетворение и увереност в собствените си способности, докато възрастните изпитват по-силно притеснение дали ще се справят достатъчно добре.

„Дори да си изключително креативен човек, може изобщо да не го покажеш, ако не се чувстваш насърчен или се тревожиш, че идеите ти ще бъдат отхвърлени“, обяснява Бенедек пред CNN.

Особено показателна се оказва задачата за свободно рисуване. Децата я приемат с ентусиазъм, защото не са ограничени от конкретни инструкции. Възрастните обаче се чувстват по-несигурни, когато не знаят какъв резултат се очаква от тях.

„Децата се справяха чудесно, когато нямаше ясно определена цел. Възрастните не се чувстваха комфортно в подобна ситуация. Те искаха да разберат какво точно трябва да направят“, посочва изследователят.

Според психолога Джесика Айърс поддържането на близки връзки може да намали самотата, да подобри психичното благополучие и да допринесе за по-дълъг живот. Тя посочва три навика, които помагат за укрепването на приятелствата

Добрите приятелства са полезни не само за отношенията ни, но и за здравето

Защо смятаме, че децата са по-креативни?

Още преди началото на експеримента учените питат участниците коя възрастова група според тях е по-креативна. Мненията на децата се разделят поравно, докато 78% от възрастните посочват, че децата имат предимство. Предварително проучване също установява подобна нагласа сред 80% от анкетираните възрастни.

Мариам Абдула, директор на програмата за родители към Greater Good Science Center на Калифорнийския университет в Бъркли, посочва, че причината може да се крие в начина, по който разбираме креативността. По думите ѝ често я свързваме със свободното изразяване на емоции и преживявания, а не със сложността на творческото мислене.

Така дете, което превръща обикновен предмет в играчка, може да изглежда по-изобретателно от възрастен, който намира оригинално решение на конкретен проблем.

При децата творческият процес е по-спонтанен и видим, докато при възрастните обикновено включва анализ, планиране и оценка на възможните резултати.

Как да запазим креативността си с възрастта?

Резултатите поставят въпроса не толкова дали творческите способности отслабват с годините, а как увереността и страхът от грешки влияят върху проявлението им.

Сандра Ръс, професор по психология в университета Case Western Reserve и автор на книга за креативността и играта, подчертава пред CNN, че свободните занимания са особено важни за развитието на детското въображение.

Според нея родителите и учителите трябва да осигуряват време и пространство за самостоятелни дейности, без постоянно да насочват децата към определен резултат.

„Ако искат да рисувате или да играете заедно, направете го. Но ги оставете сами да измислят историята или рисунката. Не се намесвайте“, съветва тя.

Клиничният психолог Олга Кармона обяснява как когнитивните отклонения изкривяват преценката ни, засилват предразсъдъците и влияят върху начина, по който разбираме успеха, провала и поведението на другите

Хипотезата за справедливия свят и другите мисловни капани, които ни влияят

При децата между 4 и 9 години креативността често се проявява чрез въображаеми игри с кукли, колички или конструктори. С наближаването на юношеството тя придобива по-сложни форми, като разработване на научни проекти, мечтаене или намиране на нестандартни решения на математически задачи.

Абдула допълва, че една от най-важните стъпки е възрастните да забелязват и насърчават оригиналното мислене. Дори простото признание, че нестандартните идеи имат стойност, може да мотивира децата да продължават да експериментират.

В крайна сметка изследването показва, че креативността не е непременно по-силна в детството, но децата са по-склонни да я проявяват, без да се притесняват от чуждата оценка.

Както отбелязва Абдула, по-интересният въпрос не е дали децата са по-креативни от възрастните, а дали просто проявяват креативността си по-често.