„Слушах тялото си, преди да започне да крещи за помощ“: Кийт Ричардс за живота като 82-годишен прадядо

Кийт Ричардс е станал прадядо.

„Минаха няколко седмици. Ново е за мен. Но съм фантастичен дядо“, казва той в интервю за The Guardian.

„С прадядовството е така. Опитвам се да ги оставя да се мотаят с мен колкото е човешки възможно, после ги връщам обратно. През последната година-две доста се занимавам с дядовство. Имам три или четири нови. Като казвам нови, имам предвид на две-три години. Или четири. Или едно, или може би пет.“

„Губя им бройката.“

Имаше време, когато общото мнение беше, че Ричардс вероятно няма да доживее края на годината, камо ли раждането на правнучката си. Причината беше химическият и алкохолен хаос, който години наред причиняваше на собственото си тяло. И все пак ето го тук, надживял без съмнение част от хората, които са предричали ранния му край - на 82 години, здрав и жизнен, посрещнал появата на правнучката си Луна Ричардс-фон Бисмарк, пише The Guardian.

„Склонен бях да послушам тялото си точно преди да изкрещи за помощ“, казва той за дълголетието си.

„Искам да кажа, не бях далеч от края на пистата, преди да изкрещя за помощ. Но човек забавя темпото, ако иска да продължи. Разпределяш си силите.“

Той е отказал цигарите преди шест години.

„Изведнъж, след всички тези години пушене, седях си с това глупаво нещо в устата и си мислех: колко детинско. Това ме отказа повече от всичко друго, макар че все още пуша много трева.“

Тази седмица не пие, казва той, „но иначе си продължавам умерено“.

„Така че, да, вече е само по тон хероин на ден.“

Освен това има и нов албум на Rolling Stones за представяне - още едно обстоятелство, което някога би изглеждало доста невероятно.

Getty Images - The Rolling Stones

През 2015 г. Ричардс издаде соловия албум Crosseyed Heart, но още тогава настояваше, че няма амбиция да бъде солов артист. По думите му проектът бил начин „да не излиза от форма“, докато Rolling Stones били „в хибернация“.

Недоволството му от паузата на групата било толкова силно, че казал на останалите, че ще се пенсионира, за да ги раздвижи - или, както сам се изразява, „да ги удари по тила“. На въпрос каква амбиция още му остава след десетилетия в музиката, Ричардс тогава отговаря, че би искал да направи още един албум на Rolling Stones.

Вместо един, групата направи още три.

През 2016 г. излезе Blue & Lonesome - неочаквано завръщане към блус корените на Stones. През 2023 г. последва Hackney Diamonds, първият им албум с оригинални песни след смъртта на барабаниста Чарли Уотс. Сега, по-малко от три години по-късно, идва Foreign Tongues.

Част от новия материал е записан още преди смъртта на Уотс, включително изненадващо нежната Some of Us, изпята от Ричардс. По думите му песента е на около 20 години, но продуцентът Андрю Уот я „изровил от архива“.

Други песни са записани в по-скорошен едномесечен изблик на активност в Лондон.

Парчето Ringing Hollow, което Мик Джагър описва като „любовно писмо до Америка“, всъщност оставя силното впечатление, че е критика към САЩ по време на втория мандат на Тръмп:

„Винаги има някой негодник, който се опитва да разпали тълпата. Винаги има някой крал, който се опитва да вдигне короната. Лейди Либърти не изглежда толкова добре, когато е намръщена“, се пее в песента.

„Нямаше психотерапия, затова просто пиех“: Историята на „дивака“ Вини Джоунс

„Мик напоследък е много продуктивен“, казва Ричардс. „Това е една от причините този албум да излезе толкова бързо, защото той проклето не спира. А инерцията от Hackney Diamonds беше такава, че това на практика продължава на същия дъх. Просто го оставих да тече. Имахме достатъчно материал, ако искахме да натиснем още, така че с Мик си разменихме обичайния крив поглед и казахме: „Да, да продължим да натискаме“.“

Той отдава заслуга на Уот - 35-годишен и в момента един от предпочитаните продуценти на рок аристокрацията, както показва скорошната му работа с Пол Маккартни, Елтън Джон, Иги Поп и Майкъл Стайп - за това, че е внесъл „глътка свеж въздух и ритник в задника“.

„Той си разбира от работата - музикално и технически, и не търпи никакви глупости. Просто действа. Така че ми беше много лесно да работя с него. Понякога е малко прибързан, но какво от това?“

Всъщност, казва Ричардс, от споменатите глупости вече няма чак толкова много. В продължение на години със сигурност изглеждаше, че има в изобилие. Албумите на Rolling Stones често се правеха в наистина напрегната атмосфера, обикновено заради разногласия между Ричардс и Джагър.

