Доходността по държавните облигации по света се изкачва до многогодишни върхове.

Доходността по 10-годишните германски облигации достигна най-високото си ниво от 2011 г., тази по японските се задържа над 3%, 10-годишните американски държавни облигации достигнаха най-високата си доходност от ноември 2023 г., а британските – най-високите си нива от периода след 2008 г.

Цената и доходността на облигациите се движат в противоположни посоки. Когато инвеститорите продават облигации и цената им пада, доходността им се повишава. Затова ръстът на доходността обикновено означава спад на цените на облигациите – и едновременно с това по-висока цена на новото финансиране за държавите и компаниите.

Последната вълна от разпродажби е резултат от съчетанието на няколко фактора: големите обеми нов държавен дълг, петролният шок, който отново разпали опасенията за инфлацията, и очакванията, че централните банки може да запазят паричната политика по-рестриктивна за по-дълго.

Това движение обаче може да се окаже нещо повече от поредния период на волатилност на облигационните пазари. Последиците могат да се разпрострат върху икономиките и финансовите пазари в много по-широк мащаб, пише в анализ CNBC, цитирайки икономисти и анализатори.

„Това е продължение на средносрочна тенденция, която ще се запази още много години“, казва Робин Брукс, старши сътрудник в Brookings Institution.

Наталия Лоевски, управляващ директор в CIFC Asset Management, също смята, че доходността има пространство да продължи нагоре, тъй като голямото предлагане на нов дълг вече се сблъсква с подновени инфлационни рискове.

Кристалина Георгиева: Световната икономика расте, но дългът, енергията и инфлацията вдигат риска

Правителствата са сред най-уязвимите от покачването на доходността на облигациите

Държавният дълг вече е висок в голяма част от света, а рефинансирането на облигациите с настъпващ падеж при по-високи лихви постепенно ще увеличава разходите за обслужване на дълга и ще оказва все по-силен натиск върху публичните финанси.

„Най-уязвими са държавите, които съчетават големи бюджетни дефицити, висока задлъжнялост и зависимост от външен капитал. Сред развитите пазари Франция се откроява особено ясно“, казва пред CNBC Масахико Лу, старши стратег по инструменти с фиксирана доходност в State Street Investment Management.

Той посочва като причини влошаването на фискалната позиция на страната, ограничения политически апетит за бюджетна консолидация и несигурността около изборите.

Сред развиващите се пазари особено уязвими остават държавите с т.нар. двойни дефицити – едновременно бюджетен дефицит и дефицит по текущата сметка. По-високата глобална доходност увеличава както цената на заемния ресурс, така и рисковете пред финансирането.

„Когато дългът, дефицитите и нуждата от външно финансиране се сблъскат, пазарите обикновено стават много по-малко склонни да прощават“, допълва Лу.

Разпродажбите на облигации обхванаха и Европа, след като напрежението в Близкия изток вдигна петрола

Властите могат да опитат да ограничат доходността чрез обратно изкупуване на облигации или чрез промени в обема и матуритета на емитирания дълг. Подобни мерки обаче не решават фундаменталния проблем – дисбаланса между голямата необходимост от заемно финансиране и търсенето от страна на инвеститорите.

„Колкото повече се повишава доходността, толкова по-притеснителна изглежда дългосрочната фискална траектория на много държави“, пише Deutsche Bank в свой скорошен анализ.

Япония е особено ярък пример за този натиск. Държавният дълг надхвърля 200% от БВП, което прави публичните финанси изключително чувствителни към повишаването на разходите по заемите. Очаква се през фискалната 2026 г. обслужването на държавния дълг да погълне повече от 25% от разходите на правителството.

Доходността по облигациите скочи в САЩ, Европа и Япония, ескалацията в Близкия изток върна страховете от инфлация

По-скъпият капитал удря плановете на бизнеса за растеж

Бизнесът също ще трябва да плаща повече, за да рефинансира съществуващия си дълг или да набира средства за разрастване. Особено уязвими са компаниите с големи нужди от заемно финансиране, по-слаби баланси или дълг с плаваща лихва.

