Срираам Раджа, основател и инженерен лидер в софтуерната компания Decode, използва генеративен изкуствен интелект за писане на код вече две години. По негови думи, когато работи „с намерение“ с чатбот, той се справя с проектите си два пъти по-бързо. В един момент обаче нещо се пречупва: докато чака ботът да „мисли“, осъзнава, че самият той би могъл да напише кода, за който просто стои и чака машината. „Стигнах до извода, че отстъпвам част от собствената си инициатива, и реших да бъда много по-съзнателен“, казва Раджа пред Business Insider.

Днес той е „доста конкретен кога делегира и колко делегира“ на изкуствения интелект. Чакането за генериране на код често накъсва ритъма му на работа, а прекомерното доверие води до дълго време, прекарано в преглеждане на финалния код и корекции. Повече обаче той се тревожи за дългосрочния ефект върху начина, по който хората мислят и решават проблеми. „Има странични ефекти – увереността расте, но същото важи и за мързела. Готовността да се учи от първи принципи значително намалява“, разказва той. „Виждам спад в любопитството, какъвто не съм виждал преди, и това ме притеснява.“

Терминът „vibe coding“ е избран от речника Collins за дума на годината. Въведен през февруари от съоснователя на OpenAI Андрей Карпати, той описва използването на естествен език и генеративен AI за ускоряване на процеса по програмиране. Малко след това компании започват да го добавят като едно от най-желаните умения в обявите за работа.

„Vibe coding“ се превръща в катализатор за по-широка промяна – период, в който работата се движи „по настроение“ и който променя ролите и отношенията ни към труда на фона на AI бума. Софтуерното инженерство, дълго смятано за стабилна и доходна кариера, е сред най-внимателно наблюдаваните професии и най-силно тласканите към автоматизация. Продуктови мениджъри вече твърдят, че изкуственият интелект ще ги „зареди“ още повече, тъй като им позволява да поемат технически задачи и да работят без нужда от инженери.

Ръководителите са ентусиазирани от тази ера на работа. Марк Зъкърбърг заяви, че очаква изкуственият интелект да пише половината от кода за Meta в рамките на година; тази пролет AI вече генерираше около една трета от кода в Google и по някои проекти на Microsoft. През март главният изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей прогнозира, че 90% от кода ще се генерира от AI в рамките на три до шест месеца. Това не се случва масово, но през октомври Амодей потвърди, че инструментът Claude вече пише по-голямата част от кода в Anthropic. Междувременно Cognition, която създава AI „софтуерен инженер“ на име Девин, беше оценена на 10 млрд. долара. Дори хора без образование в IT сферата започват да „vibe кодират“ свои проекти.

Технологичният гигант хвърля ръкавицата към Anthropic и Cursor относно кодирането с изкуствен интелект за непрофесионални разработчици на приложения

Ако Vibe-coding е бъдещето, Google избира да го чертае с Replit

Но очакваното „чудо“ все още не е налице. Генерираният от AI код често крие трудно забележими грешки, които носят сериозни рискове за сигурността. Когато поеме задачите на младшите програмисти, компаниите могат да заменят хората. Спестеното време чрез използването на „преки пътища“ днес може да разруши утрешното обучение за базови умения – потенциален срив на кариерния модел в сектора. Да, AI може да спести време, да помогне за усвояване на нови езици и умения (както признава и Раджа), и да намали техническия дълг. Но ефектът върху индустрията е по-сложен от проста рецепта за ефективност.

„Миналата година бяхме доста оптимистично настроени и някак си смятахме, че възможностите на AI са магически“, казва Тарик Шаукат, главен изпълнителен директор на Sonar – компания за инструменти за верификация на код, пред Business Insider. „Инструментите за vibe engineering произвеждат огромно количество. Функционално стават по-точни, но става по-трудно да оцениш качеството и да изградиш доверие за интеграция в базата с код.“

Делът на скептиците сред разработчиците намалява значително: проучване на Stack Overflow за 2025 г. показва, че едва 19,3% не използват изкуствен интелект, а 19,7% имат негативно мнение по въпроса. В същото време под 3% твърдят, че силно се доверяват на точността на изкуствения интелект.

