Американски инфлуенсъри продават влиянието си за 5000 долара в пропагандна акция срещу китайския AI
Организации с неясно финансиране, свързани с гиганти като OpenAI и Palantir, наливат милиони в скрита социална пропаганда, за да превърнат създателите на съдържание в оръжие срещу технологичния възход на Пекин
,fit(1001:538)&format=webp)
На първи април 2026 г. лайфстайл инфлуенсърът Мелиса Страле публикува видео в Instagram. На фона на мека инструментална музика и развяващо се американско знаме тя споделя пред своите 1,4 милиона последователи колко важен е изкуственият интелект за ежедневието ѝ. Основното ѝ послание обаче е изключително политическо: „Трябва да инвестираме в създаден в Америка AI, за да гарантираме, че страната ни ще бъде лидер в иновациите и създаването на работни места“.
Въпреки че публикацията е маркирана като реклама, Страле не разкрива кой е платил за нея. Според разследване на WIRED финансирането идва от Build American AI – организация с неясен произход на капитала (dark-money group), тясно свързана с Leading the Future. Това е суперкомитет за политическо действие (Super PAC) с бюджет от 100 милиона долара, подкрепян и частично финансиран от фигури, свързани с технологични гиганти като OpenAI, Palantir и рискови инвеститори като Andreessen Horowitz.
Публикацията на Страле обаче не е единственият подобен случай, посочват от WIRED. Тя е част от мащабна кампания за влияние. Първата ѝ фаза се концентрира върху партньорства с популярни създатели на лайфстайл съдържание, чиято задача е да популяризират американската AI индустрия. Втората, настояща фаза на кампанията обаче преминава в директна геополитическа офанзива и е изцяло насочена срещу Китай.
Маркетинговите агенции в момента активно предлагат на инфлуенсъри сделки на стойност около 5000 долара за едно видео в TikTok. Задачата им е да разпространяват посланията на Build American AI, като основният акцент е технологичният възход на Китай да бъде рамкиран като директна заплаха за Съединените щати.
Според служител на SM4 – агенцията за инфлуенсър маркетинг, която управлява кампанията – целта е общественият дебат да бъде фино насочен към идеята, че китайският напредък в изкуствения интелект е сериозен риск за безопасността и благосъстоянието на американските граждани.
Примерните сценарии, предоставяни на създателите на съдържание, съдържат специфични и емоционално заредени опорни точки. Инфлуенсърите са инструктирани да използват реплики от типа: „Ако китайците ни победят в AI надпреварата, това може да означава, че те ще получат достъп до личните данни на мен и децата ми, както и че ще отнемат работни места, които трябва да останат тук, в САЩ“.
Детайлите за тази стратегия излизат наяве, след като агенцията SM4 се свързва с журналист от WIRED с покана за участие, а впоследствие стратегията е потвърдена и от редица други популярни създатели на съдържание.
Джош Мърфи, еколог с над 130 000 последователи, отхвърля предложението. Според него комбинирането на общи хвалебствия за технологиите с агресивни анти-китайски послания е, меко казано, притеснително в една нерегулирана индустрия, където технологичните милиардери преследват печалба на всяка цена.
Тази маркетингова стратегия се появява във важен момент. Leading the Future се опитва да насочи бъдещата политика за изкуствения интелект изцяло в полза на индустрията. Очаква се технологиите и тяхното регулиране да бъдат ключова тема по време на междинните избори през 2026 г., а лобистките групи харчат огромни суми, за да неутрализират нарастващите обществени притеснения относно енергоемките центрове за данни и потенциалната загуба на работни места.
Джеси Хънт, говорител на Leading the Future, защитава стратегията, определяйки я като необходим противовес на „групите, разпространяващи апокалиптични сценарии чрез тъмни пари“. Според него комитетът е събрал над 140 милиона долара под формата на вноски и ангажименти, като над 50 милиона долара са вече налични за прокарване на про-технологичния дневен ред. Според политическия новинарски сайт NOTUS тази организация на практика функционира като „масивен политически военен фонд за AI индустрията“.
Въпреки тези разкрития, компаниите се дистанцират на корпоративно ниво. Говорител на OpenAI категорично заявява, че компанията няма корпоративна връзка и не е предоставяла финансиране на Build American AI или Leading the Future. Подобни позиции заемат и от Palantir, докато от Perplexity и Andreessen Horowitz отказват коментар пред WIRED.
Риториката, която се предоставя на инфлуенсърите, напълно резонира с дългогодишните позиции на технологичните лидери в САЩ. Имплементирането на страха от Китай отдавна е основен инструмент на компании като Palantir и OpenAI за отблъскване на строгите вътрешни регулации и изискване на по-големи държавни инвестиции.
Както изпълнителният директор на OpenAI Сам Алтман, така и ръководителят на Palantir Алекс Карп многократно са предупреждавали, че САЩ трябва да доминират в технологията, за да запазят демократичните си ценности.
Използването на инфлуенсъри за прокарване на тази геополитическа теза обаче повдига сериозни етични въпроси. По данни на Pew Research Center над половината от възрастните американци получават новини от социалните мрежи, а близо 40% от младите хора разчитат основно на инфлуенсъри за информация. Проблемът е, че тези създатели на съдържание не са обвързани с журналистически стандарти и често прикриват реалните спонсори зад своите кампании.
Според Джейми Коен, доцент по медийни изследвания в Queens College, тази практика е изключително опасна. Потребителите нямат представа, че поглъщат платени политически съобщения, маскирани като лични мнения, между рецепти за закуска и съвети за отглеждане на деца. Поставянето на общ етикет „реклама“ не разкрива скрития политически и корпоративен дневен ред на тези публикации, което ги превръща в директна пропаганда, която ерозира демократичния дебат.
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)