Световната икономика се оказва по-устойчива от очакваното, но навлиза в период, в който високият дълг, енергийните рискове и упоритата инфлация оставят все по-малко пространство за грешки. В същото време инвестиционният бум около изкуствения интелект се превръща в нов двигател на растежа, макар дългосрочният му ефект върху производителността и финансовата стабилност все още да е трудно предвидим.

Това са основните послания на управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева след срещата на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20 в Ашвил, Северна Каролина. Цялото ѝ изявление е публикувано на сайта на МВФ.

По думите ѝ сред участниците има силно съгласие по една ключова задача – повишаването на потенциалния икономически растеж.

В свят на чести сътресения и висока несигурност структурните реформи и разумната фискална и парична политика са основата за по-силен и по-балансиран глобален растеж. Но националните политики не са достатъчни. Международното сътрудничество остава критично за справянето с дълговите проблеми, ограничаването на трансграничните ефекти и намаляването на глобалните дисбаланси, подчерта Георгиева.

Глобален растеж от около 3%, но рисковете остават високи

От април насам перспективите пред световната икономика за 2026 г. са се подобрили и МВФ вече очаква растеж от около 3%.

Икономиката е понесла шока при енергийните доставки по-добре от очакваното благодарение на използването на стратегическите резерви от петрол и газ, намирането на нови енергийни източници и мерките за управление на търсенето.

Нов фактор с все по-голяма тежест е инвестиционният бум около изкуствения интелект. Огромните капиталови разходи за AI инфраструктура – включително за енергийни проекти, които трябва да осигурят необходимото електричество – подкрепят растежа най-вече в САЩ, но и в икономики, интегрирани във веригата за създаване на AI технологии, като Южна Корея.

Бесънт и Уорш зададоха тона на Г-20: Светът е затънал в дългове, изходът е растеж

Зад сравнително добрите общи показатели обаче се крият сериозни различия между отделните икономики.

Георгиева очертава четири големи риска.

Първият е енергията. Шокът все още не е приключил, Ормузкият проток остава до голяма степен затворен, а използваните стратегически резерви от петрол и газ ще трябва да бъдат възстановени. В същото време изкуственият интелект увеличава потреблението на енергия, а Северното полукълбо се приближава към зимата.

Вторият е дългът. Световният публичен дълг вече е близо до 100% от глобалния БВП, надхвърляйки върховете след Втората световна война, и се очаква да продължи да нараства.

Георгиева сравнява траекторията му със стълбище – при всяка голяма криза дългът прави рязка крачка нагоре, но след отминаването ѝ почти не се връща надолу.

Третият проблем е инфлацията. Процесът на дезинфлация е спрял в много държави, докато растящият фискален натиск повишава доходността по ключовите държавни облигации. Взаимодействието между фискалната и паричната политика вече поражда все по-сериозно безпокойство на финансовите пазари.

Четвъртата неизвестна е изкуственият интелект. Докато инвестициите в него стимулират икономиката днес, все още няма ясен отговор как AI ще се отрази в по-дългосрочен план върху производителността и финансовата стабилност.

Разпродажбите на облигации обхванаха и Европа, след като напрежението в Близкия изток вдигна петрола

МВФ: Централните банки трябва да останат фокусирани върху инфлацията

За Георгиева приоритетите пред икономическата политика са ясни.

Централните банки трябва да останат концентрирани върху основния си мандат – ценовата стабилност. Правителствата трябва да разработят надеждни средносрочни планове за фискална консолидация, а структурните политики да се насочат към намаляване на бюрокрацията и премахване на пречките пред растежа, които самите държави са създали.

Логиката е двупосочна: по-високият потенциален растеж би помогнал за овладяването на фискалните проблеми, а по-здравите публични финанси от своя страна биха подобрили перспективите за растеж.

Повтаря ли се азиатската криза от 1997? Главният икономист на HSBC вижда значителни прилики

Високите лихви притискат развиващите се икономики

Отделен акцент в изявлението на Георгиева е дълговата ситуация в нововъзникващите пазари и страните с ниски доходи.

През последните години тя постепенно се подобрява благодарение на национални реформи и международно сътрудничество, но напредъкът е неравномерен. А покачването на доходността в развитите икономики създава нов риск.

Когато доходността по ключовите облигации на големите развити икономики достига многогодишни върхове, тя повлича нагоре разходите по финансирането в голяма част от света. В някои развиващи се пазари този ефект вече напълно заличава трудно постигнатото свиване на рисковите премии.

Високите нужди от рефинансиране и растящите разходи за обслужване на дълга ограничават възможностите на много развиващи се държави да финансират инфраструктура, здравеопазване и образование.

