Трите месеца до края на септември са второто пълно тримесечие на борсова търговия от началото на войната на САЩ и Израел с Иран. Те донесоха нова доза волатилност на фондовите пазари.

Инвеститорите следяха отблизо новините от Близкия изток, където конфликтът навлезе в патова ситуация, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обеща тежък икономически удар срещу Техеран и според информации е отхвърлил иранско предложение за прекратяване на огъня.

Ормузкият проток остана блокиран, което засили опасенията за енергийните пазари и инфлацията. Въпреки това акциите като цяло приключиха третото тримесечие с положителна доходност.

Темпото на ръста обаче отчетливо се забави.

Основните индекси на Уолстрийт приключиха третото тримесечие разнопосочно. S&P 500 се повиши с 2,03%, Dow Jones Industrial Average загуби 1,9%, а технологичният Nasdaq Composite добави 2,2%.

Средното изменение на трите индекса беше едва 0,6% – осезаемо забавяне спрямо предходното тримесечие, когато пазарът отчете двуцифрени ръстове.

Охлаждането съвпадна и с отдръпване от AI сектора, който премина през няколко турбулентни периода. През юли имаше силни разпродажби, предизвикани от прибиране на печалби след рекордните резултати на Samsung и от опасения за нарастваща конкуренция от Китай. През следващия месец акциите, свързани с изкуствения интелект, останаха волатилни заради притеснения около финансирането и капиталовите разходи.

През септември AI и технологичните компании отново бяха под натиск на фона на призиви от водещи фигури в сектора – сред тях главният изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей и ръководителят на OpenAI Сам Алтман – развитието на технологията да бъде забавено заради опасения, свързани с безопасността.

Южнокорейският технологичен индекс Kospi загуби почти 20% за тримесечието, а Philadelphia Semiconductor Index се понижи с над 11%.

Представянето на най-големите AI компании също беше разнопосочно. Акциите на Nvidia са поскъпнали с над 14%, а Microsoft скача с 37,5% за тримесечието, след като и двете компании отчетоха силни финансови резултати и устойчиво търсене.

В същото време Oracle и Broadcom губят по над 6%.

Акциите на Meta поскъпнаха с почти 30%, след като персоналният AI агент Muse беше изтеглен стотици хиляди пъти в САЩ само няколко седмици след пускането му.

Извън САЩ представянето на пазарите също беше смесено. Основните европейски индекси отчетоха минимални ръстове.

В Азия южнокорейският Kospi спадна с 19,3%, китайският CSI 300 – с 12,5%, а австралийският S&P/ASX 200 остана почти без промяна.

Разнопосочна беше картината и при развиващите се пазари.

Индексът MSCI Emerging Markets загуби 1% през трите месеца до края на септември. В същото време индексите на MSCI за Нигерия, Колумбия, Полша, Украйна, Гърция, както и в България, отчетоха двуцифрени ръстове.

Разпродажби при облигациите

Глобалните пазари на държавен дълг бяха обхванати от разпродажби през третото тримесечие, след като липсата на дипломатически пробив за прекратяване на войната с Иран засили очакванията за по-висока инфлация и допълнително повишаване на лихвените проценти.

На фона на нарастващия натиск върху облигационния пазар доходността по 10-годишните и 30-годишните американски държавни облигации достигна най-високите си нива съответно от 2007 и 2002 г. насам.

САЩ вече са сред страните с най-високи разходи по държавното финансиране в Г-7, като доходността по референтните 10-годишни книжа се задържа над 5%, а тази по 30-годишните – над 5,5%.

Доходностите по облигациите и техните цени се движат в противоположни посоки.

Доходността по държавния дълг на други големи икономики, сред които Япония, Германия, Великобритания и Франция, също достигна многогодишни върхове.

Петролът над 100 долара

Патовата ситуация в Близкия изток отново даде тласък на цените на петрола.

За трите месеца до 30 септември фючърсите с най-близък падеж върху международния бенчмарк Brent поскъпнаха с 42% до 103,53 долара за барел.

Това е третият най-силен тримесечен ръст за последното десетилетие – след първото тримесечие на тази година, когато избухна войната с Иран, и пика на пандемията от Covid-19 през 2020 г.

Фючърсите с най-близък падеж върху американския West Texas Intermediate поскъпнаха с 30,1% до 90,42 долара за барел.

Доларът запазва натрупаното поскъпване

Индексът на щатския долар приключи тримесечието с минимален ръст, но запази печалбите, натрупани от началото на войната с Иран.

В края на септември Dollar Index – който измерва представянето на американската валута спрямо кошница от основни конкурентни валути – се търгуваше около 101,451 пункта, което означава ръст от 3% от началото на годината.

През 2025 г. тенденцията към дедоларизация набра сила, докато инвеститорите оценяваха потенциалния ефект от тарифната политика на Тръмп. За цялата година индексът на долара загуби около 9%.