Как една древногръцка скулптура на Афродита променя представите за женската красота и голотата

Голотата на Афродита (или Венера, както е известна сред древните римляни) е предмет на спорове от векове.

През 1880 г. възмутеният писател Марк Твен нарича „Венера Урбинска“ (1534) на Тициан „най-мръсната, най-долната и най-неприличната картина, която светът притежава“. През 1914 г. суфражетката Мери Ричардсън нанася поне три удара с месарски сатър върху „Венера пред огледалото“ (около 1647–1651) на Диего Веласкес в Националната галерия в Лондон. „Не ми харесваше начинът, по който посетителите мъже я зяпаха по цял ден“, обяснява тя по-късно.

Новата изложба „Афродита: Създаването на една богиня“ в музея „Ашмолиън“ в Оксфорд проследява историята на древногръцката богиня и помага да се разбере как образът ѝ постепенно се превръща в средоточие на толкова ожесточени културни спорове.

Съществуват две версии за произхода ѝ – едната митологична, а другата основана на исторически сведения. Нито една от тях обаче не подсказва, че Афродита ще се превърне в толкова противоречива фигура. Според мита историята започва, когато Кронос кастрира баща си Уран и хвърля гениталиите му в морето. На повърхността се образува пяна, от която се появява напълно оформената Афродита. Тя се понася по вълните към остров Кипър, където на местата, докоснати от стъпките ѝ, по чудодеен начин разцъфват цветя.

Историческата версия за появата на богинята също започва от Кипър, където култът към нея възниква около 1200 г. пр.н.е. Афродита е ново, самостоятелно божество в пантеона, но някои от характеристиките ѝ очевидно произлизат от по-древни близкоизточни богини като Ищар, Астарта и Хатор.

„Сексуалността, любовта и плодородието са били основните им характеристики, но всички те са изпълнявали повече от една функция“, обяснява пред BBC Аня Улбрих, куратор на изложбата в „Ашмолиън“.

Същото важи и за Афродита. В ранния период на почитането си тя не е само богиня на романтичната любов, а олицетворява всички форми на физическа любов и възпроизвеждане – както сред хората, така и в животинския и растителния свят.

Един мъж в метрото ме удари. Аз му отвърнах. Накъде отива феминизмът?

Образът ѝ има и други, по-малко известни страни. Афродита участва в Троянската война, а воинственото ѝ превъплъщение става причина да бъде почитана и от древногръцките военноморски сили.

На богинята се приписва дори основополагаща роля за възникването на римската цивилизация. Според един от митовете тя има любовна връзка с троянския принц Анхиз, от която се ражда синът им Еней. След падането на Троя той бяга в Италия, а неговите потомци, както гласи преданието, основават Рим.

След появата на култа към нея на Кипър около 1200 г. пр.н.е. Афродита бързо придобива популярност и почитането ѝ се разпространява из цяла Древна Гърция.

На какво се дължи тази привлекателност?

„Плодородието, любовта и възпроизводството са универсални теми за човечеството, независимо от културата“, отбелязва Улбрих. „Едно от имената ѝ е Пандемос – богинята на всички хора. Не става дума само за воините или за жените. Любовта засяга всички и всичко. Тя прониква във всеки аспект на живота.“

Един нов вид голота

Дотук образът на Афродита не изглежда особено противоречив. В продължение на няколко столетия художниците и скулпторите не я представят по съществено различен начин от останалите богини на Олимп. В ранните изображения тя обикновено е облечена и никога не заема провокативните пози, с които днес я свързваме.

Но около 350 г. пр.н.е. се появява произведение, което променя всичко.

„Афродита Книдска“ на Праксител е първата скулптура в Древна Гърция, изобразяваща напълно гола жена. Оригиналът не е оцелял, но за външния му вид можем да съдим по по-късни римски копия, сред които прочутата „Капитолийска Венера“ (около 160 г. пр.н.е.).

Преди Праксител единствено мъжките фигури са представяни без дрехи.

„Възхваляването на физическата красота на мъжкото тяло чрез голотата е било напълно нормално още от VII или VI век пр.н.е.“, пояснява Улбрих.

(Не съвсем) гневен манифест на една феминистка-геймър

Праксител решава да приложи същия подход към женската красота. Но голотата на неговата Афродита е различна. При внимателно разглеждане става ясно колко съществено се отличава тя от начина, по който са представяни голите мъжки тела в древногръцката скулптура. Разликата се крие преди всичко в езика на тялото.

Богинята е уловена в момент на къпане. Тя изглежда срамежлива и уязвима, като се опитва да прикрие тялото си от смущение. За разлика от нея голите мъжки фигури в гръцкото изкуство традиционно излъчват увереност и героизъм.

