Какво би се случило, ако следващият технологичен еднорог има само един служител?

Това вече не е хипотеза за далечното бъдеще, а суровата математика на една индустрия, в която AI надрасна фазата на чатботовете и започна да работи като автономен софтуерен архитект. 

Мащабът на тази трансформация беше основна тема по време на BASSCOM AI CONFERENCE в София. Патрик Драйш, съосновател на екипа за пазарна реализация (GTM) за Германия, Австрия и Швейцария, повдигна завесата над ера, в която машините могат да променят правилата на софтуерното инженерство.

Драйш анализира вътрешните процеси в една от най-влиятелните AI компании в света и очерта суровата реалност на бъдещето. 

„Технологичните възможности в момента нарастват с такава скорост, че единствената реална спирачка пред пускането на нови, още по-мощни модели, остава сигурността. В основата на всичко, което правим, стоят т.нар. “Закони на мащабирането” – концепция, открита от Дарио Амодей и нашия екип още през 2020 г. Тя доказа, че ако инвестирате повече изчислителна мощ в обучението, възможностите на моделите не просто растат, те се умножават експоненциално.“ 

„В ранните дни на генеративния AI ставаше въпрос само за въвеждане на команда и получаване на отговор – процес, който покриваше около две до четири минути човешки труд“, обяснява Драйш пред аудиторията.

„В момента модел като Claude Opus 4.6 може да поеме задачи, които се равняват на 14 часа човешки труд, гарантирайки поне 50% качество на изпълнението. Ако тази експоненциална тенденция се запази, догодина изкуственият интелект ще може автономно да покрива работа, която би отнела на човек цял месец.“

Това се дължи на прехода от прости алгоритми, които само дават отговори, към „агентни цикли“. Днешните модели, които Anthropic разработва, могат да действат от името на потребителя часове наред, да идентифицират проблеми със софтуера, да дават обратна връзка и автономно да я прилагат към кода.

Билетите за събитието са напълно изчерпани

За първи път в България: лектори от Anthropic идват на BASSCOM AI Conference

С навлизането на тези автономни агенти традиционният процес по създаване на софтуер (идея, планиране, писане на код, тестване, внедряване) остава в миналото. Anthropic предлага цикличен модел, в който AI извършва „тежката механична работа“, а човекът следи процеса.

„Всички правила, регулаторни насоки и най-добри практики на вашата компания вече не трябва да стоят забравени в SharePoint документ. Те трябва да бъдат кодифицирани като инструкции към изкуствения интелект директно във вашето хранилище за код“, категоричен е експертът.

Драйш дава пример с инструменти, които Anthropic разработва – като Claude Code Security, които автоматично сканират нови заявки за промени в кода, създават виртуална среда, за да тестват потенциални слабости, и предлагат готови решения, които програмистът просто трябва да одобри.

Той обясни, че въпреки огромния технологичен напредък, Anthropic остава вярна на своята първоначална мисия – безопасността. 

Основателите на компанията – Дарио и Даниела Амодей – напускат OpenAI именно заради принципни различия относно безопасността. Тяхното убеждение е, че с навлизането в ерата на „мощния AI“, липсата на строги регулации и вътрешен контрол може да доведе до катастрофални и необратими последствия. Затова те избират да изградят структура, в която сигурността не е технологично и юридическо ограничение, заложено в самите основи на компанията. 

Mythos предизвика спешни реакции от централни банки и разузнавателни служби по света, докато Anthropic решава кой да има достъп до мощния AI

По-опасен от ядрена бомба? Новият модел на Anthropic тревожи банки и правителства

Патрик Драйш направи и едно от най-интересните признания по време на събитието: технологията вече изпреварва мерките за безопасност.

„В момента сме по-скоро ограничени от изискванията за сигурност, отколкото от технологичните възможности“, сподели той пред публиката в София. „Имаме модел, който още не сме пуснали публично. Тези технологии са толкова способни, че могат да изложат на риск критична инфраструктура, ако попаднат в грешните ръце.“

В аудиторията възникна и логичен въпрос: ако изкуственият интелект пише кода, проверява го и го внедрява, какво остава за човека?

Според Драйш ролята на софтуерния инженер няма да изчезне, но ще претърпи промени. Разликата между младши и старши програмисти ще намалее, а фокусът ще се измести от тясно технически умения към меки умения и адаптивност. Инженерите ще преминат от изпълнители към архитекти и одитори.

„Фундаменталните познания по софтуерно инженерство остават критично важни. Когато изкуственият интелект създава софтуер за медицински цели или за друга регулирана инфраструктура, вие трябва да можете да разбирате кода, за да го одобрите“, обясни той.

И въпреки това ефективността достига неподозирани нива. Драйш даде пример със софтуерни екипи от шест души, които благодарение на инструментите на Anthropic работят с производителност, за която доскоро са били необходими 40 инженери. „Вярвам, че в даден момент ще се появи компания (еднорог), оценена на 1 милиард долара, която има само един служител“, прогнозира експертът.

Изкуственият интелект все по-често генерира програмния код, докато инженерите се превръщат в архитекти, които задават задачи, проверяват резултатите и решават по-сложните проблеми

AI пише кода, но каква е новата реалност за софтуерните инженери?

На финала на дискусията Патрик Драйш отговори и на един от най-горещите въпроси в индустрията: ще пусне ли компанията свой модел с отворен код. Това би означавало архитектурата и „рецептата“ на модела да станат публично достъпни, така че всеки разработчик по света да може свободно да ги изследва, променя и използва в свои системи. 

Вместо категорично „да“ или „не“, Драйш обясни, че това решение е пряко свързано с уникалната корпоративна структура на Anthropic. За разлика от традиционните компании, преследващи само печалба, тя е структурирана като дружество в обществена полза, което балансира между търговския успех и сигурността на човечеството.

Нейното ръководство е подчинено на независим тръст от бивши съдии и глобални експерти. Този орган има силата да наложи вето върху всяко бизнес решение – включително отварянето на кода – ако прецени, че то обслужва финансови интереси, но застрашава глобалната сигурност.

„Ако оставим разпространението на AI само на свободния пазар, рискуваме пропастта между развитите и развиващите се държави да стане непреодолима. Богатите общества имат ресурса да внедрят технологията изключително бързо, докато другите изостават. Затова имаме специален екип, чиято единствена цел е да предоставя моделите ни при облекчени условия на болници, университети и неправителствени организации по целия свят“, заключи Драйш.