Как Китай използва бедността в САЩ, за да преразкаже собствената си история

Китай напоследък все по-често говори за бедността в САЩ, използвайки фраза, заета от света на видеоигрите, за да изгради наратив за превъзходството си над Щатите.

Изразът „границата на необратимостта“, или kill line, произлиза от гейминг културата и обозначава момент, в който състоянието на даден играч се е влошило дотолкова, че може да бъде елиминиран с един-единствен удар. Днес този термин се е превърнал в устойчив образ в пропагандната реторика на Китайската комунистическа партия, разказва The New York Times.

„Границата на необратимостта“ се използва масово в социалните мрежи, коментарни платформи и медии, свързани с държавата. В този контекст тя служи за описание на бедността в САЩ като фатален праг – точка, отвъд която връщането към по-добър живот става невъзможно.

Метафората обединява бездомност, дългове, зависимости и икономическа несигурност. В официалния наратив тази граница е „надвиснала“ над американците, но е представяна като нещо, от което китайските граждани не бива (и няма нужда) да се страхуват.

Представянето на Съединените щати като място на дълбока и масова икономическа мизерия отдавна е част от официалните послания в Китай.

Новото е използването на kill line като централен образ. Силата му е в простотата – рязка граница, след която щастливият живот изглежда безвъзвратно изгубен.

Целта е двупосочна: да осигури емоционално облекчение за вътрешната аудитория и едновременно с това да отклони вниманието от критиките към управлението и начина на живот в самия Китай.

Колкото по-зле изглеждат нещата отвъд Тихия океан, гласи логиката на пропагандата, толкова по-поносими стават настоящите трудности у дома.

От кражби до пропаганда: Китай засилва шпионската си дейност срещу Запада

Не е случайно, че подобни послания набират скорост именно сега. Икономическият растеж на Китай е около два пъти по-нисък от предишните си нива. Безработицата сред младите остава висока. Утвърдените пътища към сигурност – стабилна работа, растящи цени на имотите и предвидима социална мобилност – изглеждат все по-несигурни.

За много семейства усещането е, че маржът за грешка значително се е свил.

В онлайн есе, публикувано в края на декември, правният блогър Ли Ючен пише, че привлекателността на „границата на необратимостта“ се крие в нейната удобност. Тя позволява на китайските граждани да осъдят далечна система, без да се сблъскват с неудобни въпроси за собствения си живот.

По думите му, цитирани от The New York Times, терминът „функционира по-малко като аналитичен инструмент и много повече като емоционален“. Текстът му обаче бързо е свален – пореден пример за съдържание, премахнато заради съмнение в официалния икономически наратив на властите.

Are You Dead? Приложение за самотници проверява дали сте жив – и вече е вайръл в Китай

Факт е, че социалното неравенство е проблем както в Китай, така и в САЩ. Американската икономика безспорно оставя много хора в уязвимо положение, а причините за това са сложни и многопластови.

Разликата е, че в Китай бедността се преживява и възприема по друг начин. В повечето китайски градове просията и видимата бездомност са строго контролирани и рядко присъстват в ежедневието. Много градски жители се сблъскват с подобни картини основно чрез чуждестранни репортажи, препредавани от държавните медии – най-често за Съединените щати.

Икономическата несигурност обаче остава широко разпространена и в самия Китай. Около 600 милиона души – приблизително 40% от населението – живеят с годишен доход от около 1700 долара. Пенсиите в селските райони често са едва 20–30 долара месечно, а сериозно заболяване може да тласне цели семейства към финансова катастрофа.

Именно страхът от разорение е една от причините Китай да има едни от най-високите нива на спестявания на домакинствата в света. Това напрежение обаче се представя като част от култура на издръжливост и отговорност, която подготвя хората да се справят с непредвидими житейски ситуации.

Шанс за успех 1 към 100: Защо младите висшисти в Китай избират държавната работа пред частния сектор

За по-възрастните китайци използването на американската бедност за вътрешнополитически цели е добре познато. По време на Културната революция широко разпространен лозунг гласи, че „щастливите китайци дълбоко съчувстват на страдащия американски народ“ – при положение че самите китайци тогава масово живеят в бедност.

През 80-те години китайски детски издания редовно публикуват истории за възрастни американци, ровещи в кофите за храна, или за бездомници, замръзващи на улицата. Тези разкази не са били напълно измислени, но са представяни без контекст – като доминиращото преживяване в американското общество.

Поразителното днес е, че подобни образи продължават да намират отклик, въпреки значително по-широкия достъп до информация, макар и под строг държавен контрол.

Формулата остава проста: преувеличаване на чуждото страдание, за да се прикрият вътрешните проблеми. Днес това се случва чрез метафората „границата на необратимостта“.

Терминът вероятно набира популярност в началото на ноември в китайската видео платформа Bilibili чрез петчасово видео, публикувано от потребител с псевдоним Squid King. В него той представя лични истории от престоя си в САЩ – деца, които на Хелоуин чукат по вратите в търсене на храна; куриери, гладуващи заради ниските си доходи; работници, изписвани от болници, защото не могат да платят лечението си.

Сцените са представени не като отделни случаи, а като доказателство за системен проблем: над границата на необратимостта животът продължава, но под нея обществото спира да третира хората като човешки същества.

Наративът бързо се разпространява. Националистически медии и социални платформи започват да описват границата на необратимостта като „реалната логика на американския капитализъм“. Цитират се и западни източници – включително статии за неравенството в САЩ или мемоарите Hillbilly Elegy на вицепрезидента Джей Ди Ванс, в които той разказва как е продавал кръвна плазма, за да се справи със студентските си заеми. Ако дори бъдещ национален лидер е бил принуден да стигне дотам, гласи внушението, какъв шанс има обикновеният американец?

Просия на живо: Кой печели от страданието на хората в TikTok

Към края на декември темата вече придобива официална институционална тежест. Държавни медии и партийни издания започват да използват границата на необратимостта като легитимен термин в политическия език.

В началото на януари водещо теоретично списание на Китайската комунистическа партия публикува анализ, в който понятието е представено като структурна характеристика на американския капитализъм.

В много от коментарите следват сравнения с Китай. Универсалното здравеопазване, минималните социални гаранции и кампаниите срещу бедността се изтъкват като доказателство, че китайската система не допуска хората да преминат границата на необратимостта след един-единствен нещастен случай.

„Китайската система няма да позволи човек да бъде ‘погубен’ от лошия си късмет“, гласи официален коментар от провинциален пропаганден отдел.

Не всички обаче приемат този разказ безкритично. Някои коментатори започват да прилагат понятието „границата на необратимостта“ и към вътрешни политики – включително рязкото поскъпване на горивата за отопление в селските райони на северната провинция Хъбей.

„Една тема не става популярна, защото хората са наивни“, пише потребител в WeChat. „Тя се разпространява, защото сблъсъкът с реалността е по-труден.“