Всеки, който е задавал въпрос на чатбот, знае колко словоохотлив може да бъде отговорът. Същото важи и за писането на код: AI често генерира по-дълги фрагменти, в които грешките се „прикриват“ по-лесно. „За много инженери разликата е къде прекарват времето си, а не колко време им отнема да завършат дадена задача“, казва Ейми Карийо Котън от Uplevel. Компанията анализира 800 разработчици и сравнява продуктивността на използващите GitHub Copilot с останалите: не се отчита по-висока ефективност или по-ниско прегаряне, а грешките са с 41% по-чести. (Собственото изследване на GitHub показва 18 реда „чист“ код с Copilot срещу 16 без него.) За мнозина преходът от писане към преглед „не е работата, за която са се записали“, казва Шаукат.

„Работата изглежда по напълно различен начин“, допълва Франк Фуско, главен изпълнителен директор на Silicon Society. Клиентите му вече идват с аматьорски, „vibe-кодирани“ версии като стартова точка. „Това, което ми отнемаше дни в код, сега го правя с думи за часове.“

Но и той се тревожи за спада в критичното мислене и базовите умения. „Това е мускул, който трябва да тренираш постоянно.“

AI терминът изпреварва clanker и broligarchy в технологично доминирания списък за 2025 г.

Vibe coding е думата на годината според Collins Dictionary

Трудно е да се каже, че AI вече „убива“ работните места. Съкращенията и right-sizing-ът в технологиите, заедно с икономическата несигурност през 2025 г., също пренареждат ролите. Данни на CompTIA показват, че към ноември активните обяви за софтуерни инженери са около 92 500 – по-малко от 102 000 година по-рано и далеч под 159 000 в началото на 2023 г. Общият брой IT обяви спада от 621 000 до 433 500. В същото време делът на обявите, търсещи AI умения, е скочил с 53% през 2025 г.

След две десетилетия, в които компютърните науки се рекламираха като сигурна кариера и coding bootcamp-овете бяха в разцвета си, реалността е по-неудобна. Завършващите компютърни науки са най-песимистични за бъдещето си, показва проучване на Handshake за 2025 г., и най-често съжаляват за избора си заради генеративния изкуствен интелект. Мненията обаче са разделени: 43% вярват, че AI ще има положителен ефект върху кариерата им.

Автоматизацията е и „корекция“ на пазара, казва Ейприл Шупел от Apryse. Преди AI бяха нужни много хора, които просто „изкарват код“. Днес по-сигурни са тези, които имат влияние от край до край, мислят креативно и носят отговорност за продукта. „По-завършените профили ще успеят“, обобщава тя.

Новата вълна в софтуерната разработка обещава бързина и ефективност, но експерти предупреждават, че автоматично генерираният код може да отвори врати за сериозни пробиви в сигурността

„Vibe coding“ превзема света на отворения код – и носи със себе си вече познатите рискове

AI може да отвори повече възможности за тестващите софтуер и да помогне за намаляване на техническия дълг. Пазарът е хаотичен, но човешкият фактор остава ключов – далеч от апокалиптичните сценарии. „Ако стигнем до по-фино настроени, специализирани модели, които допълват, а не заменят хората, натам изглежда върви индустрията“, казва Тим Хърбърт от CompTIA.

Кодовите бази са ценни, а рисковете за сигурността от грешки в AI кода – реални. Трафикът към сайтове за vibe coding спадна през септември след еуфорията от лятото. Дори Карпати признава, че последният му проект е „почти изцяло написан на ръка“, след като опитите с агенти като Claude и Codex не дали добър резултат. Ако 2025 г. беше годината, в която технологичните компании заложиха масово на AI, 2026 г. може да е моментът, когато ентусиазмът около vibe coding се охлади и реалността настигне очакванията.