Преглеждайки заглавията, човек лесно може да остане с впечатлението, че всеки инвеститор, банкер и финансов анализатор е запленен от AI. Тази опростена картина обаче прикрива далеч по-сложна история: американската икономика не се намира там, където технологичните компании твърдят, че е.

Като цяло бизнесът буквално полудя по автоматизацията, изливайки 410 млрд. долара в AI само през 2025 г. За тях това е чудо на производителността. AI би трябвало очевидно да прави всички по-бързи, да намалява нуждата от човешки труд, тъй като с по-малко хора може да се върши повече работа – спестявайки на компаниите огромни разходи в дългосрочен план.

Поне така изглежда корпоративният разказ, според Futurism.

В банковия сектор обаче Goldman Sachs разказва съвсем различна история. След месеци на внимателно формулирани предупреждения за рисковете от прекомерни инвестиции в AI, банката вече рязко засили риториката си: според нейните анализатори AI не е оказал никакво влияние върху икономическия растеж на САЩ през 2025 г.

По думите му е „възможно“ компания за милиард долара да бъде управлявана от AI, стига този успех да не се очаква да бъде устойчив във времето

Дженсън Хуанг: Изкуственият общ интелект е постигнат и може да изгражда бизнеси за милиарди

Разминаването между инвестициите в AI и икономическия растеж се свежда до два структурни проблема. Първият е географски: когато американски компании купуват чипове от Тайван, например, тези средства стимулират икономиката на Тайван, а не на САЩ.

Вторият е свързан с производителността. AI може да направи някои служители по-бързи, но тази скорост не прави автоматично веригите за доставки по-ефективни – засега тези печалби от производителността до голяма степен остават затворени в рамките на самите компании.

Тази критика към икономическото въздействие на AI представлява рязък разрив дори с най-скептичните анализи от 2025 г., при които дори песимистите признаваха, че технологията едва ли не сама поддържа растежа на БВП на САЩ.

Макар пазарът като цяло все още да не споделя гледната точка на Goldman Sachs – инвеститорите се очаква да вложат 660 млрд. долара в AI през 2026 г. – все повече анализатори започват да оспорват този наратив.

Дарио Пъркинс, ръководител „Макроикономика“ в консултантската компания TS Lombard, също смята, че ефектите на AI върху производителността са несъществуващи, въпреки че масови съкращения разклащат пазара на труда.

Наскоро той бе цитиран във Financial Times с думите, че „няма доказателства, че внедряването на AI нито повишава производителността, нито вреди на заетостта в САЩ“.

„Макар производителността в САЩ да остава силна, а наемането – слабо, нашият анализ показва, че причината са циклични фактори, а не автоматизацията“, заключава Пъркинс.

Междувременно Брайън Питърс, бивш регулатор във Федералния резерв в Ню Йорк, наскоро написа, че макар „възможностите на AI да са изключителни“ и „разпределението на капитал да е безпрецедентно“, „икономическата възвръщаемост в краткосрочен план е, в най-добрия случай, спорна“.

В Национално бюро за икономически изследвания в САЩ анализатори, изследващи ефектите на AI върху производителността, публикуваха работен доклад, който идентифицира „парадокс на производителността“, при който „възприеманите печалби от производителността са по-големи от измерените, вероятно поради забавяне в реализирането на приходи“.

Изводите са повече от ясни. Инвестиционен бум за стотици милиарди долари, според изчисленията на Goldman Sachs, на практика не е генерирал измерима икономическа възвръщаемост за САЩ. Въпросът, който стои на дневен ред през 2026 г., е дали още 660 млрд. долара от същото ще доведат до нещо различно от още по-голям балон около AI.