Франция е изправена пред риск от дългова криза и може вече да е станала „твърде голяма, за да бъде спасена“ от Европейската централна банка, предупреждава нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман.

Студентските протести заради недостатъчното финансиране на образованието продължават да разтърсват страната, докато премиерът Себастиен Льокорню се опитва да прокара спорния бюджет за 2027 г., който предвижда фискална консолидация за десетки милиарди долари.

В публикация в Substack Кругман пише, че Франция е поела по „фискално неустойчив път“, тъй като разходите за обслужване на държавния дълг растат, а големите бюджетни дефицити допълнително влошават и без това високото съотношение между дълга и БВП.

Според него един от основните проблеми е, че страната не успява да се справи с относително ниската възраст за пенсиониране на фона на застаряващото население.

„Зависимостта на Франция от еврото означава, че е твърде лесно да си представим как тази загуба на доверие може да прерасне в грозна криза. Вече сме гледали този филм през 2009-2012 г. – първо в Гърция, след това в Португалия, Испания и Италия“, пише Кругман, припомняйки дълговата криза в еврозоната, която наложи мащабна намеса на ЕЦБ.

Страната е подложена на разпродажба на държавния дълг в навечерието на президентските избори. Все повече инвеститори се опасяват, че кризата може да разтърси и еврозоната

Барикади по улиците, разпродажба на дълга: Франция влиза в опасна спирала

Доходността по 10-годишните държавни облигации на Франция достигна най-високото си ниво от 2002 г.

„Първо инвеститорите спират да купуват облигациите на държава от еврозоната, което поражда опасения, че правителството може да бъде принудено да обяви неплатежоспособност, защото просто няма достатъчно средства да изплаща лихвите и главницата по дълга си. Страхът от фалит след това води до още по-голям отлив на капитали, който от своя страна засилва опасенията от неплатежоспособност и повишава лихвите. Така порочният кръг се задълбочава.“

Кругман отбелязва, че прочутото обещание на тогавашния президент на ЕЦБ Марио Драги през 2012 г. да направи „каквото е необходимо“, за да предотврати фалити на държави, беше прието от пазарите до голяма степен и защото южноевропейските страни предприеха „мащабни съкращения на разходите“.

Бившият президент на Европейската централна банка предупреждава, че производителността в Европа продължава да изостава сериозно от тази в САЩ

Марио Драги: Данните са шансът на Европа да запази контрол в ерата на AI

Според икономиста евентуалното спасяване на Франция би било „изключително скъпо“ за ЕЦБ и би предизвикало сериозни политически спорове, докато страната продължава да се отдалечава „още повече от фискалната отговорност“.

„Франция може да е преминала границата от „твърде голяма, за да фалира“ към „твърде голяма, за да бъде спасена“. Накратко, твърде лесно е да се опише един наистина грозен сценарий за френска криза, който би предизвикал дълбоки разделения в Европа“, пише Кругман.

Анализатори на Citi виждат паралели с края на 70-те и препоръчват по-малка експозиция към американски акции, докато експерт от Longview Economics очаква спад от 10% до 20% при рисковите активи

Пазарите са близо до рекорд, но предупрежденията за корекция се увеличават

Френското правителство трябва да предложи „нещо, което пазарите да приемат за убедително“

Бившият президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише призова в петък френските политици да намерят компромис, който да позволи намаляване на дефицита във втората по големина икономика на Европейския съюз.

Трише, който ръководеше ЕЦБ между 2004 и 2011 г., заяви:

„Топката е в полето на френското правителство и парламента и пред тях има много работа.“

„Разбира се, ако се стигне до дестабилизация, инструментите са многобройни и в миналото са доказали, че могат да бъдат много ефективни. Самият аз съм преживявал такъв период“, казва бившият управител на Френската централна банка пред CNBC.

Сред тези инструменти са Европейският механизъм за стабилност, както и, в краен случай, Инструментът за защита на трансмисионния механизъм на ЕЦБ (TPI). Той беше окончателно въведен през 2022 г., но досега не е използван и е предназначен да гарантира стабилността на пазарите при силно разминаване на финансовите условия между държавите от еврозоната.

„Има две неща, които трябва да бъдат направени: да се намалят нивата на дълга, да се даде приоритет на фискалната консолидация и да се гарантира, че централните банки изпълняват политиките си за ценова стабилност“, смята директорът на МВФ

Кристалина Георгиева, МВФ: Държавните дългове не са извън контрол – но трябва политическа смелост

За да има намеса, френското правителство би трябвало само да се обърне към ЕЦБ за помощ, а към момента Париж твърди, че такава не е необходима, посочва Трише.

„Моята препоръка към всички политически сили във Франция – а знаете, че ситуацията е сложна и заради подготовката за президентските избори – е всички те да проявят отговорност при тези обстоятелства.“

„Всички политически сили, независимо какви са, трябва да разберат, че е време да докажат пред пазарите, че Франция действа отговорно.“

Той призовава политиците да бъдат максимално ефективни в преговорите помежду си и да покажат, че могат да постигнат резултат, който пазарите да приемат за убедителен.

„Това, разбира се, е едно от условията за активиране на TPI“, каза Трише.

В условията, когато втората по големина икономика в ЕС вече е обхваната от дълбоки социални напрежения, кандидатите за наследството на Еманюел Макрон са под натиск да обяснят как биха овладели държавния дълг – но стратегически отговори засега няма

В лабиринта на държавния дълг: Има ли изход за Франция

Според него опитът от европейската дългова криза показва, че „първо трябва да си помогнеш сам, защото няма как да успеем, ако самият ти не убедиш участниците на пазара, инвеститорите и спестителите, че заслужаваш доверие“.

„Разбира се, трябва и самата страна да се убеди, че се движи в правилната посока. Това е очевидно. Доколкото разбирам, такава е и позицията на управителя на Банката на Франция и на френското правителство“, добавя той.