Френската икономика се е свила през третото тримесечие, задълбочавайки опасенията около държавния дълг на фона на продължаващата политическа парализа.

Брутният вътрешен продукт е намалял с 0,1% през трите месеца до края на септември, след като през второто тримесечие икономиката е останала без растеж, съобщи в петък френският статистически институт Insee.

БВП на Франция не е нараствал на тримесечна база от последните три месеца на 2025 г. През периода януари-март тази година икономиката се е свила с 0,2%. Икономисти, анкетирани миналата седмица от The Wall Street Journal, очакваха минимален растеж през третото тримесечие.

Тежкото състояние на публичните финанси и блокажът в силно раздробения парламент изтласкаха доходността по френските държавни облигации до най-високите ѝ нива от десетилетия.

По-рано през октомври Международният валутен фонд понижи прогнозата си за икономическия растеж на Франция през тази година до 0,4% спрямо 0,9% през април и предупреди, че страната трябва да овладее публичните си финанси.

Краткосрочните перспективи също изглеждат мрачни на фона на нарастващата несигурност. Данните за активността на бизнеса, измерена чрез индексите на мениджърите по поръчките, отново показаха свиване през октомври. Проучването сред компаниите отчете и най-песимистичната оценка за перспективите пред френската икономика от шест години и половина.

Инвестициите на домакинствата и бизнеса са спаднали рязко през тримесечието, а производството в строителството отново се е понижило, съобщи Insee. Износът също е намалял, след като през второто тримесечие беше отчел ръст.

Бизнес инвестициите са под натиск през по-голямата част от годината, тъй като компаниите отлагат решенията си за разходи заради продължаващата несигурност, особено преди изборите в началото на следващата година.

Крайнодясната кандидатка Марин льо Пен води в социологическите проучвания за наследник на президента Еманюел Макрон, който няма право да се кандидатира за нов мандат.

Студентските протести по-рано този месец прераснаха в безредици и допълнително разтревожиха инвеститорите и домакинствата. Потребителското доверие се срина през октомври до най-ниското си ниво от 13 години.

Потреблението на домакинствата се е ускорило леко през тримесечието и е помогнало да се задържи иначе слабата френска икономика, дори след като войната в Иран доведе до рязко поскъпване на енергията.

Този принос обаче може да отслабне, ако инфлацията продължи да се ускорява. През септември тя достигна най-високото си ниво от януари 2024 г.

Европейската централна банка повиши основната си лихва два пъти тази година в опит да ограничи пренасянето на по-високите енергийни цени към останалата част от икономиката.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в четвъртък, че рисковете за инфлацията са насочени нагоре, след като централната банка реши да остави лихвите без промяна.

По-късно в петък се очаква публикуването на данните за икономическия растеж на други европейски държави и на еврозоната като цяло.