Кевин Уорш прекара изминалата година, изграждайки аргументация защо Федералният резерв трябва да предприеме намаляване на лихвените проценти, каквото иска президентът на САЩ Доналд Тръмп. Според него бумът в изкуствения интелект скоро ще доведе до ръст в производителността, който ще ограничи инфлацията.

Уорш ще се яви във вторник пред сенаторите на изслушване за потвърждение, което може да го доближи до ръководството на централната банка. Там най-трудната му аудитория може да се окажат бъдещите му колеги. Те вече дават внимателни, но недвусмислени сигнали за сериозен скептицизъм, пише The Wall Street Journal.

Ако бъде утвърден, той ще наследи Федерален резерв, изправен пред дилема: технологична трансформация, която все още не води до по-ниски цени, и разпадаща се геополитическа среда, която заплашва да ги повиши. Войната с Иран е най-скорошният и най-ярък пример.

Преди номинацията му през януари аргументът на Уорш беше ясен: икономиката на САЩ ще расте стабилно благодарение на изкуствения интелект, но по-ниската инфлация няма да се отрази веднага в официалните данни – дилема за централните банкери, които разчитат на доказателства. „Ще трябва да направят залог“, каза той в подкаст миналата есен.

Икономическата логика е следната: изкуственият интелект прави работниците по-продуктивни, което позволява на компаниите да увеличават заплатите без да повишават цените. Или да произвеждат същото с по-малко работници, намалявайки разходите за труд. И в двата случая инфлацията остава под контрол и се отваря пространство за намаляване на лихвите.

В интервю за Fox Business Уорш изрази тревога, че без правилното ръководство Федералният резерв няма да вземе това смело решение. „Това, което ме тревожи – и вероятно тревожи и президента – е, че Фед ще допусне шестата или седмата си голяма грешка за последните години“, каза той. „Трябва да позволят на ръста в производителността да понижава цените, вместо да казват: ‘Икономиката е твърде силна, трябва да я спрем.’“

Уорш и представители на администрацията на Тръмп често правят паралел с периода 1996–1997 г., когато Алън Грийнспан задържа лихвите въпреки натиска за повишение, залагайки на технологичен бум. Тогава инфлацията остава ниска, а икономиката процъфтява - до момента, в който Фед не повишава рязко лихвите през 1999–2000 г. заради прегряване на икономиката.

Лихвените решения обаче не се вземат еднолично, а от група от 12 души. Влиянието на председателя зависи от натрупан авторитет – нещо, което Грийнспан вече е имал, докато Уорш би започнал от различна позиция.

Бившият председател на Фед Джанет Йелън коментира, че Уорш не разполага със същото ниво на доверие: „Не виждам Комитета да приеме тази теза в краткосрочен план.“

Скептицизмът идва и от различията с 90-те години. Тогава дебатът е бил дали да се повишат лихвите, не да се намалят. Инфлацията е била около 2%, а бюджетният дефицит се е свивал. Днес инфлацията е над целта от 2% вече шест години, а дефицитите са на рекордни нива.

Освен това глобалната икономика тогава е подпомагала процеса чрез евтин внос. Днес ситуацията е обратна: мита, деглобализация и конфликти увеличават разходите.

Няколко представители на Фед подчертават, че изкуственият интелект в момента по-скоро увеличава търсенето – чрез строеж на центрове за данни, ръст на цените на електроенергията и поскъпване на акциите.

В такава среда намаляването на лихвите на база бъдещи очаквания е „рисково“, коментира президентът на клона на Фед в Сейнт Луис Алберто Мусалем. Според него истинската политика в подкрепа на растежа е поддържането на ниска инфлация.

Ако изкуственият интелект наистина доведе до ръст на производителността, това ще повиши т.нар. неутрална лихва – нивото, при което икономиката е балансирана. Това означава, че сегашните лихви може да не са толкова рестриктивни, колкото изглеждат.

През 90-те години данните са идвали от компании, които използват технологията, докато днес се цитират основно фирми, които я създават.

Бившият ръководител на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард казва: внедряването няма да стане толкова бързо, колкото очаква Силициевата долина.

Това, което Уорш ще каже пред сенаторите, ще покаже доколко тезите му са се променили. Той не е говорил публично от номинацията си.