„Танго“ в несигурни стъпки: Как петролните пазари преследват синхрона с новините от Близкия изток
Цените на енергийните борси са се превърнали в индикатор за геополитически и икономически рискове, като започват да се покачват, когато реториката на Тръмп е агресивна, и спадат, когато тя се успокоява, обясняват анализатори
&format=webp)
Трудно е да се определи кои са задвижващите фактори в тактическите ходове на Доналд Тръмп месец след началото на съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран.
Но едно е ясно със сигурност – президентът на САЩ следи отблизо петролните пазари.
Само една дума – или публикация в социалните медии относно плановете му предизвиква резки колебания в цените, тъй като инвеститорите реагират на признаци, че конфликтът може да ескалира или да приключи, отбелязва в анализ BBC.
Петролът се търгуваше на цена около 72 долара за барел преди 28 февруари, когато започнаха ударите срещу Иран. Достигна връх от 118 долара за барел на 19 март, а в петък следобед се търгуваше малко под 112 долара – значително над цената си от преди войната.
Според Джонатан Реймънд, инвестиционен мениджър в Quilter Cheviot, цените на енергията са се превърнали в индикатор за по-широки геополитически и икономически рискове, като започват да се покачват, когато реториката на Тръмп става агресивна, и спадат, когато тя се успокоява.
Анализаторът обяснява, че пазарите с право реагират чувствително на тези сигнали, като се имат предвид големите икономически рискове, свързани с поскъпването на цените на петрола.
„Инвеститорите се опитват да оценят истинската несигурност. Пазарите изглеждат нервни или объркани, но всъщност това, което правят, е да се опитват да управляват риска в реално време, а петролът е в центъра на всичко“.
Но за инвеститорите може да е трудно да разберат как да търгуват, особено след като някои от коментарите на Тръмп са насочени към повлияване на цените на петрола, а не към обявяване на политически решения, обяснява Брайън Шайтъл от Bahnsen Group.
„Както се казва, първата жертва на войната е истината. Подозирам, че част от реториката около продуктивните преговори и обратното се фокусира предимно върху промяната на цената на петрола“, допълва той.
В четвъртък, минути след като американските фондови пазари отбелязаха най-големия спад от началото на войната с Иран, Тръмп заяви, че преговорите вървят „много добре“ и че отлага военните удари по енергийната инфраструктура поне до 6 април.
Но въпреки това, цената на петрола продължи да се покачва.
Джейн Фоли, ръководител на отдела за валутна стратегия в Rabobank, коментира, че реакциите на пазара „стават все по-сдържани“ поради „огромната пропаст“ между успокоителните изявления на Тръмп и липсата на реакция от страна на Техеран. „Предвид обстановката, мнозина от инвеститори не виждат приключване на конфликта скоро и пазарите остават напрегнати“, отбелязва тя.
Ръс Молд, инвестиционен директор в AJ Bell, смята, че пазарите са свикнали с това, че Тръмп „често променя курса при признаци на политически, борсови или икономически проблеми“. „Налице е известна доза скептицизъм, или откровен цинизъм, който се прокрадва сред настроенията на някои трейдъри“, допълва той.
Именно заради липсата на напредък в продължаващия вече четири седмици конфликт, световните фондови пазари отбелязаха понижение в петък, а цените на петрола се повишиха, задълбочавайки тенденцията на разпродажба на акции.
На Уолстрийт и трите основни индекса затвориха с понижение, като акциите в секторите на потребителски стоки, финансите, комуникациите и технологиите бяха основната причина за загубите. Индексът Dow Jones Industrial Average спадна с 1,73%, S&P 500 загуби 1,67%, а Nasdaq Composite отбеляза спад от 2,15% за пета поредна седмица на понижения.
Икономистите и бизнес средите все повече се убеждават, че прекъсването на доставките на петрол ще се отрази на инфлацията и ще забави икономическия растеж, допълва Reuters.
„Само думи не са достатъчни в момента, след като удължаването от Тръмп на паузата в енергийните удари срещу Иран не успя да повдигне настроението по някакъв значим начин“, заявява Мат Брицман, старши анализатор на акции в Hargreaves Lansdown и допълва: Необходими са осезаеми доказателства за напредък.
Тръмп удължи крайния срок, в който Иран трябва да отвори отново Ормузкия проток, но Техеран не даде никакви признаци, че е готов за преговори. Корпусът на ислямската революционна гвардия повтори, че ще продължи да блокира корабоплаването в протока, през който преминава около една пета от световните доставки на нефт и газ.
Фючърсите на суровия петрол тип Брент се повишиха с 4,22% и затвориха на цена 112,57 долара за барел. Фючърсите на американския West Texas Intermediate затвориха с ръст от 5,4% на цена 99,64 долара.
„Колкото по-дълго е затворен Ормузкия проток, толкова по-големи са прекъсванията и следователно несигурността около цените на петрола“, заявява Дан Бостън, глобален ръководител на екипа за малки компании в Polar Capital. „Виждате как всичко – от хранителните до транспортните разходи, се отразява на инфлационните очаквания. С нарастването им настроенията на потребителите също започват да се влошават“, допълва експертът.
Индексът на потребителското доверие в САЩ на Университета на Мичиган спадна повече от очакваното през март, достигайки тримесечно дъно.
Пан-европейският индекс STOXX 600 спадна с 0,95%. Германският индекс DAX с 1,4%, докато лондонският FTSE загуби 0,05%.
Индексът на MSCI за азиатските акции, с изключение на Япония, спадна с 0,70% в петък.
Междувременно доходността на държавните облигации се повиши, тъй като се счита, че е по-вероятно централните банки да повишат лихвените проценти, за да предотвратят потенциален инфлационен шок от по-високите разходи за енергия, допълва Reuters.
Доходността на 10-годишните американски държавни облигации, която определя тенденциите при разходите по глобалните заеми се повиши с над 1 базисен пункт до 4,428%.
Пазарите виждат около 60% вероятност Фед да повиши лихвите тази година, рязка промяна спрямо края на февруари, когато трейдърите залагаха на две понижения.
Американският долар отбеляза леко повишение спрямо основните си конкуренти, включително еврото, японската йена и швейцарския франк. Индексът, който проследява валутата спрямо шест други световни валути, се повиши с 0,29% до 100,17 е петък, отбелязвайки четвърта поредна сесия на ръст.
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)