Британското правителство обяви мащабни санкции върху търговията с незаконните израелски селища и осъди „етническото прочистване“ на Западния бряг, извършвано от подкрепяни от държавата „терористи сред заселниците“. Някои европейски дипломати се надяваха, че тази рязка промяна в политиката на Лондон спрямо Израел ще подтикне и останалите европейски държави към действия. Засега обаче това не се случва.

 Макар Франция и Канада да се присъединиха към Великобритания с ангажимент да забранят стоките от незаконните селища и да наложат санкции на „онези, които ги подпомагат или извличат печалба от тях“, инициативата все още не е предизвикала по-широк отзвук.

Очаква се срещата на външните министри на ЕС в понеделник да покаже застоя в политиката на блока спрямо Израел – ситуация, която все повече контрастира със засилващото се обществено недоволство в Европа от действията на израелското правителство, пише The Guardian. 

Проучване на изследователския център Pew Research Center в 10 европейски държави, сред които Испания, Франция и Швеция, установява, че значително мнозинство от анкетираните имат отрицателно отношение към Израел. В сравнение с предходната година нагласите са се влошили, най-вече след началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран, която предизвика нова криза в Близкия изток и глобален икономически шок.

В Полша делът на хората с негативно мнение за Израел нараства с осем процентни пункта до 70%, в Италия – с девет пункта до 75%, а в Германия увеличението също е с девет пункта, достигайки 73%.

Дълбоките вътрешни противоречия парализираха съюза и доведоха до пълно бездействие спрямо случващото се в Ливан, Газа и на Западния бряг

„Слаби и жалки“: Защо ЕС не използва лостовете си за влияние, за да спре Израел?

Израел се оказва във все по-дълбока изолация в очите на международната общественост. Пет държави бойкотираха тазгодишния песенен конкурс „Евровизия“ заради участието на страната, след като организаторите отказаха да я изключат поради действията ѝ във войната в Газа и нарастващото насилие на Западния бряг.

Впоследствие организаторите решиха, че обществените телевизии вече няма да имат право да бъдат домакини на конкурса, ако държавата им участва във въоръжен конфликт или е замесена в деликатна геополитическа ситуация.

Над 74 000 души, сред които най-малко 21 200 деца, са загинали в Газа от началото на израелската военна операция в отговор на нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. Тогава групировката уби 1209 души, включително 36 деца, и взе 251 заложници, причинявайки дълбока травма на израелското общество.

Хуманитарната ситуация в Газа остава катастрофална. Населението изпитва остър недостиг на вода, питателна храна, медицинско оборудване и лекарства, докато се сблъсква с разпространението на болести, безработица, икономически срив и постоянна опасност от смърт или нараняване.

Израелските въздушни удари продължават, като общият брой на жертвите включва и 1400 палестинци, убити след обявяването на примирието преди година.

Разговорите на външните министри от ЕС за Близкия изток ще бъдат съсредоточени върху конфликтите в Иран и Йемен, но ще обхванат и обстановката в Газа и на Западния бряг. Обсъжданията ще се проведат на фона на предстоящите избори в Израел на 27 октомври и очакваните до края на ноември първи парламентарни избори в Палестина от 20 години насам.

Очаква се дискусията отново да разкрие добре познатите разделителни линии между 27-те държави членки.

Една група страни открито подкрепя палестинската кауза. Испания и Ирландия първи настояха да се провери дали действията на Израел във войната в Газа нарушават изискванията за спазване на човешките права, заложени в споразумението за асоцииране с ЕС. То обхваща търговски отношения на стойност 68 млрд. евро, както и сътрудничество в областта на научните изследвания, околната среда и енергетиката.

Инициативата им може да се превърне в много по-широк търговски бойкот на Израел

Пристанищни работници от цяла Европа протестират срещу доставките на оръжия за Израел

Втора група последователно се противопоставя на мерки срещу израелското правителство. Германия и Австрия поддържат тесни отношения с Израел по исторически причини, докато Чехия и Италия са идеологически близки до администрацията на израелския премиер Бенямин Нетаняху.

Между тези два лагера се намира трета, по-голяма група държави, сред които Франция и Нидерландия. Те стават все по-критични към действията на правителството на Нетаняху в Газа и плановете му за изграждане на мащабното селище E1, което заплашва сериозно да подкопае възможността за решение на израелско-палестинския конфликт чрез създаването на две държави.

Мартин Конечни, директор на базирания в Брюксел European Middle East Project, смята, че ЕС има дипломатическа роля в момент, когато Израел напредва с противоречивия план E1. Той обаче не вижда признаци за конкретни действия.

„ЕС на практика продължава да се придържа към обичайната си, самоналожена незначителност“, коментира пред The Guardian Конечни.

