Археолози откриват останки от неандерталец, който вероятно е загинал преди около 75 000 години, след като заострено дървено копие пронизва гръдния му кош. Находката, направена в пещерата Шанидар в кюрдския регион на Ирак, може да представлява един от най-ранните известни случаи на умишлено убийство сред древните човешки родственици.

Изследване, публикувано в четвъртък в научното списание Scientific Reports, установява, че в лопатката на неандерталеца има почти идеален кръгъл отвор. Според учените оръжието вероятно е преминало през белия дроб и големи кръвоносни съдове, преди да пробие костта. Подобно нараняване би могло да причини смъртта му незабавно или малко след удара.

Откритието обаче разкрива не само възможен акт на насилие, но и свидетелства за грижите, които неандерталците са полагали един за друг.

Останките, обозначени като Шанидар А, са открити при разкопки през 2019 и 2022 г. на дълбочина около 7,5 метра. Освен лопатката археолозите намират почти цяла дясна ръка, няколко ребра и седем зъба. Предполага се, че индивидът е бил на около 45 години при смъртта си, но полът му не е установен.

Анализът показва, че смъртоносното нараняване не е единствената травма, която неандерталецът е преживял, пише CNN. 

Един от намерените зъби е разцепен по дължина, вероятно вследствие на силен удар в лицето. Натрупването на зъбен камък обаче подсказва, че травмата е настъпила значително по-рано и пострадалият е продължил да живее поне още година.

Изследване на следи отпреди 1,4 милиона години показва, че древният хоминин е бил по-висок, по-тежък и вероятно е живял в по-сложни социални групи

Нови фосилни отпечатъци разкриват повече за загадъчен човешки родственик

Според изследователите това вероятно е било възможно благодарение на помощта на останалите членове на групата, които може да са му приготвяли мека, смачкана храна, по-лесна за консумация.

„Да преживее удар, който разцепва зъб по този начин, и след това да продължи да живее и да се храни поне още година, а вероятно и повече, би изисквало грижи и подкрепа от други неандерталци“, обяснява водещият автор на изследването Ема Померой, доцент в катедрата по археология на Кеймбриджкия университет.

По думите ѝ останките на Шанидар А отразяват две на пръв поглед противоположни страни на поведението, което днес определяме като човешко. „От една страна, имаме доказателства за изключително насилствен край. От друга, очевидно става дума за индивид, за когото са полагани грижи приживе“, посочва тя.

Това не е първото откритие, което предполага, че неандерталците са се грижили за болните и ранените в своите общности.

Изследване от 2017 г. на останки от същата пещера установява, че друг неандерталец е бил глух, с парализирана ръка и вероятно частично сляп вследствие на травма на главата. Въпреки тези увреждания той е доживял приблизително 50–60 години, което предполага продължителна подкрепа от околните.

Допълнителни свидетелства идват от Испания, където през 2024 г. анализ на вкаменена ушна кост показва, че неандерталци вероятно са се грижили за дете със синдром на Даун. Друго изследване на находка от Сибир, публикувано през май, допуска, че те са практикували и примитивна форма на стоматологично лечение.

Следите от древно оръжие

За да установят причината за смъртта на Шанидар А, Померой и колегите ѝ изследват внимателно отвора в лопатката, който е с диаметър около 15 милиметра. Формата му предполага, че е причинен от заострено дървено оръжие, използвано за пробождане или хвърляне. Според авторите копие с каменен връх би оставило по-скоро ъгловат или ромбовиден отвор.

Макар да не изключват възможността за ловен инцидент, учените смятат, че разположението на раната и силата, необходима за проникването на оръжието през тялото, насочват към умишлено нападение.

Учените посочват, че той принадлежи към групата на завроподите и е най-големият динозавър, откриван някога в Югоизточна Азия

Нов вид гигантски динозавър е открит в Тайланд

„Това са характерните белези на целенасочен смъртоносен удар към сърцето“, отбелязва Померой.

Оръжието вероятно е наподобявало дървените копия за хвърляне, открити през 1995 г. край Шьонинген в германската провинция Долна Саксония, чиято възраст се оценява на 200 000–300 000 години.

Следи от травми не са необичайни при останките на древни хора от средния палеолит, обхващащ периода приблизително от 250 000 до 30 000 години назад. Повечето подобни наранявания обаче се свързват с инциденти, включително при лов от близко разстояние.

Доказателствата за междуличностно насилие през каменната епоха са сравнително редки. Такива случаи стават по-чести едва с прехода от лов и събирачество към уседнали земеделски общества.

Според авторите Шанидар А може да е най-ранният известен пример за древен човешки родственик, убит с дървено копие.

В същата пещера през 60-те години на миналия век са намерени останките на друг неандерталец, живял преди около 50 000 години, чиито кости също показват следи от прободна рана. В този случай обаче увреждането по-скоро съответства на оръжие с каменен връх.

Съществуват и по-стари доказателства за умишлено смъртоносно насилие. Анализ на човешки черепи от пещерата Сима де лос Уесос в Испания показва, че подобни нападения са се случвали още преди около 430 000 години, макар използваното оръжие да остава неизвестно.

Въпреки това обстоятелствата около смъртта на Шанидар А не могат да бъдат установени със сигурност. Не е ясно кой е нанесъл удара, дали е имало конфликт между отделни групи неандерталци, или става дума за нещастен случай. Изследователите планират допълнителни експерименти, за да определят каква сила е била необходима за причиняването на подобна рана.

Джон Макнаб, почетен професор по палеолитна археология в Университета на Саутхемптън, който не участва в проучването, смята, че пробождането с копие в областта на рамото при нападение лице в лице подкрепя хипотезата за умишлено насилие. Същевременно той подчертава, че наличието на сериозни, но зараснали травми при други индивиди от пещерата е силно доказателство за практиката неандерталците да се грижат един за друг.

„Убийство? Нападение от съперничеща неандерталска група? Просто не знаем“, коментира Макнаб.

Той има броня и шипове, някои от които са дълги около метър.

Удивително странен: Учени откриха нов вид динозавър в Мароко

Пещерата, която разкрива отношението към смъртта

Освен свидетелствата за насилие и взаимопомощ, Шанидар предоставя ценна информация за погребалните практики на неандерталците. Още през 1960 г. археолози откриват в пещерата няколко гроба със следи от цветен прашец. Находката поражда теорията, че древните хора са погребвали мъртвите си с цветя, и поставя под съмнение тогавашните представи за тях като примитивни същества.

По-нови изследвания обаче оспорват тази интерпретация. Екипът на Померой, който възобновява разкопките през 2015 г., допуска, че прашецът може да е попаднал сред останките много по-късно, пренесен от опрашващи пчели.

Въпреки споровете около цветята учените смятат, че неандерталците многократно са се връщали в пещерата, за да погребват своите мъртви. Останките на Шанидар А са част от група от най-малко пет индивида – четирима възрастни и едно бебе, намерени на малко място зад скала в пещерата. Според Померой погребенията са извършвани по различно време, но в рамките на години или десетилетия, което предполага, че мястото е имало особено значение за общността.

„Те са били положени там по различно време, но в рамките на живата памет на общността. Това показва, че тази част от пещерата, а може би и самата пещера, е била важна по някакъв начин“, обяснява изследователката.

Така новата находка допълва все по-сложната картина за живота на неандерталците – древни човешки родственици, които са били способни както на насилие, така и на продължителна грижа за уязвимите членове на своите общности.