Изследователи от Университета на Масачузетс Амхърст стигат до извода, че гологушата котинга и червенокраката кариама могат да издават звуци с нива над 120 децибела. Резултатите са публикувани в научното списание Evolution.

„Най-близкото до познат звук от ежедневието би било пневматичен къртач“, обяснява пред CNN еволюционният биолог Жоао Менезес, който е съавтор на изследването. Той провежда проучването като част от докторската си работа заедно със своя бивш преподавател, професора по биология Джеф Подос.

Шумът, който могат да произведат двата вида, ги поставя в пряка конкуренция с бялата котинга, която през 2019 г. беше измерена със звук до 125 децибела и впоследствие беше призната от Световните рекорди на Гинес за птицата с най-силен вик.

Тъй като гологушата котинга е близък родственик на бялата котинга, учените предварително предполагат, че видът ще се нареди сред най-шумните. При измерване от стандартно разстояние от 1 метър нейният вик достига средно 122,4 децибела за интервал от 20 милисекунди.

Wikimedia Commons - бяла котинга

Това означава звуково налягане около 800 пъти по-високо от това на най-тихия вид в изследването – колибрито тъмногърл отшелник, чийто вик достига 64,1 децибела.

Wikimedia Commons - колибри тъмногърл отшелник

Коя всъщност е най-шумната птица?

Отговорът се оказва по-сложен, отколкото изглежда, защото зависи от начина, по който се измерва силата на звука. При отделен екземпляр най-силен вик е регистриран именно при гологушата котинга. Нейният пик достига почти 131 децибела на разстояние от 1 метър.

Ако обаче се вземат средните стойности на най-шумните звуци на всички изследвани птици в рамките на 20 милисекунди, червенокраката кариама е начело с почти 121 децибела сред двата измерени екземпляра.

При друг подход – ако се сравни средната стойност на максималния пик, достигнат от отделните птици – бялата котинга отново заема първо място със 127 децибела сред шест измерени екземпляра.

Затова определението „най-шумната птица в света“ зависи от това какво точно разбираме под „шумна“, обяснява пред CNN еволюционният биолог Катрин Шиърд от Университета в Абърдийн, която не участва в изследването.

Според нея резултатите показват колко трудно е да се измери обективно силата на птичия звук.

Най-новият служител на месеца във Ford е ястреб на име Ел Чаро

По-големите птици обикновено са и по-шумни

За да стигнат до тези резултати, учените измерват вокализациите на 123 вида птици в Масачузетс и Бразилия между декември 2018 г. и януари 2025 г. При 113 от тези видове нивата на звука никога преди не са били измервани по този начин, съобщава университетът.

Подобни изследвания са сравнително редки, защото измерването на силата на птичите звуци на терен е сложно. Изследователите трябва да знаят колко далеч се намира птицата в момента, в който издава звук, защото разстоянието пряко влияе върху измереното ниво.

„Може да чуете птицата, но да не я виждате, а когато най-накрая я откриете, тя да отлети или просто да спре да пее от срамежливост“, обяснява Менезес.

В този случай екипът използва лазерни далекомери – устройства, подобни на тези, с които играчите на голф измерват разстоянието до дупката.

Така учените могат едновременно да измерват силата на звука и точната дистанция до птицата. След корекция за фонов шум и разстояние изследователите сравняват резултатите с данни за размера на тялото и ширината на отворения клюн при различните видове.

Те установяват тенденция, според която по-големите птици и тези с по-широко отваряне на устата обикновено могат да издават по-силни звуци.

„По-големите птици имат по-масивна мускулатура, която може да създава по-високо вътрешно налягане и в крайна сметка по-силен звук“, обяснява Менезес. „А по-широката уста позволява повече от тази енергия да бъде излъчена в околната среда.“

Това обаче не обяснява всичко. Някои птици могат да издават по-силни звуци от значително по-големи животни като слонове, лъвове или бизони. Според учените това означава, че вероятно съществуват и други механизми, които позволяват на птиците да достигат подобни нива на шум, но те все още не са добре изяснени.

Коя птица звучи най-приятно за човешкото ухо? Ново проучване дава отговор

Защо някои птици имат нужда да бъдат толкова шумни?

Учените не успяват да установят еднозначно кои екологични и еволюционни фактори са довели до развитието на толкова силни вокализации при някои видове. Първоначалната им хипотеза е, че средата и размножителната стратегия могат да играят важна роля.

Котингите живеят в гъсти гори и имат полигамно поведение. Изследователите предполагат, че силните им викове може да са се развили като начин за комуникация на големи разстояния през плътната растителност, както и за привличане на повече партньори.

Червенокраката кариама обаче не се вписва в тази логика.

Тя е „строго моногамна“ и обикновено обитава открити пространства, посочва Менезес. Това означава, че при нея липсват същите очевидни причини за развитието на толкова силен вик.

И въпреки че изследването обхваща много видове, то все още представлява малка част от огромното разнообразие на птиците.

„Все още говорим за много малък дял“, казва Менезес. „Има много въпроси, на които тепърва трябва да отговорим.“

Шиърд също не е изненадана, че сравнително ограничено проучване вече е успяло да открие нови кандидати за най-шумна птица.

„Докато учените на терен продължават да събират данни за птичите звуци, бих очаквала в бъдеще да бъдат открити още претенденти за титлата „най-шумна птица“, казва тя пред CNN.