Френските депутати отхвърлиха проектобюджета, насочен към съкращаване на разходите, тъй като тежкото финансово състояние на страната продължава да предизвиква мащабни протести и тревога на пазарите.

Късно в сряда вечерта Долната камара на парламентa гласува единодушно против финансовите планове за 2027 г., изготвени от правителството на министър-председателя Себастиен Льокорню, съобщава CNBC.

На този фон управляващите опитват да успокоят кредиторите на Франция, търгуващи с нейните облигации, като драстично намалят дефицита и убедят депутатите да одобрят мащабни съкращения на разходите.

Премиерът Льокорню заяви през септември, че целта му е съкращаване на разходите на стойност 54 милиарда евро (61,8 милиарда долара).

Но нито една партия не разполага с мнозинство в парламента, а в него заседава целият политически спектър, което затруднява постигането на споразумения по фискалната политика.

Френската икономика се свива, а тревогите за дълга се засилват

Законовите вратички за влизане на бюджета

Откакто предсрочните избори през 2024 г. доведоха до парламент без явно мнозинство, последователните правителства са използвали член 49.3 от конституцията, за да наложат бюджетите без гласуване. Но заплахите с вотове на недоверие са ги принуждавали да правят отстъпки, тъй като ако едно правителство бъде свалено, депутатите трябва да започнат работата по бюджета отначало.

Друга възможност е бюджетът да бъде приет чрез наредба, което никога не е правено във Френската Пета република, създадена през 1958 г. Ако едно правителство бъде свалено след като е използвало това правомощие, бюджетът, който е наложило, остава в сила.

Льокорню осигури бюджета за 2026 г. чрез член 49, параграф 3, след като замени сваления министър-председател Франсоа Байру.

Притесненията относно френския дефицит, който през 2025 г. възлизаше на 5,1 % от БВП, доведоха до това френските държавни облигации, известни като OAT, да бъдат подложени на изключителен натиск тази година.

С нарастването на разходите по заемите държавният дълг, който през 2025 г. възлиза на 115,6% от БВП, също се превръща все повече в повод за тревога.

Доходността по 10-годишните облигации на Франция удари 5% за първи път от 2002 г.

Масови безредици

От края на септември във Франция се наблюдават бурни протести, като в края на октомври те прераснаха в бунтове и грабежи. Смята се, че започналите демонстрации от студенти за финансирането на образованието, са довели до щети за над 1 милиард евро. В четвъртък трябваше да се проведат общонационални стачки срещу нарастващите разходи за живот, като се очакваше стотици хиляди хора да се присъединят.

Министърът на вътрешните работи Лоран Нуньес заяви, че 70 000 полицаи и жандармеристи са разположени с цел да потушат евентуални изблици на насилие.

Френските медии съобщават в четвъртък, че на някои демонстрации са запалени пожари, като протестиращи са забелязани да носят плакати с надпис „Не на Франция, контролирана от пазарите“, докато Reuters съобщава, че в Лион срещу демонстрантите е използван сълзотворен газ.

„Никой не ни чува“: Защо Gen Z води протестите в цяла Европа

„Няма лесен изход“

Анализатори заявяват пред CNBC, че отхвърлянето на бюджета в сряда прави изключително вероятно френското правителство да се позове на специални правомощия, които позволяват законодателните актове да са наложени без парламентарно гласуване.

Според Муджатаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group, гласуването е било „до голяма степен безсмислено в смисъл, че никога не е имало шанс тази разединена Национална асамблея да приеме бюджета по обичайния начин“. „Това вероятно помага на правителството, като му дава време да се подготви да прокара бюджета следващия месец чрез „други“ средства, използвайки специалните правомощия от конституцията“, допълва той.

Шарлот дьо Монпелие, старши икономист за Франция в ING, е съгласна, че отхвърлянето на бюджета „изобщо не е изненада“. „Никой не вярваше, че биха могли да одобрят бюджета, защото парламентът е толкова фрагментиран. Нямаше никакъв шанс. В крайна сметка бюджетът ще трябва да бъде приет без официално гласуване.“

Според нея френската преса изглежда убедена, че правителството ще използва правомощията си за издаване на наредби, за да наложи бюджета, но предложените мерки е малко вероятно да доведат до драстично намаляване на дефицита, независимо какво ще последва.

„Ясно е, че във всеки случай бюджетната цел няма да бъде постигната. Така че дори и да видим проектобюджетът приет, няма да достигнем 5% от БВП следващата година. Това е невъзможно, защото растежът е много по-слаб от очакваното. Ще са необходими още по-големи икономии, което няма да се случи. Затова дефицитът ще е по-висок от 5% за следващата година“, обяснява анализаторът.

Нобеловият лауреат Пол Кругман: Франция може вече да е „твърде голяма, за да бъде спасена“

Според Монпелие перспективите за Франция са „доста лоши“, като посочва ниския икономически растеж, спадащото доверие и отслабващото вътрешно търсене и инвестиции, без безредиците, които достигат точката на кипене в цялата страна.

„Няма лесен изход, защото обичайният начин за справяне с протестите във Франция е да се купи социален мир – точно това се е правело в миналото. Използваш повече пари и след това нещата се връщат към по-нормално състояние. Но в този случай е трудно да се направи това. Затова е вероятно недоволството или настроението в момента да се запази до известна степен и занапред.“

Въпреки песимизма, тя допълва, че Франция не е на прага на „срив“. „Ситуацията е много трудна, защото всички новини са лоши, но това не означава, че сме на прага на срив. Ние не сме толкова задлъжнели, колкото Гърция преди кризата в еврозоната. По-скоро става дума за много труден етап, но Франция не е напълно обречена“.