Датският премиер Мете Фредериксен излиза от тежко оспорвани парламентарни избори с разклатени позиции, но с реален шанс да запази властта в Копенхаген.

Въпреки най-слабия резултат на партията ѝ от над 100 години, социалдемократите на Фредериксен отново печелят най-много гласове след напрегната политическа зима, белязана от сблъсък с американския президент Доналд Тръмп заради амбицията му да поеме контрол над Гренландия.

Социалдемократите, които оглавяват лявоцентристкия „червен блок“, сега трябва да убедят ветерана в датската политика Ларс Льоке Расмусен – центристки лидер с ексцентричен имидж – да им осигури трети мандат чрез следизборни коалиционни преговори.

„Очевидно съм разочарована, че губим позиции. Но това е приемлив резултат“, заяви Фредериксен при пристигането си на следизборно събитие, цитирана от TV2.

В реч след изборите тя подчерта, че възнамерява да остане министър-председател, но призна, че съставянето на ново правителство няма да бъде лесно. По-късно каза пред журналисти, че вече е разговаряла с „няколко“ партийни лидери.

Представянето ѝ в Дания – при което социалдемократите губят подкрепа, но запазват първото място – отразява по-широка тенденция в Европа, където център-лявото показва признаци на мобилизация.

От регионални избори в Испания до гласувания във Франция, Словения и сега Дания се вижда, че противопоставянето на политики в стил Тръмп – или на самия Тръмп – може да носи политически дивиденти, пише POLITICO.

Фредериксен свика предсрочни избори по-рано тази година, след като рейтингът ѝ се повиши след конфликта с Тръмп, докато Копенхаген се противопостави на опита на САЩ да поемат контрол над огромния арктически остров.

Подкрепата за антиимиграционната Датска народна партия е сравнително ниска, но мнозина смятат, че идеите ѝ са били усвоени от социалдемократите на премиера

Изборите в Дания: Крайната десница отстъпва при управлението на Фредериксен, но на каква цена?

Лидерът на център-лявото, която защитава по-високи данъци за богатите и поддържа твърда линия по миграцията, получава 21,9% от гласовете. „Червеният блок“ остава под прага от 90 места, необходими за мнозинство, показват окончателните резултати.

Въпреки това формацията на Фредериксен печели 84 места и изпреварва десния „син блок“, воден от Venstre и Liberal Alliance, които събират общо 77. Самата Venstre записва най-слабия резултат в историята си – 10,1%.

Предстоят трудни коалиционни преговори, като балансът на властта вероятно ще зависи от решението на Расмусен – настоящ външен министър и лидер на партията „Умерените“. Неговата формация разполага с достатъчно места, за да даде властта както на Фредериксен, така и на лидера на Venstre Троелс Лунд Поулсен.

Расмусен призова двамата да „загърбят окопната война“, след като по време на кампанията си разменяха остри атаки, въпреки че управляваха заедно.

„Слезте и се присъединете към нас. Вие сте край тъчлинията, а ние сме в центъра. Елате да играем заедно“, каза той във вторник вечер.

Поулсен обаче изключи възможността отново да управлява с Фредериксен и призова Расмусен да подкрепи съставянето на дясноцентристко правителство.

След изборите през 2022 г. бяха нужни 42 дни за съставяне на кабинет – при далеч по-ясен резултат от сегашния, което подсказва, че преговорите този път ще бъдат още по-сложни.

Дяснопопулистката Датска народна партия заяви, че ще направи всичко възможно да затрудни съставянето на правителство от Фредериксен и Расмусен, като лидерът ѝ Мортен Месершмид призова „синия блок“ да „остане единен“.

Фредериксен идва на власт през 2019 г., когато връща социалдемократите в управлението и сваля кабинета на Venstre, тогава ръководен от самия Расмусен. След преизбирането си през 2022 г. тя формира широко коалиционно правителство с Venstre и центристката партия на Расмусен.

Датският премиер е известна с твърдата си линия по миграцията, съчетана с класическа социалдемократическа политика в икономиката и социалната сфера.

Мандатът ѝ обаче е белязан и от сериозни противоречия, най-вече скандала от 2020 г. с масовото умъртвяване на норки, когато правителството ѝ беше остро критикувано заради решение без достатъчно правно основание, след като животните бяха заподозрени като носители на Covid-19 по време на пандемията.