Рекорден брой хора, завършили висше образование в Китай, се насочват към държавни позиции в търсене на сигурен доход. Това се случва на фона на постоянно нарастващите икономически предизвикателства, пред които е изправена втората по големина икономика в света, както и на все по-ограничените възможности за реализация в частния сектор.

През ноември тази година близо 3,7 млн. кандидати в цялата страна – включително и такива, завършили едни от най-престижните университети – се явяват на ежегодния изпит за държавни служители, разказва CNBC.

Реалността в тези сфери обаче също е сурова, тъй като едва около един на всеки 100 от тях би успял да си осигури място сред 38 100-те начални позиции в държавната администрация, които ще бъдат отворени от следващата година.

Въпреки минималните шансове интересът остава изключително висок. Причината за това е, че перспективите за работа в частния сектор избледняват на фона на икономическия спад и влошаващия се бизнес климат. Безработицата сред младежите в градовете на възраст между 16 и 24 години в Китай се задържа над 17% от юли насам, докато в САЩ тя е около 10%.

Завръщането на „желязната оризова купа“

В миналото държавната работа в Китай е била символ на стабилност, фиксирано работно време и гарантирани доходи – т.нар. „желязна оризова купа“.

С отварянето на икономиката през последните десетилетия обаче образованите млади хора насочват амбициите си към частния сектор, привлечени от по-високи заплати и динамични позиции в компании като Alibaba, Tencent и Huawei.

Сега тенденцията се обръща. Продължителният икономически застой и регулаторните удари на Пекин срещу ключови сектори като недвижимите имоти, технологиите и частното образование водят до масови съкращения в частния сектор. Само 500-те най-големи частни компании в Китай са намалили персонала си с над 314 600 души през миналата година, според данни на браншова асоциация.

В условията на разминаване между очаквания и реални възможности все повече млади хора свалят летвата и насочват поглед към държавната служба.

22-годишната Корал Ян е типичен пример за това явление. След четири месеца, прекарани в търсене на работа, тя получава оферта от местна маркетингова агенция, която обаче е оттеглена само седмици по-късно заради орязване на разходи.

„Отворените позиции са малко. Да загубиш оферта след месеци търсене е ужасно“, казва Ян пред CNBC. „Но това само показва колко нестабилен е частният сектор.“

Завършила престижен университет в Шанхай със специалност анализ на данни, тя вече се подготвя да кандидатства за държавна работа през следващата година.

И Ян далеч не е изключение. Делът на студентите, които посочват публичния сектор – държавни институции и държавни компании – като първи избор за кариера, е нараснал до около 63% през 2024 г., спрямо 42% през 2020 г., показва проучване на платформата за подбор на кадри Zhilian Zhaopin.

В рамките на публичния сектор държавните компании често биват възприемани като по-достъпна опция спрямо самата администрация, заради по-големия брой отворени позиции и изключително ниския процент успеваемост на конкурсите за държавни служители, обяснява Вей Шан, старши изследовател в East Asian Institute към Националния университет на Сингапур.

Паралелно с това интересът към частния бизнес рязко спада – само 12,5% от завършилите са търсили работа в частни компании през миналата година, спрямо 25,1% през 2020 г.

Несигурността на пазара на труда, съкращенията и забавянето на ръста на заплатите карат младите хора да търсят „сигурността, предвидимите придобивки и социалния престиж, които публичният сектор предоставя“, коментира Мингдзян Ли, доцент в S. Rajaratnam School of International Studies в Сингапур.

Китайското министерство на образованието се опитва да стимулира заетостта в частните компании чрез данъчни облекчения, по-ниски социални осигуровки и субсидии за наемане на млади кадри. Ефектът обаче е ограничен.

В Шанхай, например, еднократната субсидия за новоназначен служител е едва 1500 юана.

Въпреки лавината от кандидати броят на държавните позиции не расте със същото темпо. Много местни власти са под финансов натиск заради кризата в имотния сектор и са „с ограничени бюджети и нежелание да разширяват щата“, посочва Джианвей Сю, старши икономист в Natixis.

След рязко увеличение на назначенията през 2020 г. – когато са били нужни повече служители заради пандемичните мерки – за 2026 г. централното правителство дори намалява броя на новите позиции с 4%.

Днес шансът за успех е около 1 към 100, спрямо 1 към 70 през 2023 г. В някои селски райони конкуренцията достига абсурдни нива – един одобрен кандидат на 6470 души.

„В някои провинции конкуренцията вече съперничи на най-елитните университети в света и тихомълком се превръща в едно от най-конкурентните национални състезания“, коментира Хан Шън Лин, професор в NYU Shanghai.

Балансът работа–живот и „да легнеш по гръб“

Очакванията за по-добър баланс между работа и личен живот също играят ключова роля в избора на младото поколение в Китай. Все повече млади китайци говорят за т.нар. „lying flat“ – отказ от надпреварата и минимално участие в системата.

„Много хора намират привлекателна идеята да „легнат по гръб“ в рамките на държавната система“, казва Шан. „Дали реалността отговаря на очакванията обаче е друг въпрос.“

Паралелно с това интересът към магистратури и докторантури значително спада. Кандидатите за националния изпит за следдипломно обучение през октомври са 3,4 млн., спрямо рекордните 4,74 млн. през 2023 г.

„Възвръщаемостта от по-висока степен на образование очевидно намалява“, казва Сю. „Все повече студенти не виждат допълнителните 2–3 години обучение като гарантиран път към по-добра работа.“

Проучване на Zhilian Zhaopin показва, че възпитаниците на професионални колежи се реализират по-лесно, с ниво на заетост 56,6%, докато при завършилите магистратури и докторантури делът на получилите оферта пада под 45%, спрямо почти 57% година по-рано.

Икономистите предупреждават, че концентрацията на елитни кадри в публичния сектор за сметка на предприемачеството и рисковите частни инициативи може да натежи върху дългосрочния растеж.

„С времето тази тенденция може да пренареди таланта в Китай – укрепвайки държавната бюрокрация, но отслабвайки иновационната динамика на частната икономика“, обобщава Ли от RSIS.