Подобно мнение далеч не е изолирано. Тази седмица над 500 бивши високопоставени европейски служители и дипломати публикуваха изявление, в което осъждат бездействието на блока по отношение на действията на Израел в Газа и на Западния бряг.

Сред подписалите документа са бивши министър-председатели на Франция, Италия и Швеция, както и Жозеп Борел, бивш върховен представител на ЕС по външната политика. За първи път те отправят особено остри и категорични обвинения към Германия и Италия.

„Германия и Италия продължават систематично да блокират приемането на каквито и да било мерки от страна на ЕС, като по този начин на практика стават съучастници в подкопаването както на европейските ценности, така и на решението за две държави“, пишат авторите на изявлението. Сред тях има и няколко десетки високопоставени представители от двете посочени страни.

Заради политическата си тежест Германия и Италия имат ключова роля за възпрепятстването на формирането на необходимото квалифицирано мнозинство в ЕС за налагане на търговски санкции и забрана на търговията с незаконните селища.

Майкъл Дойл, бивш посланик на ЕС и един от организаторите на инициативата, посочва пред The Guardian, че блокът не изпълнява задълженията си съгласно собствените си договори и международното право.

Търговията между ЕС и Израел е на стойност 42,6 млрд. евро, като 37% от нея се възползва от преференциален режим – стъпка, която според Калас ще „струва скъпо за Израел“

Европейската комисия обмисля нови мита върху израелски стоки, разкрива Кая Калас пред Euronews

„За съжаление, толкова често провъзгласяваните европейски ценности остават на заден план, когато става дума за колективния отговор на ЕС на тежкото положение на палестинците“, отбелязва той.

По думите му широкото недоволство обяснява защо толкова много хора, които обикновено не подкрепят подобни призиви, са решили да подпишат документа.

Повод за изявлението е липсата на предложения от Европейската комисия – институцията, която следи за спазването на европейското законодателство и има правомощието да предлага нови нормативни актове на 27-те държави членки. ЕК отказва да внесе предложение за забрана на търговията с незаконните израелски селища.

Тази позиция предизвиква недоволството на редица юристи и експерти по търговско право, според които подобна мярка е необходима, за да може ЕС да изпълни историческото консултативно становище на Международния съд на ООН от 2024 г. относно незаконния характер на селищата.

В него съдът призовава останалите държави да „предприемат мерки за предотвратяване на търговски или инвестиционни отношения, които подпомагат поддържането на незаконната ситуация, създадена от Израел в окупираната палестинска територия“.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, германски християндемократ, която не се притеснява да поема политически рискове, защитава позицията, че ЕС не може да действа, когато държавите членки са разделени.

В годишната си реч за състоянието на Съюза миналия месец тя изрази съжаление за това положение: „Когато Европа е разделена, тя не може да промени хода на събитията.“

Година по-рано Фон дер Лайен представи предложения за прекратяване на преференциалните търговски условия за Израел, но така и не успя да осигури достатъчна подкрепа сред държавите членки.

Привържениците на по-твърд подход от страна на ЕС обаче не приемат аргумента, че Комисията е лишена от възможност за действие.

Тя стана първата страна членка на ЕС, която забрани износа, вноса и транзита на военно оборудване от и към Израел. Други европейски страни намалиха, но не спряха продажбите си

Защо Словения блокира сделките, а ЕС не иска? Залозите в търговията на оръжие с Израел

„Няма гаранция, че ще бъде постигнато квалифицирано мнозинство. Но щом Комисията внесе предложението за забрана на търговията със селищата, това ще промени динамиката“, смята Конечни.

Европейските правителства, които блокират мерките, може би изостават от обществените нагласи. Според проучването на Pew Research Center голямо мнозинство от анкетираните в Италия (88%) и Германия (83%) нямат доверие, че Нетаняху ще „постъпи правилно по отношение на световните дела“.

Междувременно израелско-палестинският конфликт продължава да предизвиква напрежение сред левите политически сили.

Тази седмица Зелената партия на Англия и Уелс прие резолюция, която приравнява ционизма с расизма, предизвиквайки широка вълна от критики.

Решението на сравнително малката британска партия беше категорично осъдено както от ръководителя на организацията на еврейските членове на Зелената партия в Англия и Уелс, който го определи като „много лоша резолюция“, така и от Европейските зелени. Последните подчертаха, че борбата срещу антисемитизма изисква „абсолютно недвусмислена“ позиция.

Активисти за мир смятат, че подобни действия затрудняват усилията им.

Резолюцията „дава аргументи на онези, които искат да представят пропалестинския активизъм като нелегитимен“, пише организацията Yachad, която работи за изграждане на подкрепа сред британските евреи за политическо уреждане на израелско-палестинския конфликт.