„Познавам Мик, мисля, горе-долу от предучилищна възраст, тоест да кажем от около четиригодишен“, казва Ричардс.

„А когато познаваш един тип толкова дълго, винаги казваш: „Слушай ме, момче, познавам те от четиригодишен...“ И това май има ефект.“

Ник Кейв: „AI няма какво да надмогва - и затова не може да създава изкуство“

Днес обаче отношенията между Джагър и Ричардс явно са по-малко склонни към това, което Ричардс нарича „дуелиране“, дори като се вземе предвид прочутото му пренебрежително отношение към соловата кариера на Джагър. Това включва и колаборациите му със Skepta или Tame Impala, които Ричардс наскоро описа като „пърхане към модерния свят“.

„Не, вече няма толкова много дуелиране. Той си счупи меча, счупи си копието. Това е още нещо, което с Мик вероятно сме зарязали заради възрастта. Или поне от известно време не ме е нападал, така че предполагам, че сме го зарязали. Но никога не знаеш - може да съм паднал от коня, да съм вдигнал щита, а той да ме прободе в окото“, казва Ричардс с ирония.

Колкото и Stones да са дигитално подмладени в последния си видеоклип, а Джагър все още да „пърха“ към колаборации със съвременни поп звезди и бодро да документира живота си в Instagram, на Ричардс му е „до гуша с технологиите“.

Той скърби за края на касетите.

„Ако не беше касетата, нямаше да има Satisfaction, защото рифът ми дойде насън, натиснах запис, а на следващия ден го пуснах и това беше Satisfaction в много сурова форма.“

Ежедневната връзка на Ричардс с технологиите се простира до, както той казва, „електрическа кана и горе-долу това е“.

„Държа се за старите начини, както би казал баща ми. Видял съм как плочите се правят от двупистови ленти, залепени за стената, после изведнъж осем писти, после 16, 24, после дигитално - и всичко това изобщо не помогна на музиката. Но това е нещо, с което живееш. Лично аз мисля, че светът щеше да е по-добре без проклетия телефон. AI ме убива. Дали се страхувам за бъдещето на музиката? Страхувам се за бъдещето на всичко. Те не знаят какво, по дяволите, прави това нещо, така че сега всички висим и чакаме.“

Аз, тати и Iron Maiden: Хеви метълът като контрапункт на обществените норми

Всъщност Foreign Tongues доста добре съчетава двата противоположни импулса в сърцето на Rolling Stones. От една страна, има песни, които приличат на рестарт за XXI век на диско Stones от Miss You и Emotional Rescue, кавър на You Know I’m No Good на Ейми Уайнхаус и неочаквана гост поява на Робърт Смит от The Cure, за която Ричардс очарователно признава пълно неведение, пише The Guardian.

„Как се случи? Не знам. Не бях там. Андрю каза: „Имаш ли нещо против да сложа еди-кой си?“ А аз казах: „Не, човече, ако е част, която е нужна, направи го.“ Така се промъкна.“

От друга страна, албумът включва кавър на Beautiful Delilah на Чък Бери, изпълнен, както отбелязва Ричардс, „по-скоро като стар акустичен блус, сякаш е направен 30 или 40 години преди Чък да го направи“.

С него албумът завършва почти точно там, където Stones започват през 1963 г. Дебютният им сингъл е кавър на Come On на Бери, а Ричардс винаги е посочвал Бери като своето формиращо вдъхновение.

„Има нещо в ранните му записи“, казва той. „В тях има лекота и, по някакъв начин, изтънченост, особено в текстовете, което винаги ме е карало да мисля, че рокендролът не трябва непременно да бъде такъв, какъвто всички го смятаха“ - тоест просто шум за тийнейджъри.

„Обичах начина, по който се движеше - цялото му тяло ставаше част от китарата. Той ме накара да се съсредоточа върху това, което беше възможно за мен тогава, а това накара майка ми да се бръкне за електрическа китара. Просто усещах естествена близост с него, макар да беше опърничав тип.“

„Удари ме веднъж, преди години, мисля през 60-те. Бяхме в гримьорната му, аз надничах към китарата му и тъкмо щях да я погаля, а той каза: „Никой не я пипа!“ И бам! Напълно прав, Чък! И аз бих направил същото. Никога не ми се е налагало, но пък никога не съм хващал някого да го прави.“

Все пак, казва той, напоследък мисли повече за миналото.

„Искам да кажа, изведнъж се обръщаш и казваш: Боже, на 82 съм. Това е дълъг път, към който да гледаш назад. Но е очарователно, особено сега, когато влизаме в цялата история с правнуците. Те изведнъж ти дават още едно огледало, в което да видиш откъде идваш. Не знам: това ли се нарича съзряване или нещо такова?“

„Да пази Господ.“