Песен на птица, изчезнала преди десетилетия от парк в Буенос Айрес, отново се чува благодарение на необичаен научен експеримент. Изследователи пресъздават мелодията с помощта на компютърно генериран звук, а по-малко от три месеца след възпроизвеждането му една от местните птици започва да имитира части от нея.

Песента е била характерна за ръждивовратото врабче, вид, разпространен в Южна Америка. Учените я възстановяват въз основа на ръкописни бележки от 60-те години на миналия век, когато тя все още е звучала в района.

Експериментът показва как технологиите могат да помогнат за опазването на птиците, особено на видове, чиито популации намаляват и постепенно губят характерните си начини на общуване, разказва The Guardian.

Песните имат важна роля за размножаването и оцеляването на птиците. Чрез тях те привличат партньори, защитават териториите си и общуват с други представители на своя вид. Когато числеността на популацията намалее, младите индивиди разполагат с по-малко възможности да научат характерните мелодии. Понякога започват да издават необичайни звуци или да имитират песни на други видове, което може да затрудни намирането на партньор.

Защо песните са важни за оцеляването на птиците?

Според Ребека Луис, специалист по опазване на видовете в зоопарка в Честър, сложността и качеството на песните могат да бъдат показател за физическото състояние на мъжките птици. Изпълнението на определени мелодии изисква значителна енергия, затова тези, които пеят добре, често имат по-големи шансове да привлекат партньор.

Габриел Миндлин, професор по физика в Университета на Буенос Айрес и съавтор на изследването, подчертава, че опазването на биоразнообразието не трябва да се ограничава единствено до генетичното разнообразие. Според него поведението, което животните усвояват чрез обучение, включително техните песни, също е важно за оцеляването на популациите.

Около 4000 от приблизително 10 000 вида птици по света са пойни. Много от тях се учат да пеят чрез подражание на родителите си или на други представители на вида. Така отделните популации постепенно развиват свои местни „диалекти“.

Тези различия могат да повлияят и на размножаването. Изследвания показват, че птици, които не пеят на един и същ „диалект“, понякога образуват двойки по-бавно и имат по-нисък успех при размножаването.

Учени идентифицираха две от най-шумните птици в света. Звуците им достигат над 120 децибела

Могат ли технологиите да помогнат за опазването на застрашени видове?

Експериментът в Аржентина не е единственият пример за възстановяване на изгубени песни. Във Великобритания изследователи проследяват градински овесарки, преместени от Девън в Корнуол в рамките на природозащитна програма. Първоначално птиците изпълняват необичайни, по-бавни и по-малко разнообразни мелодии. Осем години по-късно обаче песните им постепенно възвръщат характерното си звучене.

В Австралия подобно изследване е проведено с критично застрашени медосмукачи, чиято популация в дивата природа е намаляла до около 250 птици. Учените установяват, че контактът само с два мъжки екземпляра, родени в естествената им среда, помага на птици, отгледани в зоопаркове, да научат традиционните за вида песни. Впоследствие те започват да предават наученото на следващото поколение.

Според Сара Колинс, доцент по поведение на животните в Университета на Плимут, обикновените аудиозаписи невинаги са достатъчни. Някои видове се нуждаят от пряко взаимодействие с други птици, за да се научат да пеят правилно.

От миши писъци до синтаксиса на шимпанзето: Науката се приближава до езика на животните

Използването на диви птици като „учители“ обаче крие рискове, включително силен стрес и разпространение на заболявания. В бъдеще изкуственият интелект би могъл да предложи алтернатива чрез интерактивни системи, които да обучават младите птици в реално време.

Междувременно учени и любители орнитолози събират все повече записи на песни в специализирани бази данни. Тези архиви могат да бъдат полезни за бъдещите усилия за опазване на застрашени видове.

В Буенос Айрес възстановената мелодия от 60-те години продължава да се чува, макар засега да я изпълняват само няколко птици.

Все още не е ясно дали тя ще се запази и сред следващите поколения. Резултатите обаче показват, че съвременните технологии могат да помогнат за опазването не само на застрашени видове, но и на уменията, които животните предават помежду си.