Получаваш безплатно чистене, даваш личното си пространство. Новият AI бизнес модел
Бъдещите роботи-домашни помощници се обучават върху видеа, заснети в последното убежище на човек – неговия дом. Технологичните компании все още не знаят какво правят хората, когато не са на устройство, но това може да се промени
,fit(1001:538)&format=webp)
Те ще изчистят къщата ви напълно безплатно. Но при две условия – трябва да заснемат целия процес и да им разрешите след това да ползват данните. За какво ли? За обучение на изкуствен интелект, който в бъдеще ще се ползва за роботи – домашни помощници. Това е бизнес модел от настоящето в името на чистач от бъдещето.
Зад тази на пръв поглед примамлива оферта стои компанията Shift, стартъп работещ с AI, пише Fast Company. Собственост на германската MicroAGI, Shift започва работа първо в Ню Йорк, но вече има служители в Германия, Турция и други страни. В замяна на безплатното почистване, което предлагат, те изпращат оборудвани с камери служители по домовете като идеята е да заснемат всичко наоколо и най-вече движенията на хората, които чистят. Служителите носят камери на шапките си с цел кадърът да е максимално близко до обичайната човешка перспектива.
Shift се рекламира като едно от най-добрите места за работа особено за студенти. Казват, че плащат по 20 долара на час.
Този бизнес модел може да изглежда много иновативен, но и въпросите около него не са малко. Например – какво се случва със заснетото и как ще се гарантира поверителността при използване на данните?
„Ние сме напълно честни. Да, събираме вашите данни, но и вие получавате нещо в замяна“, казва Антон Полетаев, един основателите на MicroAGI и един от директорите на Shift.
Дали обаче хората наистина знаят какво се случва с данните от домовете им? И още – как ви изглежда бизнес модел, при който човеци обучават изкуствения интелект, за да го направят толкова ефикасен, че той да може да отнеме работата им?
Ако попитате някой лидер от технологичния бранш как ще изглежда бъдещето, вероятно ще ви отговори, че хуманоидите ще са навсякъде. Все пак вече има роботи, които могат да тичат и да танцуват. Роботи заместват хората в складове.
Но за да се стигне до момент, в който хуманоидите могат перфектно да мият чинии и дори да готвят, технологичните компании се нуждаят от огромно количество данни. Важно е те да са възможно най-подробни, т.е. заснети от множество ъгли в различна обстановка, за да може бъдещият робот да не се обърка, ако попадне в нов тип кухня например. И понеже от него се очаква да замести човека, кадърът е от шапката на чистача, т.е. от човешкия поглед.
Today, we're launching shift. We're starting by cleaning your apartment in New York City, for free.
— shift (@joinshiftX) May 28, 2026
Here's how it works. Book a shift cleaning. A vetted shift operator comes to your home wearing one of our devices. They clean. They leave. You pay nothing.
In exchange, we record… pic.twitter.com/oBrCXcEz5G
Shift не е единствената компания, която събира данни. Същото правят стартъпи като Claru, Luel, Micro1 и Kled AI. Claru събира данни за ежедневни дейности като миене на чинии, пране, подреждане. Luel пък са нещо като инкубатор за всякакъв тип данни и приемат поръчки от различни места. Например, ако компания реши, че ѝ трябват 100 часа видео с хора, които метат с метли, Luel спуска тази поръчка до изпълнителите си по цял свят, които трябва да се заснемат как вършат същата дейност.
Shift нарича своите събирачи на данни оператори и казва, че повечето са обучени в Ню Йорк. Компанията твърди, че досега е събрала стотици хиляди часове видеа чрез хора из цял свят. Само в САЩ имат над 1000 оператори.
За Полетаев това е бизнес модел, от който печелят всички – клиентите получават безплатно почистване, а чистачите – 20 долара на час. Той твърди и че данните са защитени, защото заснетите лица, документи и друга лична информация се скриват. Според правилата на Shift клиентите могат да се съгласят или пък да поискат записът да бъде изтрит преди да бъде анонимизиран. След този процес премахването е по-трудно.
Заличаването на личните данни може да стане за часове, но може да се проточи и до седмица, в зависимост от метода, който се използва, казва главният мениджър на Shift за САЩ Хари Килбърг. След това данните се използват за вътрешни изследвания на компанията-майка MicroAGI. Но уловката е, че могат да бъдат „споделяни“ и с други фирми. От Shift обаче твърдят, че това споделяне никога не е публично, нито пък с цел таргетиране и реклама.
Много важно в този случай е да се разбере какво точно може да се прави с тези данни. Според Вийна Дубал, преподавател по право в университета „Ървинг“ в Калифорния много често хората „не мислят за вредите по веригата“.
„В момента тези вреди може да не са видими и може би ще останат такива още много години“, казва тя.
Продажбата и „споделянето“ на тази информация с цел таргетиране на определени групи хора и реклама е само един от рисковете. Макар всички от бранша на „събирачите“ (Shift, Claru, Luel) да твърдят, че имат строги правила, няма да е изненада, ако след време производител или продавач на определена стока започне да прави индивидуални оферти, защото е разбрал какви точно вещи има в дома си един клиент.
Далеч по-сложно обаче може да е, ако „събирачите“ засекат някаква незаконна дейност – например заснемат наркотици в жилището. Тази информация може да бъде изискана от полицията и тогава трябва да бъде дадена.
„Нашият дом крие огромно количество информация за самите нас. Данни, за които ние дори не се замисляме. Ако тази информация изтече някъде, можем само да гадаем как може да бъде използвана“, казва Дубал.
Домът все още представлява лично и защитено пространство. Вярно е, че технологичните компании събират данни чрез телефони, лаптопи и други устройства, но все още не знаят какво правят хората, когато не са компютър.
„Ето защо това е радикална промяна. И е наистина драматично, че някой друг може да знае всичко за дома ти“, добавя Дубал.
Тя допълва, че не вярва на обещанията за строго съхраняване на информацията. Защото в момента „събирачите“ на данни просто си измиват ръцете с уверението, че няма да ползват името на някой клиент. Но всъщност те знаят толкова много за него, че нямат нужда от името му.
И, разбира се, не отпада притеснението, че в момента една индустрия експлоатира хора, от чиито труд се обучава изкуственият интелект. В бъдеще това ще се пише на тяхната сметка, защото може да останат без работа заради роботите.
Това бъдеще може да е далечно, а може и да не е чак толкова. Полетаев си представя свят, в който „домашните услуги са изобилни и достъпни“, т.е. всеки ще може да си позволи робот. А засега ситуацията е следната – хора получават заплати в името на обучението на технология, която може да ги остави без заплати.
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)