Закален от финансовата криза, с корени в републиканското лоби: Кой е номинираният за председател на Фед Кевин Уорш

Почти две десетилетия след края на финансовата криза Кевин Уорш споделя, че все още носи белезите от „най-тъмните дни“ през 2008 г.

Тогава новоназначен управител на Федералния резерв, той действа като жизненоважен посредник между Централната банка и Уолстрийт, докато финансовата система и американската икономика се сблъскват с най-сериозната заплаха от времето на Голямата депресия.

„Той донесе много реален опит, познаваше хората от Уолстрийт – знаеше разликата кога спорят и кога ни предоставят полезна информация – и това беше много, много ценно“, заявява пред Financial Times Дон Кон, бивш зам.-председател на Федералния резерв, чийто офис е в съседство с този на Уорш.

Това мнение се споделя и от Лойд Бленкфайн, начело на Goldman Sachs по време на кризата. „Кевин беше невъзмутим в хаотични моменти“, спомня си той, посочвайки уравновесени му характер и готовност да се ангажира.

Днес обаче способността на Уорш да балансира между противоречиви изисквания ще бъде подложена на изпитание като никога досега, след като Доналд Тръмп го номинира за наследник на Джером Пауъл на поста председател на Федералния резерв.

55-годишният Кевин Уорш, описан от Тръмп като „от централния кастинг“, трябва да се бори с агресивната му кампания за по-ниски лихвени проценти и страховете на инвеститорите за независимостта на Централната банка.

В ранна индикация, че инвеститорите са оптимисти, че няма да се поддаде на натиска на Белия дом за агресивни намаления на лихвите, доларът се повиши в петък.

Тръмп официално номинира Кевин Уорш за председател на Федералния резерв

„Кевин в момента силно вярва, че може да има растеж без инфлация“, споделя бившия мениджър на хедж фонд Стенли Дрейкънмилър в интервю за FT в петък. Уорш е партньор в неговия фамилен офис от 2011 г.

„Той е много отворен към така наречената гледна точка на Грийнспан от края на 90-те години, като се има предвид какво се случва и производителността“, допълва той, позовавайки се на бившия шеф на Фед Алън Грийнспан, който председателства ерата на растеж, предшестваща финансовата криза.

„Мисля, че ще се справи по подходящ начин.“, убеден е инвеститорът за перспективите пред номинирания за нов председател на Федералния резерв.

Наскоро Уорш заяви, че изкуственият интелект ще повиши производителността, което означава, че Фед не би трябвало да се притеснява, че увеличението на нетните заплати ще подхрани инфлацията. Такъв аргумент може и да отвори пътя за по-нататъшни намаления на лихвите.

Уолстрийт преоценява риска след избора на Тръмп за Фед

Гласуването на Уорш по паричната политика, когато беше управител на Фед между 2006 и 2011 г., засилва доверието на инвеститорите.

„Смятам, че той е много по-известна личност и съм съгласен с повечето от неговите възгледи.“, обяснява Мохамед Ел-Ериан, компанията за управление на активи с фиксирана доходност Pimco. Той е на мнение, че Уорш е бил последният управител на Фед, „положил значителни усилия да разбере развитието на пазара“.

Кевин Уорш изгражда връзки не само с Уолстрийт през 30-годишната си кариера, започнала през 1995 г. като инвестиционен банкер в Morgan Stanley. През 2002 г. той се присъединява към администрацията на Джордж У. Буш като икономически съветник в Белия дом.

В същата година бракът с Джейн Лаудер от едноименната милиардерска фамилия зад козметичната империя Estée Lauder, заздравява връзките с републиканското статукво. Баща й, Роналд, който е близък с Тръмп, е посланик на САЩ в Австрия по времето на Роналд Рейгън.

Изборът от Буш за управител на Федералния резерв през 2006 г. прави 35-годишния Уорш най-младият кандидат за член на Управителния съвет на Централната банка.

Но друг републикански президент изстрелва Уорш, роден в столицата на щата Ню Йорк Олбани и възпитаник на Станфорд и Харвард, към поста, за който отдавна се стреми. Според запознати източници на Financial Times, Тръмп обмислял да избере него за председател на Фед, преди да номинира Пауъл през 2017 г. След победата на изборите през 2024 г. Уорш дори е в списъка на президента за поста на министър на финансите на САЩ.

