Премиерът Румен Радев коментира в понеделник решението на S&P Global Ratings за България, като подчерта, че кредитният рейтинг на страната не е понижен и остава BBB+.

По думите му е променена единствено перспективата пред рейтинга с една степен.

Радев отхвърли и твърденията за очаквана рецесия, като посочи прогнозата на S&P за икономически растеж от 2,8% през 2026 г. и средно 2,6% през следващите три години.

Той добави, че България е на пето място в Европейския съюз по икономически растеж през третото тримесечие и че преките чуждестранни инвестиции са нараснали със 100% от началото на годината спрямо същия период на 2025 г.

„Това ясно показва, че доверието в нас расте, че сме на прав път и уверено ще го следваме“, заяви премиерът.

Формално част от твърдението му е точна. S&P не понижи суверенния рейтинг на България и го потвърди на BBB+/A-2. Решението на агенцията от 13 ноември е за промяна на перспективата по дългосрочния рейтинг от „положителна“ на „стабилна“ заради влошаване на бюджетните и външните показатели.

S&P обаче изрично посочва, че високият ръст на публичните разходи е увеличил очаквания бюджетен дефицит до 5,1% от БВП през 2026 г., а връщането му към 3% се очаква едва през 2029 г. Агенцията прогнозира и дефицит по текущата сметка от 8,7% от БВП през тази година, при средно около 7% за периода 2027–2029 г.

Растеж има, но S&P вижда и прегряване

Прогнозата на S&P за растеж от 2,8% през 2026 г. е факт, но в същия доклад агенцията предупреждава за нарастващи дисбаланси.

Номиналните заплати в частния сектор са се увеличили с 11,7% през първите шест месеца на годината, кредитите за домакинствата растат с около 21%, основно заради ипотечното кредитиране, а цените на жилищата са се повишили с 15,5% на годишна база към юни.

Според S&P тези показатели са признаци за прегряване на икономиката и повишават риска от корекция, ако дисбалансите продължат да се натрупват.

В същото време агенцията отчита и сериозни буфери. Нетният държавен дълг се оценява на около 25% от БВП в края на 2026 г., а членството в еврозоната намалява валутния риск и осигурява достъп до ликвидната подкрепа на Евросистемата.

Точно този баланс – между растящите дефицити от една страна и ниския дълг и членството в еврозоната от друга – стои зад запазването на рейтинга BBB+.

Какво казват експертите

Пред bTV финансистът Левон Хампарцумян постави акцент върху това какво всъщност измерва един кредитен рейтинг.

По думите му това не е оценка за качеството на управлението, а ориентир за риска пред инвеститорите и кредиторите, когато предоставят средства на дадена държава.

„Не е драма. Все още сме с инвестиционен рейтинг. Работата е дали бутилката е наполовина пълна или наполовина празна“, коментира той.

Икономистът Владимир Сиркаров определи промяната като неблагоприятен сигнал. По думите му в сутрешния блок на bTV тя показва, че състоянието на публичните финанси се следи внимателно и извън страната и че при неблагоприятно развитие може да се стигне до по-скъпо финансиране за държавата.

Любослав Костов обърна внимание на реалния размер на бюджетния дефицит и на необходимостта той да бъде представян прозрачно.

Според него по-реалистичното отчитане на дефицита помага да се обясни и защо международните рейтингови агенции отправят предупреждения.

Пред bTV Костов посочи като положителен елемент в проектобюджета за 2027 г. намаления таван на новия държавен дълг – с 2 млрд. евро спрямо заложеното за тази година. Според него крайният резултат ще зависи от изпълнението на приходите и разходите и от реалистичността на макроикономическите прогнози.

Предупреждение, но не и непосредствена криза

Бившият заместник-министър на финансите и член на Фискалния съвет Любомир Дацов заяви пред NOVA, че рисковете пред българската икономика се увеличават в резултат на взети решения и че при неблагоприятно развитие е възможно да се стигне и до понижение на кредитния рейтинг.

Икономическият анализатор Петър Мишев определи промяната на перспективата като логична на фона на процедурата по свръхдефицит. Според него, ако проблемът с дефицита не бъде решен трайно, перспективата може да се влоши допълнително.

В същото време Мишев посочи пред NOVA, че в бюджета и средносрочната прогноза се виждат стъпки за промяна на негативната посока.

Финансовият икономист Николай Филибев постави акцент върху натрупването на проблемите през последните години. Според него сегашната ситуация е резултат от процеси, започнали още след пандемията, а промяната на перспективата не е „катастрофална“, тъй като вече се предприемат стъпки за възстановяване на публичните финанси.

Дацов добави, че България в момента разполага с едни от най-благоприятните икономически условия за предприемане на корекции с относително по-малко щети, но според него 2026 г. е била пропусната и цената ще се плаща през следващата година.

Какво може да свали самия рейтинг

S&P вече е формулирала и конкретен негативен сценарий.

Рейтингът може да бъде понижен, ако бюджетната консолидация се забави или блокира – например ако правителството не успее да ограничи ръста на разходите при продължаваща съпротива срещу трайно увеличаване на данъците.

Допълнителен риск би възникнал и при рязко и безредно обръщане на високия ръст на частното кредитиране, което според агенцията може да натежи върху икономическата активност за няколко години.