В ново становище за предизвикателствата и приоритетите пред финансите на България Икономическият и социален съвет препоръчва държавният бюджет да подкрепя по-балансирана структура, която да допринася за растеж в икономиката, основан на три стълба:

• устойчиво потребление

• по-силен принос на инвестициите и износа

• създаване на по-висока добавена стойност

„Положителният растеж, високата заетост и ниската безработица са благоприятна основа, но не отстраняват ограниченията пред догонващото развитие: ниска производителност, недостатъчни частни инвестиции и иновации, демографско свиване, недостиг на умения и значителни регионални различия“, се казва в документа, цитиран от БТА.

МФ вижда икономика на по-ниска скорост - растежът се топи, инфлацията остава

Според икономистите от консултативния орган специфичните препоръки към България следва да бъдат ясно отразени при изпълнението на Средносрочния фискално-структурен план, в бюджетното планиране и при извършването на съответните структурни реформи, както и в следващия годишен доклад за напредъка.

Необходимо е да бъдат определени и ограничен брой приоритетни мерки и измерими резултати, чието изпълнение да се проследява чрез съществуващите механизми за наблюдение и отчитане.

Влошаване на бюджетната позиция

В становището си ИСС изразява сериозна загриженост от влошаването на бюджетната позиция на страната.

Отчита се също, че корекцията на прекомерния дефицит до 2029 г. трябва да се основава на устойчиви структурни мерки, преглед на ефективността на разходите и запазване на инвестициите с доказан принос за растежа.

МФ предлага промени в данъчните облекчения, ДДС, корпоративното облагане и местните данъци

ИСС приема необходимостта от своевременна фискална корекция, но подчертава, че структурата на програмата за бюджетна консолидация има решаващо значение.

„Подобряването на салдото не трябва да води до забавяне на икономическия растеж вследствие на намаляване на капиталовите разходи и на средствата за образование, научноизследователска и развойна дейност или превенция в здравеопазването с доказан принос за икономическия растеж и общественото благосъстояние“, се отбелязва в становището.

„Необходимият баланс между приходни и разходни мерки следва да се определя въз основа оценка на икономическото, социалното и разпределителното им въздействие“.

Плахи стъпки, другото – догодина?

Политики за младежта

Консултативният орган е приел и анализ за социално-икономическото въздействие на политиките за младежта в България, който разглежда управлението и финансирането на младежката политика, ефекта от мерките за младежка заетост и възможностите за по-добро включване на младите хора, включително на над 100 000 младежи, които не учат, не работят и не се обучават.

ИСС идентифицира липсата на систематично събиране на данни и проследяване на резултатите като основен проблем и препоръчва по-добро наблюдение и оценка на въздействието на политиките.

Съветът поставя акцент и върху по-доброто използване на потенциала на младежките центрове, организациите и младежките работници за активиране и включване на уязвимите групи.

Младите българи са трети в ЕС по живот в пренаселено жилище, без голям шанс за собствено

Нова визия за социална политика

Само преди ден, по време на дискусия, организирана от Икономическия и социален съвет с участието на министъра на труда и социалната политика и представители на работодателски и синдикални организации, заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че бъдещият социален кодекс има потенциал изцяло да промени визията за социалната политика в България –

от система, която основно управлява помощи, към система, която управлява подкрепата и възможностите.

Според него водещ критерий за добре свършена работа ще бъде по-добрата защита и ориентация в законодателството за човека, който в труден житейски момент има нужда от помощ.

Донев отбелязва, че цялостната социална подкрепа трябва да се разглежда като нещо много по-широко от предоставянето на определена сума пари.

Парите сами по себе си често не решават проблемите и индивидуалният подход чрез подходящи социални услуги, обучение или заетост е от ключово значение.

Министерство на финансите | Вицепремиерът Гълъб Донев (в центъра) на икономическата дискусия, организирана от ИСС

Според вицепремиера новата нормативна уредба трябва да позволи на гражданите лесно да получават отговори на ключови въпроси за правата, размера и периода на подкрепата, като улесни работата на социалните работници чрез по-ясни и последователни правила.

Донев подчертава още, че целта на кодификацията на законодателството в областта на социалната подкрепа е изграждането на изцяло нов, разбираем и предвидим модел, като новата правна рамка трябва да е гъвкава спрямо реалните икономически и социални условия.

Гълъб Донев видя политическа теза в БНБ, докато обясняваше, че няма да наднича за ракия

Макроикономически сценарии в близък хоризонт

Според последните данни на Министерството на финансите реалният растеж на БВП е 3,0% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и по 2,4% през 2028–2029 г.

На този фон най-новото становище на Фискалния съвет е за забавяне до 1,5% през 2028 г. поради циклично охлаждане във външната среда. Финансовият орган посочва, че прогнозата на МФ за 3,0% през 2026 г. е в горния край на оценките (реалистичен диапазон 2,5–2,8%) и изисква ускорение на тримесечния растеж през второто полугодие, което към септември не се потвърждава от индустриалното производство, търговията на дребно и заетостта.

Средногодишната инфлация (ХИПЦ) по МФ е 4,8% през 2026 г. и 4,0% през 2027 г.; ФС я приема като реалистична за 2026 г. и по-скоро предпазлива за 2027 г.

Безработицата се задържа около 3,4%, което е приемливо. Номиналният БВП е вътрешно съгласуван (около 130,5 млрд. евро през 2026 г. и 141,3 млрд. евро през 2027 г.), но рязкото понижение на дефлатора след 2026 г. не е обяснено.

Министерството на финансите предвижда бюджетен дефицит от 3% през 2027 г., обяви вицепремиерът Гълъб Донев

Дефицитът по текущата сметка се прогнозира на 6,4% от БВП през 2026 г. и остава над 5% в средносрочен план – реалистично, но с риск към по-голям дисбаланс.

Основните рискове са изместени надолу за растежа и номиналния БВП: по-високи енергийни цени и лихви, фискална консолидация по процедурата при прекомерен дефицит, край на Плана за възстановяване и устойчивост (усвояване около 70% към 31 август 2026 г.), евентуално охлаждане на кредита и жилищния пазар.

По отношение на бюджетното планиране за 2027 г. Фискалният съвет препоръчва прилагането на предпазлив подход при прогнозирането на приходите и осигуряването на достатъчен буфер за реакция при реализиране на неблагоприятен макроикономически сценарий.