Така се създава порочен кръг – липсата на инвестиции потиска икономическия растеж, а по-слабият растеж допълнително влошава устойчивостта на дълга.

Ситуацията се усложнява и от рязкото намаляване на нетното външно финансиране, включително съкращаването на официалната помощ за развитие и значителния спад на новото финансиране от кредитори извън Парижкия клуб.

Кристалина Георгиева: Централните банки ще трябва да се намесят решително с повишаване на лихвите при риск от инфлационна спирала

Три стъпки срещу дълговия проблем

МВФ очертава три направления, в които според Георгиева са необходими колективни действия.

На първо място, държавите с неустойчив дълг се нуждаят от решителни действия и по-ефективни процедури за преструктурирането му. Според МВФ вече има важен напредък, включително чрез Общата рамка на Г-20 за дълга.

Тази година е договорен и образец на меморандум за разбирателство, а Глобалната кръгла маса за държавния дълг публикува през април актуализиран наръчник за преструктуриране. Целта е да се улесни координацията между различните групи кредитори и прилагането на принципа за съпоставимо третиране.

МВФ настоява тези усилия да продължат и да бъдат намерени решения и за държавите, които не отговарят на условията за включване в Общата рамка.

Вторият приоритет е ускоряването на съвместния подход на МВФ и Световната банка за държавите, чийто дълг все още е устойчив. Двете институции засилват подкрепата за реформи и мобилизиране на вътрешни приходи и работят върху механизми за по-ефективно управление на задълженията, които да привлекат повече частен капитал при по-ниска цена.

Георгиева посочи Еквадор и Пакистан като примери, където подобен подход вече дава резултати. Според нея обаче е необходима силна подкрепа и от останалите партньори, включително двустранните кредитори, а Г-20 трябва да поеме водеща роля.

Третият стълб е най-фундаменталният – няма заместител на здравите икономически основи. Това означава държавите да изграждат по-голяма устойчивост и да предотвратяват натрупването на неуправляем дълг чрез повече прозрачност, по-добро управление на задълженията и по-надеждни отношения между държавите длъжници и инвеститорите.

Доходността по облигациите скочи в САЩ, Европа и Япония, ескалацията в Близкия изток върна страховете от инфлация

Най-големият ръст на глобалните дисбаланси от десетилетие

Другият сериозен сигнал от МВФ идва от последния му доклад за външния сектор.

Прекомерните глобални дисбаланси – тоест онези, които не могат да бъдат обяснени с фундаментални икономически фактори – са се увеличили през 2025 г. с 0,7 процентни пункта от световния БВП.

Това е най-голямото им увеличение за последното десетилетие.

Разширяването е широкообхватно, като значителен принос имат двете най-големи икономики в света.

Според МВФ прекомерните дисбаланси в големите икономики могат да бъдат сигнал за неравномерни модели на растеж и макрофинансови уязвимости. Те могат да предизвикат трансгранични ефекти, търговско напрежение и фрагментация на световната икономика.

Именно това се наблюдава през последните години – глобалните дисбаланси се увеличават едновременно с търговското напрежение и пренареждането на търговските отношения между държавите.

МВФ е песимистичен за еврозоната: Влошени перспективи и рискове от слаб растеж с висока инфлация

САЩ и Китай трябва да бъдат част от решението

Изводът от анализите на МВФ е, че трайното намаляване на дисбалансите изисква действия и от двете страни – както от икономиките с големи излишъци, така и от тези с големи дефицити.

При държавите с излишъци пазарно ориентираните структурни реформи могат да стимулират вътрешното потребление и инвестициите и да повишат потенциала за растеж.

При икономиките с дефицити подходящата фискална консолидация може да увеличи спестяванията и да възстанови фискалните резерви.

Според МВФ най-добър резултат би имало, ако големите икономики предприемат едновременно взаимно допълващи се политики. Това би помогнало не само за намаляване на дисбалансите, но и за по-силен глобален растеж.

Самият фонд планира да задълбочи работата си в тази област. МВФ ще работи с държавите членки и международните организации за подобряване на съпоставимостта на данните и статистиката за външния сектор, както и ще усъвършенства методологията си за оценка на прекомерните дисбаланси.

Институцията разширява и анализа на връзката между търговската и индустриалната политика и дисбалансите по текущата сметка, както и работата си върху дисбалансите при капиталовите потоци и натрупаните финансови позиции.

Целта, подчертава Георгиева, е МВФ да премине „от диагностика към действие“.

„Г-20 предлага уникална платформа за развитието на този диалог и ние ще продължим да подкрепяме нашите държави членки“, заяви управляващият директор на МВФ.