Човешките ръце са еволюционно постижение – пъргави, богати на нервни окончания и най-гъвкавата част от човешкия скелет. Много от ежедневните ни действия, като връзване на обувки или закопчаване на копчета, изискват сложни неврологични инструкции и прецизна координация. В продължение на хилядолетия нито една машина не е успяла да възпроизведе този уникален човешки инструмент.

Днес, с бързото развитие на AI, редица технологични компании вярват, че са близо до преодоляване на това последно и най-сложно предизвикателство в роботиката. Анализ на The Guardian посочва, че повечето от тези компании са базирани в Китай.

Ново поколение китайски стартиращи компании използва производствените предимства на страната, за да създаде това, което правителството нарича „тялото на изкуствения интелект“. Тяхната цел е да разработят напълно функционални и сръчни роботизирани ръце, които да превърнат хуманоидните роботи от атракция в реални, полезни продукти за бизнеса и ежедневието.

След като трупата танцуващи хуманоиди на Unitree се появи на сцената на Пролетния гала концерт през 2025 г. (ежегодното телевизионно шоу за Лунната нова година), интересът към роботите в Китай нарасна значително.

Технологичните лидери и политици в Пекин разглеждат роботиката като ключов фактор за бъдещия икономически потенциал на страната, особено предвид застаряващата и намаляваща работна сила. Маркетинговите материали на тези компании вече демонстрират продукти, които изпълняват различни задачи, като сгъване на пране, готвене и подстригване.

В своите планове за развитие Пекин многократно подчертава значението на въплътения изкуствен интелект. Според The Guardian теоретичното списание на Китайската комунистическа партия Qiushi наскоро публикува доклад, в който се посочва, че „роботите с AI“ са сред секторите, които „отварят нови пазарни възможности за трилиони юани“.

Въпреки че Китай е водещ в автоматизацията и над половината от индустриалните роботи, инсталирани годишно в света, са там, практическото приложение на хуманоидите остава ограничено. Международната федерация по роботика (IFR) наскоро заключава, че „реалните хуманоиди за изпълнение на много задачи са все още далеч“.

Това се дължи на факта, че повечето задачи, които биха направили хуманоидите полезни в ежедневието, изискват ръце, подобни на човешките, а създаването им е изключително сложна инженерна задача. Дори Илон Мъск, чиято компания Tesla разработва хуманоидния робот Optimus, призна миналата година, че ръцете представляват „по-голямата част от инженерната трудност на целия робот“.

В офис, пълен с роботизирани ръце с различни размери и тегло, Джоу Йонг – основател на LinkerBot, една от водещите китайски компании в сектора – обяснява мащаба на предизвикателството пред британското издание.

По негови думи създаването на роботизирана ръка е „сто пъти по-трудно“ от създаването на хуманоид. „Нейната сръчност е 10 пъти по-голяма от тази на другите части на тялото, но обемът ѝ е едва една десета от техния.“

Както много китайски предприемачи, Джоу черпи вдъхновение от американските технологични иноватори. Завършил е един от водещите университети в страната – Huazhong University of Science and Technology. Първоначално се интересува от създаване на приложения и роботика, но следвайки съвета на Стив Джобс за силата на фокуса („Иновацията означава да кажеш „не“ на 1000 неща“), решава да се съсредоточи изцяло върху роботизираните ръце.

През 2023 г. е основана компанията LinkerBot. Днес тя произвежда около 5000 ръце месечно и планира да удвои този брой с цел постигане на пазарна оценка от 6 милиарда долара.

„Човешките ръце са най-важната способност на хората“, казва Джоу пред The Guardian. Той смята, че фокусът върху този детайл ще отвори много нови възможности.

Сред неговите амбиции е създаването на протези за хора с ампутации на цена от едва 1000 долара, което представлява значителен спад спрямо настоящите цени, достигащи десетки хиляди долари.

Създаването на перфектната механична ръка изисква решаване на сложни хардуерни и софтуерни проблеми. Благодарение на достъпната, усъвършенствана и гъвкава верига за доставки, китайските компании напредват значително в областта на хардуера. Бумът в производството на електрически автомобили в Китай създава множество компании, способни да произвеждат в голям мащаб необходимите компоненти за роботите, като литиево-йонни батерии и миниатюрни двигатели.

Пан Юнджъ, основател на базираната в Шънджън компания за роботизирани ръце Wuji Technology, споделя пред The Guardian, че именно лесният достъп до компоненти е причината да основе бизнеса си в Китай, а не в САЩ, където завършва през 2018 г.

„Беше наистина невъзможно да се създава хардуер в Щатите, защото проблемите с веригата за доставки бяха твърде ограничаващи“, разказва той. Когато се опитва да започне там, баща му трябва да му изпраща части по пощата. Това го мотивира да се завърне в родината си.

Днес Пан и Джоу са едва двама от хилядите предприемачи, които залагат на роботиката в Китай.

По данни, цитирани в репортажа, в страната вече са регистрирани над 1 милион компании за роботика, като регистрациите през 2025 г. бележат ръст от 40% спрямо предходната година. Въпреки че компаниите, фокусирани само върху ръцете, са малка част, пазарът нараства бързо.

Според местните медии индустрията за прецизни роботизирани ръце е надхвърлила 50 милиарда юана (7.4 милиарда долара) през миналата година, нараствайки от 13 милиарда юана през 2024 г.

Пан е категоричен, че „проблемът с манипулацията е много по-важен от проблема с придвижването“. Хуманоидните роботи могат да се движат из пространството, но докато не се научат да работят с инструменти, те на практика остават безполезни.

Въпреки напредъка в хардуерните разработки, основното предизвикателство остава софтуерът – как тези метални ръце да бъдат обучени да изпълняват реални задачи. „Предизвикателството със създаването на самите ръце вече се преодолява“, коментира Нейтън Лепора, професор по роботика и AI в Университета в Бристол. „Но да ги контролираш... това вече е съвсем друга история. Никой все още не знае как точно да го направи.“

Всеки, който е опитвал да управлява механична щипка в увеселителен парк, знае колко сложно е да се контролира машина от разстояние – процес, известен като дистанционно управление. Именно това правят много стартъпи в голям мащаб, за да съберат необходимите данни за обучението на 3D модели за пространствен интелект. За разлика от езиковите модели за изкуствен интелект, които се обучават върху големи обеми текстови данни, данните за триизмерно физическо взаимодействие са изключително ограничени.

Дистанционното обучение може да отнеме стотици часове дори за една проста задача, като подреждане на хранителни стоки в чанта. Поради това изследователите търсят по-ефективни методи.

Един от водещите продукти на Wuji е специална ръкавица със сензори. Докато човек я носи и изпълнява ежедневни задачи, тя събира данни не само за движенията, но и за натиска и допира. Това позволява на робота да усвои човешката интуиция, например как да счупи яйце в ръба на тигана, без да го смачка.

„Двата най-фундаментални проблема при сръчната манипулация са улавянето на това как човек се движи и какво точно докосва или усеща“, отбелязва Пан. Тези проблеми все още търсят своето решение.

Китайските предприемачи обаче са убедени, че именно те ще намерят решението за бъдещето.

Джоу от LinkerBot си представя деня, в който фабрика, пълна с роботизирани ръце, ще произвежда още роботизирани ръце, създавайки затворен цикъл с минимална човешка намеса. В дългосрочен план тези прецизни машини ще навлязат в домовете като пълноценни помощници.

„Ние не създаваме роботи, за да заменим човешкия труд“, завършва Джоу. „Създаваме роботи, за да могат хората да живеят един по-добър и по-проспериращ живот.“