Според Улбрих това изображение до голяма степен произтича от митологичните разкази, в които Афродита непрекъснато се къпе и се грижи за външната си красота.

В скулптурата на Праксител обаче ръцете ѝ са разположени леко встрани от тялото. Така зрителят може да види откритата ѝ фигура, ако я разгледа от различни ъгли.

Произведението сякаш приканва към взаимодействие и възнаграждава чувственото любопитство на наблюдателя. Тези новаторски художествени похвати предизвикват разгорещени дебати през следващите векове, а позата на Афродита получава собствено название – Venus Pudica, или „Срамежливата Венера“.

Wikimedia Commons | Мраморна статуетка от типа „Афродита Книдска“, открита близо до Сидон. II век сл. Хр. Лувър.

„Афродита Книдска“ е революционно произведение, смята Улбрих. Преди Праксител богинята може да бъде разпозната в скулптурите по различни елементи от облеклото, накитите и други характерни атрибути. След него обаче „голотата на практика взема превес“.

Това, което превръща Афродита в толкова провокативен образ през следващите столетия, не е липсата на дрехи, а начинът, по който тялото ѝ е представено, за да доставя удоволствие на зрителя. Така богинята се превръща в обект на сексуално желание.

Оригиналната скулптура на Праксител оказва толкова силно влияние, че впоследствие римските майстори създават хиляди нейни копия. „Капитолийската Венера“ е само един от най-известните примери.

С Venus Pudica се заражда нов начин на възприемане на женското тяло в изкуството, който се разпространява из всички територии на Римската империя, включително Европа, Северна Африка и Близкия изток.

Еротичното прераждане на Афродита

Влиянието на този образ обаче не се ограничава до Античността.

През Ренесанса художниците започват да издирват и възпроизвеждат класически скулптури с много по-голямо усърдие, отколкото през предходното хилядолетие. Сред най-високо ценените образци е именно позата Venus Pudica. 

Така Афродита, представена от Праксител като съблазнителна, но и свенлива, се преражда в произведенията на Мазачо, Ботичели, Рафаело и Тициан – творци, които впоследствие се нареждат сред най-големите имена в историята на изкуството.

Някои използват позата Venus Pudica, за да изобразят самата богиня, но мнозина я прилагат и към други женски фигури. Тя вдъхновява и създаването на нови композиции, изградени върху същата основна идея за смутена, свенлива голота.

Чрез многократното пресъздаване на Venus Pudica превръщането на женското тяло в обект на съзерцание и желание се утвърждава като трайна характеристика на художествената традиция.

Рубенс и Веласкес възраждат този образ през барока. През XIX век към него се обръщат Кабанел и Мане, а през XX век – Модиляни и Ив Клайн.

Възмущението на Марк Твен и действията на Мери Ричардсън могат да бъдат разглеждани като реакции именно срещу тази дълга история на еротизирането на Афродита.

Аня Улбрих обаче подчертава пред BBC, че богинята е изобразявана по множество различни начини и скулптурата на Праксител не бива непременно да определя представата ни за нея.

Един от експонатите в музея „Ашмолиън“ е изработен в Нортъмбърланд, Северна Англия, и също представя Афродита по време на къпане. Толкова далеч от Средиземноморието, отбелязва с усмивка Улбрих, „тя изглежда доста раздразнена от студа“.

В по-ново време, извън влиянието на Праксител, образът на богинята често придобива различни значения, като понякога дори се превръща в символ на женската сила и независимост.

През 2023 г. Бионсе открива свой концерт, появявайки се на сцената в гигантска мидена черупка, облечена в рокля, украсена с изображения на ръце, препращащи към позата Venus Pudica.

Wikimedia Commons | Бионсе по време на световното си турне Renaissance на стадиона на „Тотнъм Хотспър“ в Лондон на 1 юни 2023 г.

Бьорк, Лейди Гага, Кайли Миноуг и групата Bananarama също са посветили песни на богинята.

Като символ на върховната красота Афродита непрекъснато е преобразявана и преосмисляна в съответствие с потребностите на различните публики вече повече от 3000 години – забележително дълго културно присъствие за едно древногръцко божество.

Не по-малко удивително е, че една-единствена скулптура – „Афродита Книдска“ на Праксител – е оказала толкова дълбоко влияние върху отношението ни към голотата.

Няма признаци, че присъствието на богинята в човешкия живот ще отслабне или че споровете около нея ще стихнат. Красотата и начинът, по който тя се представя, винаги ще бъдат актуални теми, пораждащи дебати и отразяващи променящите се обществени нагласи.

„В зависимост от контекста хората просто са свеждали образа ѝ до онова, от което се нуждаят и което искат да видят“, обобщава Улбрих. „Тя е изключително многолика.“