Миналата година Рут Гонсалес решава да започне приемането на лекарството за отслабване Zepbound. Първо обаче трябва да намери начин да си позволи месечната му цена от около 350 долара. Тя сменя мобилния си план, отказва се от всички стрийминг абонаменти с изключение на един, ограничава разходите си за храна и спира да ходи в Starbucks, разказва BBC.

56-годишната жена, която се самоосигурява и плаща лечението от собствения си джоб, тъй като здравната ѝ застраховка не покрива лекарства за отслабване, казва, че финансовите жертви си струват.

Високото кръвно налягане, което първоначално я уплашило и подтикнало да потърси лечение, се нормализирало само за шест седмици. Благодарение на терапията тя е свалила над 18 кг и вече тежи 79 кг – промяна, която според нея ще облекчи и другите ѝ състояния, като сънната апнея и началния стадий на омазняване на черния дроб.

Доста по-неочаквано, финансовият натиск върху нея също започва да отслабва. През декември производителят на Zepbound – Eli Lilly – намали цените на флаконите с 50 до 100 долара, което позволява на Рут да премине към по-ефективна, макар и по-скъпа доза. Тя вече проучва и нови варианти, включително по-бюджетно хапче за отслабване, което компанията планира да пусне на пазара скоро. „За човек с фиксиран бюджет това е изключително полезно“, споделя тя.

Ценовите съкращения, от които се възползва Гонсалес, привличат сериозно внимание в САЩ – страна, известна с високите цени на лекарствата с рецепта. Тези стъпки са резултат от ожесточената конкуренция между производителите на препарати за отслабване. Компаниите се борят за пазарен дял в очакване на огромен бум в продажбите, тъй като нивата на затлъстяване сред американците надхвърлят 40%.

Обикновено подобни преговори остават скрити за потребителите, докато производители, застрахователи и работодатели договарят отстъпки и условия, преди да определят крайната цена за пациента. При медикаментите за отслабване от типа GLP-1 обаче, много частни и държавни застрахователи се въздържат от плащане. Те често отказват покритие, когато лекарствата се използват единствено за редукция на теглото, опасявайки се от твърде високи разходи.

Това оставя милиони хора в САЩ, като Гонсалес, да плащат сами за лечението си и принуждава фармацевтичните компании да търсят и да се конкурират за клиенти почти като обикновени търговци.

Компаниите създадоха сайтове за директни продажби към потребителите, сключиха договори за дистрибуция с търговски гиганти като Walmart и Costco и започнаха съдебни битки срещу конкуренти, предлагащи алтернативни употреби на лекарствата.

Най-важното обаче е, че компаниите започнаха да намаляват цените.

Началната доза на Wegovy вече е достъпна за пациенти, плащащи в брой, за едва 149 долара на месец – огромна разлика спрямо сумата от над 1600 долара при дебюта му в САЩ през 2021 г. Подобна е тенденцията и при Zepbound на Eli Lilly, чиято цена за флакон сега започва от 299 долара, след като при пускането му през 2023 г. надхвърляше 1000 долара.

Макар цените в САЩ все още да надвишават тези в много други страни, се очаква низходящата тенденция да продължи. Основните фактори за това са изтичането на патенти и навлизането на нови продукти, включително по-достъпни алтернативи под формата на таблетки.

Спадът в цените повдигна въпроса дали моделът на директни продажби може да ограничи високите разходи за лекарства в САЩ. Този подход прави ценообразуването по-прозрачно и заобикаля посредниците – т.нар. „мениджъри на фармацевтични обезщетения“ (PBM), които стоят между производителите и застрахователите.

„Това подчертава липсата на прозрачност“, казва икономистът Алисън Секстън Уорд от Университета на Южна Калифорния. „Идеята за директни продажби към потребителите набира скорост.“

Президентът Доналд Тръмп също е сред най-видните поддръжници на този подход. През февруари Белият дом стартира нов сайт – TrumpRx – който свързва клиентите директно с производителите на определени лекарства.

Фармацевтичните компании, които отдавна обвиняват посредниците за високите цени в САЩ, също проявяват интерес към този модел и обмислят прилагането му и при други видове лекарства.

Все пак остава неясно дали конкурентната динамика, която понижава цените на GLP-1 медикаментите, ще се приложи и при други лекарства, където търсенето е по-ограничено, а участниците на пазара са по-малко.

При лекарствата за отслабване производителите се сблъскват и с т.нар. „off-label“ пазар в САЩ, възникнал законно поради недостиг на медикаменти и трудно подлежащ на контрол.

Експертите подчертават, че за повечето хора използването на здравна застраховка остава по-изгодният вариант в сравнение с директната покупка.

„Надяваме се това да повиши информираността на потребителите за причините за високите цени на лекарствата“, казва пред BBC Майкъл Мърфи, професор по клинична фармация в Университета на Охайо. „Но са необходими по-дълбоки и системни решения, за да се намалят разходите в цялата система.“

Въпреки намаленията, лекарствата за отслабване остават недостъпни за мнозина.

Шекина Самая-Томас споделя, че се опитва да разпредели минималните количества Wegovy, останали ѝ от януари. Тогава програмата Medicaid в Калифорния спира да покрива разходите за лекарството, когато се използва за отслабване. За 62-годишната жена медикаментът е жизненоважен – след бариатрична операция през 2017 г. и първоначално тегло над 150 кг, тя започва отново да качва килограми. Въпреки диагнозата „сънна апнея“, молбите ѝ за застрахователно покритие са били системно отхвърляни.

Сега, когато и тя, и съпругът ѝ са без работа, дори сумата от 25 долара месечно, която е плащала преди благодарение на застраховка и отстъпка от производителя, е трудна за покриване.

„Не мога да си го позволя“, признава тя.

Защитниците на правата на пациентите настояват за по-широко застрахователно покритие, като подчертават, че свободният пазар не гарантира достъп до лечение за нуждаещите се. Според тях в сегашната ситуация лекарствата достигат не до тези, които имат най-голяма нужда от тях, а до тези, които разполагат с финансови възможности.

От тази гледна точка решението на администрацията на Тръмп Medicare да започне да покрива тези медикаменти експериментално от юли може да се окаже далеч по-значимо, смята Трейси Звенияч от Obesity Action Coalition.

„Директните продажби към потребителите са краткосрочно решение“, отбелязва тя. „Но не бива да отклоняват вниманието от основната цел – широко и стандартно покритие на лечението на затлъстяването.“