Европа иска да прекъсне зависимостта си от американските технологични гиганти. Проблемът е, че все още е силно пристрастена

В червената тухлена сграда на кметството в Амстердам Александър Схолтес – служителят, оглавил усилията на нидерландската столица да се дистанцира от американските технологии – поглежда към таблета си.

Колко често все още разчита на технологичните гиганти? „В момента – непрекъснато“, казва той, показвайки устройството със софтуер на Microsoft – живо напомняне за една трудна реалност, която далеч надхвърля границите на неговия град.

Европейските правителства активно се опитват – и срещат трудности – да се отдалечат от американските технологии на фона на нарастващите опасения, че президентът на САЩ Доналд Тръмп може да използва като инструмент тази дългогодишна зависимост, пише POLITICO.

От Германия и Франция до Финландия и Нидерландия все повече политици подлагат на съмнение доколко е разумно ключови операции и огромни масиви от чувствителни данни да се поверяват на шепа технологични гиганти, тясно свързани с Вашингтон. За тях въпросът вече не е дали САЩ ще използват една от най-големите зависимости на Европа – цифровите услуги, – а кога ще го направят.

„Президентът Тръмп ни даваше достатъчно аргументи всяка седмица, всеки ден, всяка минута да започнем да мислим за този сценарий“, посочва Схолтес. „Няма много какво да направи една американска компания, която работи по американското законодателство и трябва да се съобразява с президента на САЩ.“

Европа изпуска контрола върху интернет, предупреждава шефът на белгийската киберсигурност

От своя страна Брюксел работи за засилване на дигиталния суверенитет в ЕС, като нов законодателен пакет се очаква на 27 май. Най-амбициозните стъпки обаче се предприемат на национално, регионално и общинско ниво.

Франция например ограничи използването на американски видеоинструменти като Zoom и Microsoft Teams и се присъедини към Германия, Нидерландия и Италия в разработването на т.нар. „дигитални общи блага“, целящи изграждането на суверенна и мащабируема дигитална инфраструктура. Само този месец всички френски министерства получиха задача да изготвят план за дигитален суверенитет до есента.

Нидерландия, която доскоро беше сред най-гласовитите поддръжници на отварянето на Европа към американските технологии, рязко промени курса си в столицата, където Схолтес стартира многогодишна програма за отказ от американски софтуер по време на мандата си като заместник-кмет между 2023 и 2026 г.

Нидерландските усилия следват новаторския план на най-северната германска провинция Шлезвиг-Холщайн – първата в Европа, която напълно освободи публичната си администрация от зависимостта от американски технологии.

Но, както се оказва, процесът няма да бъде нито лесен, нито евтин.

Как американските гиганти „плениха“ Европа?

Години наред Европа разчиташе на американски технологии за изграждането на своята цифрова инфраструктура – до степен, в която днес функционирането ѝ без тях е почти немислимо.

Данни от скорошно проучване на Европейския парламент разкриват мащаба на това явление: Amazon, Microsoft и Google контролират близо 70% от пазара на облачни услуги в ЕС. Нещо повече – 80% от инвестициите на европейския бизнес в корпоративен софтуер отиват директно към доставчици от САЩ. 

Тази доминация обхваща всеки слой на ежедневието ни: от смартфоните с iOS и Android и офис пакетите на Microsoft, до социалните мрежи и самата цифрова основа, върху която се крепят имейлите, стрийминг платформите и електронните разплащания.

Краят на „Ефекта Брюксел“ – Вашингтон ли диктува дигиталните правила в Европа

Как се стигна дотук?

Технологичната зависимост на Европа от САЩ е резултат от комбинация между историческа преднина, мащабни инвестиции и огромното предимство на първия навлязъл на пазара.

Днешните технологични гиганти се разраснаха бързо с развитието на интернет, подкрепени от голям, единен пазар и сериозно финансиране. Те изпревариха европейските конкуренти, разширявайки се с рекордна скорост чрез технологични иновации и придобивания на по-малки компании.

Това ранно предимство бе допълнително затвърдено от т.нар. „ефект на заключване“. След като веднъж организациите изградят системите си около даден доставчик – инвестирайки в съхранение на данни, обучение на кадри и интегрирани инструменти – преминаването към конкурент става изключително скъпо и рисковано. Често това налага цялостна подмяна на ИТ инфраструктурата, което води до смущения в работата, а предвид липсата на равностойни европейски алтернативи, задачата става почти непосилна. 

В миналото правителствата в Европа не намираха смисъл в търсенето на алтернативи. Американските технологии предлагаха по-висока ефективност, трансатлантическото сътрудничество беше в разцвета си, а дълбоките бизнес връзки правеха всяка промяна икономически неоправдана.

„Ние изградихме тази зависимост в продължение на години, дори десетилетия“, коментира пред POLITICO Схолтес, припомняйки, че допреди няколко години политиката е била да се премине към „един голям доставчик“, защото това е било „лесно“.

Но завръщането на Тръмп в Белия дом и последвалата нестабилност изправят Европа пред неудобна истина: прекомерната зависимост от американски компании вече е стратегически риск.

Опасенията от т.нар. „kill switch“ – сценарий, при който Вашингтон може да нареди на американски компании да прекратят услугите си в Европа – се засилиха, след като главният прокурор на Международния наказателен съд Карим Хан загуби достъп до своя акаунт в Microsoft след санкции от страна на САЩ. Месеци по-късно подобно нещо се случи и със съдия Никола Гийу.

Как ЕС провали опита си да регулира изкуствения интелект

Санкциите включват и забрана за използване на платежни системи като Visa и Mastercard, както и услуги като Amazon, Airbnb и Booking.com. Това представлява „вид гражданска смърт“, отбелязва Гийу.

„Отвъд страховитите теории има правна реалност, която показва, че този ‘kill switch’ вече е използван по целенасочен начин“, обяснява Теодор Христаксис, професор по международно право в Университета в Гренобъл. Това не е „научнофантастичен сценарий“, а реален правен инструмент в рамките на санкционната политика.

Независимо от правните детайли, тази хипотеза вече е широко разпространено опасение: според проучване 86% от европейците смятат, че внезапно ограничаване на достъпа до американски дигитални услуги е „възможно“, а 59% го определят като „реален и конкретен риск“.