Връзката между алкохола и насилието е добре документирана. Според някои изследвания между 30% и 50% от нападенията и убийствата са извършени от хора, които са били поне в известна степен под въздействието на алкохол. Но проучване, публикувано тази седмица в научното списание Criminology, предполага, че тази връзка може да бъде отслабена по неочакван начин – чрез Ozempic. Изследването е базирано на данни от 821 възрастни и не позволява да се правят категорични заключения за пряко влияние върху престъпността. Въпреки това то дава нови насоки за разбирането на механизмите зад насилието и за това как те биха могли да бъдат контролирани. 

На пръв поглед връзката между Ozempic – лекарство, предназначено за лечение на диабет тип 2 – и престъпността изглежда доста пресилена. Но ако се разгледа начинът, по който тази група медикаменти влияе върху мозъка, хипотезата придобива логика, пише El Pais. 

„Натрупват се доказателства, че тези лекарства могат да влияят върху процеси като натрапчивото желание, чувствителността към възнаграждение, регулирането на стреса и контрола върху импулсите“, казва Даниел С. Семенза, криминолог в университета „Рътгърс“ в САЩ и водещ автор на изследването. Именно тези процеси са свързани и с някои форми на насилствено поведение.

Семенза и екипът му анализират данни от анкета сред 821 души, използвали лекарства от групата на GLP-1. Те установяват, че импулсивността и употребата на алкохол са свързани с извършването на насилствени престъпления, но тази връзка е значително по-слаба при хората, приемащи GLP-1 рецепторни агонисти.

Връзката между импулсивността и насилието намалява с около 62%, а тази между алкохола и насилието – с приблизително 52%. С други думи, дори когато потребителите на тези медикаменти проявяват импулсивно поведение или употребяват алкохол, вероятността ситуацията да ескалира до насилствено престъпление е по-ниска.

Изследването обаче не доказва, че GLP-1 лекарствата намаляват насилието. „Най-простото обяснение е, че те отслабват прехода от импулс към действие, а не че премахват самата импулсивност“, уточнява Семенза.

GLP-1 рецепторните агонисти имитират хормон, който регулира апетита. Те въздействат не само върху храносмилателната система, но и върху мозъка, откъдето произлизат и редица потенциални поведенчески ефекти.

„Това изследване не показва, че GLP-1 медикаментите намаляват насилието“, подчертава ендокринологът Кристобал Моралес. „Но то подкрепя една все по-добре утвърдена идея: тези терапии влияят върху мозъчни вериги, свързани с възнаграждението, зависимостите и контрола върху импулсите.“

Ефектите им очевидно надхвърлят рамките на отслабването.

Най-мащабният метаанализ за връзката между алкохола и насилието, публикуван в The Lancet, обхваща данни за около 830 000 души от 61 държави. Заключението му е, че приблизително един на всеки шест случая на травма вследствие на насилие би могъл да бъде предотвратен без употребата на алкохол.

„Алкохолът намалява задръжките, нарушава преценката за риск и засилва импулсивността“, обяснява Франсиско Перес, криминолог в университета „Камило Хосе Села“. „Той действа като фармакологичен дезинхибитор.“

Връзката между алкохола и насилието е добре известна, както и взаимодействието между лекарствата за отслабване и алкохола. Именно затова някои изследователи започват да правят връзка между двете явления.

В публикация в платформата Substack професорът по право от Чикагския университет Джон Роман отбелязва, че общественият дебат за финансирането на тези медикаменти не отчита потенциалното им влияние върху престъпността. Той обобщава тезата си с провокативното заглавие: „Медицината може да намали престъпността“.

Перес обаче е значително по-предпазлив в заключенията си. Той приветства резултатите от изследването, но напомня за най-важния факт: Ozempic и сходните лекарства могат да намалят консумацията на алкохол.

„Ако намалите употребата, намалявате и поведението, свързано с нея. Това е логично“, посочва той.

Според него обаче е прибързано да се прави директна връзка между това и престъпността. Престъпното поведение зависи от множество фактори – импулсивност, възможност за извършване на престъпление, социална среда и обществен контрол. Лекарството би могло да влияе само върху един от тези елементи.

„Ние сме сложни психосоциални същества, подложени на взаимодействието между физиологията и средата“, казва Перес. „Не сме само физиология. Не можем да бъдем контролирани единствено чрез химия.“

Авторът на изследването е съгласен с тази интерпретация.

„Насилието се влияе от бедността, травмите, неравенството, социалната среда и много други фактори“, посочва Семенза. „Лекарствата не могат да заменят структурните стратегии за превенция. Но с разширяването на употребата им е важно да разберем по-добре техните по-широки поведенчески ефекти. Това надхвърля въздействието им върху теглото и диабета.“