Кандидатите за председател на Фед са „невероятна група“ според Скот Бесънт

Докато Тръмп съставя кабинета си за втория мандат, Уорш е поканен на среща в президентския курорт Мар-а-Лаго, Флорида, когато Илон Мъск заявява, че назначаването на Скот Бесънт ще бъде „бизнес както обикновено“.

В крайна сметка ролята в Министерството на финансите отива именно при него, но Уорш печели почитатели в администрацията на Тръмп, настоявайки за „фундаментална реформа“ на институция, която според него е превишила правомощията си.

През април миналата година, когато световните пазари се възстановяват от търговската война на Тръмп, Уорш използва реч пред влиятелната Група на 30-те, организация на бивши централни банкери и висши финансисти, за да насочи критиките си към Фед.

Тогава той заявява, че „промените в ролята на централната банка на САЩ са толкова всеобхватни, че са почти незабележими и допълва, че Федералният резерв е поел по-широка роля в правителството по всички въпроси, свързани с икономическата политика“.

Някои от най-острите критики са насочени към политики, в изготвянето на които самият той е участвал, по-специално към мащабните операции по изкупуване на облигации. Уорш подава оставка като управител на Фед през пролетта на 2011 г., само няколко месеца след като Централната банка гласува да изкупува още облигации.

„По мое мнение, далечните изяви – за всички сезони и по всички причини, са довели до системни грешки в макроикономическата политика“, изтъква той.

„Продавай Америка“ се завръща - пазарите наказват САЩ заради търговската ескалация

Ако бъде одобрен от Сената, сега Уорш ще се присъедини към най-голямата Централна банка, която е разделена по въпроса дали да даде приоритет на борбата с инфлацията или на подкрепата на отслабващия пазар на труда в САЩ.

Алън Шварц, който ръководи Bear Stearns по време на финансовата криза, а сега е изпълнителен председател на Guggenheim Partners, е уверен, че Уорш ще постигне консенсус в борда. „Това е едно от изискванията за председател на Фед. Не можеш да действаш диктаторски по отношение на политиката. Уорш ще внесе сериозност в груповите дискусии, което ще позволи консенсус.“

Фед намали лихвите три пъти през 2025 г.

Но тази седмица официални представители дадоха да се разбере, че при инфлация, която все още надвишава целта от 2%, прагът за по-нататъшни действия е висок. В диапазона от 3,5 до 3,75% лихвените проценти остават много по-високи от нивото от 1%, което иска Тръмп.

Фед запази основната лихва без промяна на фона на по-оптимистична оценка за икономиката на САЩ

Както всички останали кандидати, интервюирани за поста на председател, Уорш смята, че има място за намаления на лихвите.

Призивите му към Централната банка да преразгледа Споразумението между Министерството на финансите и Федералния резерв от 1951 г., основа за независимостта на от изпълнителната власт са в унисон с тези на Бесънт, с когото са смятани за близки, отбелязва Financial Times.

Но те дразнят вътрешни лица от Централната банка, които считат, че острите атаки срещу институцията са несправедливи и смятат, че някои от твърденията на Уорш, като например това, че финансовата институция трябва да намали радикално баланса си, са недобре обмислени.

По-меките данни за инфлацията в САЩ радват пазарите, но не карат Фед да бърза

Изабел Матеос, главен икономист в BNP Paribas, заявява, че макар Уорш в някои отношения да е традиционен избор, тъй като е добре познат във Фед и на Уолстрийт, номинацията му може да е „разрушителна“.

„Той има програма за преобразуване на институционалния начин на работа на Фед и не е кандидат за продължаване на досегашната политика. Освен това се застъпва за малък баланс, което е много трудно да се съгласува с мнението на президента, че трябва да се понижат разходите по заемите за федералното правителство“, допълва тя.

Според Дон Кон, макар Уорш да е „изцяло за въвеждане на ново мислене и подобряване на нещата“, той е скептичен по отношение на предимствата на някои от идеите му. „Някои от критиките му, макар и не всички, съдържат зрънце истина, но са прекалено крайни“, казва бившият заместник-председател на Фед. И все пак допълва: „Но познава институцията. И мисля, че уважава историята ѝ.“