От днес Законът за моделите с изкуствен интелект влиза в сила, затвърждавайки ролята на Европейската комисия като най-значимия регулатор на тази революционна технология, отбелязва Euronews и разглежда подробно какво означават правилата за Европа и извън нея.

Законът за изкуствения интелект е първият всеобхватен закон, регулиращ изкуствения интелект.

Приет през 2024 г., някои от най-важните му разпоредби, по-специално тези, регулиращи големите езикови модели (LLM), влизат в сила от 2 август 2026 г.

Тъй като законът въвежда първи по рода си правила, прилагането им поставя уникален набор от предизвикателства, не на последно място защото на всеки няколко месеца се появяват обновени технологии с AI.

Опитът на Брюксел вероятно ще има отзвук далеч отвъд границите на Европа, допълва Euronews.

Окончателно: Съветът на ЕС одобри първия в света закон за изкуствения интелект

За какво се отнасят правилата

Първоначално Законът за изкуствения интелект е предназначен само да регулира приложенията с AI. Но когато публичното пускане на ChatGPT взриви света през 2022 г., политиците в Брюксел решиха да обхванат и основната технология: големите езикови модели.

Законодателната рамка определя правила за всички модели, които нямат конкретна цел, но могат да бъдат адаптирани към различна употреба, като изисква прозрачност относно начина, по който е създаден моделът, разкриване на всяко съдържание, защитено с авторски права, използвано за обучение, и достатъчно информация, за да разберат крайните потребители възможностите на модела.

Допълнителни изисквания се отнасят към компаниите, разработващи най-мощните „пионерски“ модели, които разширяват границите на технологията, като задължават разработчиците да идентифицират и намаляват рисковете за обществото.

Миналата година Европейската комисия одобри доброволен Кодекс за добри практики, изготвен от водещи експерти, сред които известният като един от „кръстниците“ на технологията Йошуа Бенгио, в който подробно се описва как разработчиците трябва да спазват правилата. Повечето водещи лаборатории, с изключение на Meta, подписаха Кодекса.

Meta е първият технологичен гигант, отказал да подпише кодекса за AI на ЕС

„Ние сътрудничихме тясно с ЕК и екосистемата по прилагане на Закона за изкуствения интелект, включително неговите кодекси за поведение, и ще продължим да работим заедно, за да помогнем на Европа да реализира ползите от ерата на изкуствения интелект“, заяви пред Euronews Том Даф Гордън, вицепрезидент на OpenAI и ръководител на отдела за политика за региона на Европа, Близкия Изток и Африка (EMEA).

Какви предизвикателства ни очакват

Властите в Брюксел създадоха Европейската служба за изкуствен интелект, за да се насърчи прилагането на разпоредбите на Закона за изкуствения интелект относно LLM. Задачата е огромна, тъй като се отнася до една от най-сложните технологии и най-богатите компании в света.

Ресурсите на ЕС са известни като ограничени, а търсенето на специалисти в изкуствения интелект е голямо, като публичните власти се конкурират с частния сектор. Ето защо ЕК се стреми да се възползва от външна експертиза, а именно от група учени и мрежа високоспециализирани компании по безопасността на изкуствения интелект.

Все пак технологията като цяло, и по-специално авангардните модели, остават „подвижна мишена“: длъжностните лица ще трябва да се приспособяват към бързо развиващите се промени, без да разполагат с много предишен опит или научен консенсус как може да се предотврати вреда в голям мащаб.

Лобизъм в действие: Острата съпротива на САЩ спъва развитието на AI правилата на ЕС

В същото време всяко решително действие от Брюксел в тази област неминуемо ще привлече вниманието, ако не и гнева, на Вашингтон, като администрацията на Тръмп е особено категорична в атаките си срещу дигиталните правила на ЕС, когато те засягат американски компании.

„Опасността е, че настоящата администрация на САЩ разглежда това като атака срещу търговските интереси, както направи, когато ЕК се опита да приложи правилата за дигиталните пазари през декември 2025 г., а по-скоро този месец, когато се опита да наложи глоба на Google съгласно Закона“, заявява пред Euronews евродепутатът Майкъл Макнамара (Ирландия/Renew).

