Войната в Иран вече оказва негативно влияние върху големите икономики по целия свят, сочат проучвания сред бизнеса, показващи как скокът в цените на енергията и нарастващата несигурност забавят икономическата активност и повишават инфлационните очаквания, съобщава Reuters.

Първоначалните резултати от анкетите, изпратени до мениджъри на компании в САЩ, Европа и Япония, са най-изчерпателната картина на икономическото въздействие от началото на конфликта преди месец, който прекъсна за неопределено време голяма част от енергийните доставки.

Последвалият скок в цените на петрола, газа и други продукти е потенциален двоен удар за икономиките по целия свят, който се отразява в по-широка инфлация и забавяне на растежа.

Освен проблемите, които това създава за лидерите на тези икономики, включително президентът на САЩ Доналд Тръмп, то вече накара много от централните банки да обмислят по-строга политика, за да овладеят натиска.

Сериозни пречки стоят пред всяко дипломатическо усилие за край на войната

Може ли Доналд Тръмп да постигне сделка с Иран?

Сред 21-те икономики в еврозоната растежът на частния сектор практически застина този месец, тъй като компаниите сигнализираха за удължаване на сроковете за доставки и очаквания за нарастване на разходите, които от ще се опитат да прехвърлят върху потребителите, допълва Reuters.

S&P Global съобщава, че предварителният индекс на мениджърите по покупките (PMI) за еврозоната е спаднал до десетмесечно дъно от 50,5 през март спрямо 51,9 през февруари. Стойност над 50 показва разширяване в частния сектор.

Показателите както за цените на суровините, така и за цените на продукцията в производствения сектор на еврозоната отбелязват много по-резки колебания.

В рамките на националните данни бизнес доверието сред френските компании отбеляза значителен спад, докато растежът на германския частен сектор се забавя до тримесечно дъно.

Внимателно следеният предварителен индекс за активността в еврозоната (PMI) на S&P Global за еврозоната спада до 50,5 пункта през март спрямо 51,9 през февруари

Стагфлацията чука на вратата - еврозоната усеща удара от енергийния шок

Крис Уилямсън, главен икономист в S&P Global Market Intelligence, заявява, че данните за еврозоната „задействат алармените сигнали за стагфлация“, като се позова на риска от болезнена комбинация от стагнация на фона на растящи цени.

Проучването на S&P Global в САЩ очертава подобна картина за най-голямата икономика в света, като по-високите цени на енергията засилват опасенията от инфлация на фона на по-слабото бизнес доверие, което сочи към по-слаби перспективи за заетостта в частния сектор.

Предварителният индекс на производствената активност в САЩ (U.S. Composite PMI Output Index) спада до 51,4 този месец. Това е най-ниското ниво от миналия април, като предшестващата стойност от февруари е 51,9, което отбелязва два поредни месечни спада.

САЩ ще пускат около 1 до 1,5 милиона барела дневно от стратегическия си петролен резерв и допълнителни количества дизел заради скока в цените на горивата

3 милиона барела петрол на ден за спасяване от кризата в Иран прогнозират САЩ

Другите икономики от Г-7 се представят малко по-добре.

Във Великобритания проучването на S&P Global показва, че бизнес активността нараства с най-бавен темп за последните шест месеца, докато производствените разходи се ускоряват с най-бързия темп от 1992 г.

В Япония предварителният композитен PMI, съчетаващ производствени и услуги, спада до 52,5 през март от 53,9 през февруари, най-бавният му ръст за последните три месеца.

Извън Г-7 Индия, която внася около 90% от суровия си нефт и почти половината от природния си газ от чужбина, отбелязва през март най-ниския ръст на частния сектор за последните три години, като разходите за суровини нарастват с най-бързи темпове от юни 2022 г., което отчасти се отразява върху компаниите, които отбелязват свиване на маржовете.

През 2025 г. Индия беше лидер в пазара на първични публични предлагания, но сега глобалните брокери Nomura и Citi намалиха целта за 2026 г., тъй като се очаква войната да забави икономическия растеж и да се отрази негативно на корпоративните печалби

Най-активният пазар за IPO в света е разтърсен от войната в Иран

Досега малцина икономисти са на мнение, че войната ще хвърли световната икономика в пълна рецесия, дори и при задълбочаването на енергийния шок, предизвикан от затварянето на Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световния петрол. „Сценарият зависи до голяма степен от продължителността на конфликта и от перспективите за цените на енергията“, заявява Никола Нобиле от Oxford Economics, коментирайки въздействието върху еврозоната.

Въпреки това все повече започва да става сигурно, че икономическите последствия няма да бъдат краткотрайни, предвид щетите на енергийната инфраструктура в региона на Персийския залив от иранските удари след атаките на САЩ и Израел.

Миналата седмица мозъчният тръст на ОИСР заяви, че е твърде рано количествено да се оцени въздействието на конфликта върху глобалния растеж, но посочи „значителен риск от влошаване“ за световната икономика.