Бюджет 2027 и сметката от Брюксел: До 65 млн. евро на всеки шест месеца
Отклонението от допустимия ръст на разходите поставя страната пред риск от ескалация на процедурата при прекомерен дефицит и финансова санкция от около 60–65 млн. евро на всеки шест месеца
,fit(1001:538)&format=webp)
България вече е изправена пред реален риск от финансова санкция заради бюджетния дефицит, а предупрежденията от Брюксел стават все по-ясни.
Последната кореспонденция между Европейската комисия и българското правителство показва сериозни съмнения дали страната предприема достатъчно мерки за ограничаване на разходите, пише Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
България вече е в процедура при прекомерен дефицит, а следващата стъпка може да бъде официално установяване, че страната не е предприела ефективни действия в отговор на препоръките на Съвета на ЕС. Оттам пътят към финансови санкции става значително по-кратък.
Числата в последната есенна икономическа прогноза на Европейската комисия показват дефицит от 5% от БВП през 2026 г., временно понижение до 4% през 2027 г. и ново увеличение до 4,8% през 2028 г.
Прогнозата е изготвена с информация до 3 ноември – след представянето на бюджетния план и пакета от данъчни закони, както и след последната размяна на писма между българските власти и Комисията.
ЕК вече е отчела предвидения еднократен данък върху свръхпечалбите в определени сектори, промените в осигурителните прагове и мерките за събиране на повече ДДС и акцизи. Въпреки това Брюксел не вижда трайно подобрение и посочва, че ръстът на приходите продължава да изостава от динамиката на разходите.
Макар публичният дебат да е съсредоточен предимно върху размера на бюджетния дефицит, европейските изисквания за консолидация налагат конкретни ограничения и върху растежа на нетните разходи.
В писмото си от 26 октомври Европейската комисия изчислява, че нетните бюджетни разходи на България ще нараснат с 10,1% през 2026 г. при препоръчителен таван от 4,2%.
За 2027 г. се предвижда значително по-нисък ръст, но натрупаното отклонение от допустимата разходна траектория остава. Комисията изрично предупреждава, че при отрицателна оценка на предприетите от България действия може да се стигне до ескалация на процедурата при прекомерен дефицит.
В отговора си от 2 ноември българското правителство обяснява проблемите с наследени разходни ангажименти, късното приемане на бюджета и необходимостта от ускорено изпълнение на Плана за възстановяване.
Според Ганев подобни аргументи не променят начина, по който Брюксел оценява изпълнението.
„За Европейската комисия определящо е не кой е създал разходните ангажименти, а дали България успява да изпълни договорената траектория на нетните разходи“, посочва икономистът.
Ако Съветът на ЕС официално установи, че България не е предприела ефективни действия в отговор на препоръките, процедурата може да премине към следващите си етапи – задължителни предписания и евентуални финансови санкции.
По новия механизъм глобата може да достигне 0,05% от БВП на всеки шест месеца. При икономика от порядъка на 130 млрд. евро това означава приблизително 60–65 млн. евро за всеки шестмесечен период.
„Това вече не е абстрактен риск, а конкретна финансова цена на продължаващото неизпълнение“, пише Ганев.
Според анализа през последния месец не се вижда убедителен нов пакет от мерки, който да отговори на натрупаните критики към бюджетната политика – както в страната, така и от Европейската комисия.
Не е представена нова мярка за допълнително ограничаване на дефицита, а в същото време се наблюдава отстъпление от вече заявени намерения за реформи в социалната сфера, включително по отношение на личните асистенти. Успоредно с това се увеличава натискът за нови бюджетни разходи, част от които могат да получат политическа подкрепа.
Европейските институции досега са предпочитали политическите компромиси пред налагането на глоби, но това не означава, че рискът за България може да бъде пренебрегнат.
Евентуална санкция няма да бъде непременно еднократна – при продължаващо неизпълнение глобата може да бъде налагана на всеки шест месеца.
„Така още в началото на 2027 г. страната може да се окаже принудена отново да отвори бюджетния дебат и да търси мерки за ограничаване на дефицита. Само че този път под натиска на европейската процедура и с реална финансова цена за отлагането“, заключава Петър Ганев.
&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)