Какво означава това за европейските граждани

Основната цел на Закона за изкуствения интелект е да направи технологията по-безопасна за гражданите, като гарантира, че не накърнява безопасността и основните им права. Затова той се отнася и за чуждестранни компании, които предлагат в ЕС технологии за изкуствен интелект.

Индустрията многократно е критикувала закона, като твърди, че той ще забави иновациите, налагайки ненужна тежест върху технологичните компании и принуждавайки да пренасочват средства от наемането на инженери към наемане на адвокати за бюрократичните формалности.

На практика за европейските потребители и компании това може да означава, че някои от най-модерните модели ще бъдат пуснати на пазара със закъснение, тъй като бизнесите трябва да се уверят, че са изпълнили всички изисквания за съответствие.

По-малко бюрокрация: ЕК предлага отсрочка за законите за AI и GDPR в полза на технологичните гиганти

Това ще означава също, че, поне на теория, европейците могат да са сигурни, че ако даден модел е достъпен в ЕС, е безопасен за употреба. Като се има предвид колко широко се внедрява изкуственият интелект в ежедневните продукти и услуги, това закъснение може би си заслужава, отбелязва Euronews.

Евродепутатът Аксел Вос (Германия/ЕПП) призова ЕК да прилага Закона за изкуствения интелект в сътрудничество с другите въпроси, свързани с цифровизацията, тъй като AI технологиите все повече се интегрират в свързаните продукти и онлайн услуги.

„Като се има предвид липсата на капацитет в Службата за изкуствен интелект, много се надявам, че те няма да хабят енергията си за нишови проблеми, а ще се съобразят строго с приоритетите на колегите си, занимаващи се с регулирането на платформите“, казва Вос пред Euronews.

ЕС ли определя стандартите

Тъй като ЕК се превърна в най-влиятелния регулатор в изкуствения интелект в света, тя неизбежно ще определи стандартите как публичните власти да подхождат към тази технология, особено предвид факта, че други юрисдикции са възприели по-изчаквателен подход.

Ето защо приоритетите в правоприлагането, които Службата по изкуствен интелект си поставя, неминуемо ще окажат влияние извън границите на Европа, заедно с т. нар. „ефект на Брюксел“, а именно способността на ЕС да определя стандарти за глобалните компании.

Краят на „Ефекта Брюксел“ – Вашингтон ли диктува дигиталните правила в Европа

Съществуват две основни течения относно основните рискове, които регулациите трябва да обхванат.

Традицията на етиката се фокусира върху нарушенията на основните права, като дискриминация и правото на неприкосновеност на личния живот, както и върху необходимостта от осигуряване на човешки надзор.

Ефективният алтруизъм, от друга страна, набляга на т.нар. екзистенциални рискове: възможността AI да причини катастрофални щети, като подпомогне създаването на ядрени или биологични оръжия, улесни мащабни кибератаки или излезе изцяло извън човешкия контрол.

Не е единичен случай: Контролът над агентите е изпуснат, разкрива разследването на OpenAI

Неотдавнашни събития, подлагането на модела на Anthropic, базиран на Mythos, на ограниченията за експортен контрол в САЩ поради опасения относно неговите кибервъзможности, и проникването на агент на OpenAI в компания за изкуствен интелект по време на тестове, може да подтикнат ЕК да насочи оскъдните си ресурси изцяло към сценарии за екзистенциални рискове.

„ЕК трябва да устои на изкушението да насочи ресурсите за правоприлагане единствено към системните рискове, свързани с киберпрестъпления и загуба на контрол“, казва пред Euronews Лаура Кабрера, директор в Центъра за демокрация и технологии. „Правоприлагането не трябва да се води от сензационните новини, а да обхваща пълния спектър от рискове и да поставя въпроса дали основните права и рисковете за обществото са адекватно отчетени“, допълва тя.