Компаниите с малка пазарна капитализация обикновено имат по-голям дял дълг с плаваща лихва в сравнение с по-големите си конкуренти. Това означава, че разходите им за лихви могат да нараснат сравнително бързо с покачването на лихвените проценти, посочва Томас Браун, мениджър на активи в Keeley Teton Advisors.

„Най-силният натиск е върху най-задлъжнелите компании, които са свикнали с почти безплатните пари“, казва Лу.

Инвестиционният бум около изкуствения интелект добавя още един фактор към уравнението. Технологичните компании емитират огромни количества дълг, за да финансират изграждането на центрове за данни и свързаната с тях инфраструктура. Така те влизат в пряка конкуренция с правителствата и останалите корпоративни кредитополучатели за капитала на инвеститорите.

По-високата базова доходност може да увеличи разходите за финансиране дори на компании със стабилни финансови показатели. В резултат някои нови фабрики, центрове за данни, придобивания и други инвестиционни проекти могат просто да престанат да бъдат икономически оправдани.

Скот Бесънт се изправя срещу „облигационните стражи“ на 32-трилионния пазар на американски държавен дълг

Натискът няма да бъде еднакъв за всички потребители

По-високата дългосрочна доходност постепенно се пренася върху ипотечните кредити, заемите за автомобили и останалите форми на потребителско кредитиране. Тежестта обаче няма да бъде разпределена равномерно.

„Дългият край на кривата е изключително важен, защото определя цената на капитала не само за компаниите, но и за хората с ипотеки и за жилищния пазар“, казва Холценталер.

Потребителите с по-ниски доходи, които отделят по-голяма част от средствата си за обслужване на дългове и покупка на стоки от първа необходимост, вероятно ще почувстват натиска първи, посочват пред CNBC пазарни наблюдатели. По-богатите домакинства, от друга страна, могат да се възползват от по-високата доходност по спестяванията си и като цяло са в по-добра позиция да поемат по-големи месечни плащания.

Получава се К-образна динамика при потребителите. Хората, които най-силно ще усетят каква част от заплатата им отива за вноската по автомобила, ипотеката или студентския заем, са тези с по-ниски доходи. За един богат човек този натиск е много по-слаб.

Ефектът може да се проявява постепенно, тъй като кредитите с фиксирана лихва достигат падеж и домакинствата трябва да ги рефинансират. Но ако натискът върху потребителите с по-ниски доходи доведе до отслабване на потреблението, последствията могат да се разпространят в цялата икономика.

Уолстрийт прекъсна тридневната серия от спадове въпреки скъпия петрол и поскъпването на държавния дълг

Доходността започва да тежи на инвеститорите в акции

Фондовите пазари досега демонстрират устойчивост, подкрепени от силните корпоративни печалби и оптимизма около потенциалното повишаване на производителността благодарение на изкуствения интелект.

Но покачващата се доходност по облигациите прави по-сигурния държавен дълг по-привлекателна алтернатива на акциите. Едновременно с това по-високите лихви намаляват настоящата стойност, която инвеститорите приписват на бъдещите печалби на компаниите.

Бесънт и Уорш зададоха тона на Г-20: Светът е затънал в дългове, изходът е растеж

И все пак има печеливши: новите купувачи на облигации

По-високата доходност има поне един очевиден печеливш – инвеститорите, които купуват облигации сега.

По-високите купонни плащания вече осигуряват значително по-голям буфер срещу евентуален нов спад в цените, какъвто практически липсваше в средата на изключително ниска доходност в началото на десетилетието.

Според изчисления на Deutsche Bank доходността по 10-годишните американски държавни облигации би могла да се повиши до около 5,5% през следващата година, преди капиталовата загуба от спада в цените на облигациите да стане по-голяма от получения купонен доход.

При двугодишен хоризонт доходността би трябвало да достигне около 6,4%, за да стане общата възвръщаемост отрицателна.

Тези изчисления се отнасят до номиналната обща възвръщаемост, която съчетава дохода от купонните плащания и промяната в пазарната цена на облигацията.