Доналд Тръмп удължи с 10 дни срока за постигане на мирно споразумение с Иран, след като нарастващите притеснения около кризата в Близкия изток доведоха до най-сериозния спад на Уолстрийт от началото на конфликта.

Президентът на САЩ написа в социалната мрежа Truth Social в четвъртък, че по искане на Техеран „спира периода на разрушаване на енергийната инфраструктура“ до 6 април, като заяви, че преговорите за прекратяване на войната „продължават“ и „се развиват много добре“.

Публикацията на Тръмп, направена 11 минути след затварянето на борсите на Уолстрийт, е поредният сигнал за колебливата позиция на Белия дом в конфликта с Иран, като президентът редува заплахи за ескалация с опити за дипломатическо решение.

Този ход идва на фона на решение на Пентагона да разположи хиляди допълнителни американски военнослужещи в Близкия изток. Те биха могли да бъдат използвани за сухопътни операции в Иран – стъпка, която би означавала рязка ескалация на участието на Вашингтон и вероятно би изострила още повече напрежението в региона.

Решението на Тръмп да даде допълнително време за преговори подсказва, че той може да не е готов да поеме този риск.

Войната в Близкия изток ще изведе инфлацията в САЩ до най-високото ниво в Г-7

Инфлацията в САЩ ще скочи до 4,2% заради енергийния шок, предупреждава ОИСР

Удължаването на срока дойде след силно волатилна сесия на финансовите пазари в четвъртък.

Цената на петрола Brent се повиши с 5,7% до 108,01 долара за барел – най-големият ръст за международния бенчмарк от 11 март насам. Американският суров петрол West Texas Intermediate поскъпна с 4,6% до 94,48 долара.

Американските акции отчетоха най-големия си еднодневен спад от два месеца, а доходността по държавните облигации се повиши, тъй като инвеститорите започват да губят търпение заради противоречивите сигнали на Тръмп относно Иран и се притесняват от ефекта на растящите цени на петрола.

Основният индекс S&P 500 затвори със спад от 1,7% – най-големият му от 20 януари – достигайки шестмесечно дъно.

Технологичният Nasdaq Composite се понижи с 2,4%, като вече е с над 10% под върха си от края на октомври – ниво, което се счита за „техническа корекция“.

Доходността по двугодишните американски държавни облигации скочи с 0,11 процентни пункта до 3,99%, като за последния месец увеличението надхвърля 0,6 пункта – най-слабият резултат от септември 2022 г.

Това отразява нарастващите опасения на инвеститорите, че поскъпването на горивата ще ускори инфлацията, което може да попречи на Федералния резерв да намали лихвите тази година и дори да доведе до тяхното повишаване.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди, че кризата в Близкия изток може да повиши инфлацията в САЩ до 4,2% – най-високото ниво сред страните от Г-7.

Рязката корекция при благородния метал отразява ликвиден натиск, силен долар и енергиен шок, но някои анализатори виждат възможност, а не край на цикъла

Златото навлиза в мечи режим, но пазарът запазва високите си очаквания

Цените на благородните метали и биткойн се понижиха. Златото поевтиня с около 4% до 4370 долара за тройунция, а среброто спадна с над 7% до 67,40 долара. Биткойн се търгуваше около 68 600 долара, след като по-рано през деня достигна близо 71 500 долара.

Акциите на почти всички компании от т.нар. „Великолепна седморка“ приключиха на червено, с изключение на Apple, която отчете лек ръст. Alphabet и Meta Platforms, които в сряда затвориха на зелено въпреки загуба по знаково дело, свързано със зависимостта от социални мрежи, се понижиха съответно с около 3,5% и 8%. Nvidia спадна с над 4% и поведе губещите в индекса Dow, който спадна с 1,0%, губейки 470 пункта.

„Всичко ще се върне към предишните нива и вероятно ще падне още по-ниско“, заяви президентът на САЩ на среща с членове на администрацията в Белия дом

Тръмп заяви, че реакцията на петролния и фондовия пазар за Иран не е била толкова силна, колкото е очаквал

Първоначално Тръмп постави краен срок до 23 март за Иран да възстанови корабоплаването през Ормузкия проток – ключов маршрут за енергийните доставки от Персийския залив, който на практика е блокиран от началото на конфликта.

В понеделник той удължи срока до 27 март, позовавайки се на „много добри и продуктивни разговори за пълно разрешаване на конфликта“.

Оттогава Тръмп е възложил на висши американски представители – включително вицепрезидента Джей Ди Ванс, държавния секретар Марко Рубио, специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър – да работят за постигане на споразумение с Иран, като чрез посредници в Пакистан е изпратен 15-точков план.

Иранските власти отричат да водят преки преговори, но признават, че са в контакт с трети страни в търсене на решение.

По-рано президентът на САЩ разкритикува и НАТО за отказа да се включи във войната, заявявайки, че САЩ „нямат нужда от нищо“ от алианса

Тръмп предупреди Иран да подходи сериозно към преговорите, „преди да е станало късно“

САЩ разполагат с около 50 000 военнослужещи в Близкия изток и са поразили над 10 000 цели от началото на военните действия срещу Иран.

В същото време към региона се насочват още около 10 000 американски военнослужещи и пет военни кораба. Допълнителните сили – включително около 4400 морски пехотинци и хиляди елитни парашутисти – са обучени за завземане и задържане на територии.