В една есенна вечер на 2024 г. в Цюрих група журналисти от независим швейцарски колектив обсъждат разследване на Palantir – една от най-големите технологични компании в света.

Три години по-рано Palantir обявява, че ще създаде „европейски хъб“ в швейцарската община Алтендорф – спокойно градче с около 7000 жители на брега на Цюрихското езеро.

По това време медийният отзвук е изцяло позитивен: водещ швейцарски вестник дори обявява, че кантонът Швиц е „направил истински удар“, привличайки американския технологичен гигант. Журналистите от колектива WAV обаче далеч не са толкова ентусиазирани. Те започват да проучват какво в действителност се крие зад партньорството на швейцарските власти с Palantir.

WAV се обръща към малко швейцарско списание, финансирано от читатели – Republik – с предложение за съвместно разследване. Година по-късно и след подаването на 59 заявления за достъп до информация, тяхното разследване вече отеква в цяла Европа. Разкритията – според които Palantir упорито се е опитвала да пробие в Швейцария, но е срещала последователни откази – предизвикаха бурни дебати в Германия и остри коментари от страна на британски политици.

Palantir не остава доволен. Макар авторите на разследването да са провели интервюта с ръководството и да са изпратили подробен списък с въпроси преди публикацията, компанията настоява за публикуването на изчерпателен отговор от многобройни точки. Според екипа на списанието обаче тези искания далеч надхвърлят предмета на самото проучване. След като медията отказва, Palantir завежда дело в швейцарски търговски съд, опитвайки се да наложи позицията си по съдебен път.

В изявление до The Guardian компанията посочва, че швейцарското законодателство признава правото на отговор „с цел да се предостави балансирана информация на обществото“. Според Palantir оспорваните детайли „в никакъв случай не са извън темата“, а става дума за „съществени неточности относно бизнеса, технологиите и дейността“ на компанията. „Palantir търси единствено публикуването на кратък и пропорционален отговор, който да коригира съществени неточности“, се казва още в позицията.

В официална позиция компанията обвинява статията в създаване на „фалшив и подвеждащ наратив“, който според тях „възпрепятства важния дебат за модернизацията на софтуера в Европа“. Недоволство на Palantir е насочено и срещу твърденията, че технологиите им са твърде скъпи, както и срещу разкритията в поверителен доклад на швейцарската армия – документ, до който самата компания твърди, че не е имала достъп.

„Palantir има право да заведе дело за право на отговор, ако желае“, коментира журналистката Маргьорит Майер от WAV. „Ние обаче спазихме всички журналистически стандарти и извършихме задълбочена проверка на фактите. Исканията им за промени са абсурдни. Това изглежда като опит за сплашване.“

Когато журналистите започват разследването си, Palantir – поне според публичната информация – вече има присъствие в Швейцария от близо четири години. Не е ясно какви резултати е постигнала компанията през този период – не са известни държавни договори.

Журналистите се питат защо: „Искахме да изследваме тази невидима сфера на контакти и преговори, срещи между държавни институции и компании“, обяснява Лоренц Негели от WAV.

„Опитахме се да разберем дали някоя държавна институция използва този софтуер. В крайна сметка те са в Швейцария – някой държавен служител вероятно е обмислял подобно решение“, допълва Балц Ортли.

Разследването, публикувано през декември, проследява усилията на Palantir в продължение на години да предложи услугите си на швейцарското правителство. В разгара на пандемията от Covid-19 компанията предлага на Федералната канцелария софтуер за управление и проследяване на данни. Успоредно с това тя активно търси контакт с армията и инициира директни срещи с тогавашния финансов министър Уели Маурер.

„Palantir многократно се е свързвала с различни държавни институции по различни канали… и е опитвала да си осигури достъп“, казва Негели.

Много журналисти са разследвали Palantir – например за договорите ѝ с федералното правителство на САЩ или с имиграционните служби ICE. Но работата на Republik и WAV може да е засегнала по-чувствителна тема.

„За първи път се публикува история за Palantir с наратив за неуспех“, пояснява технологичната журналистка Адриен Фихтер от Republik. „Те не успяват да пробият и не са достатъчно убедителни за Швейцария… Затова реагират така.“

„Мисля, че Palantir не се притеснява особено от морални критики – такива има много. Но нашето разследване показва неуспех в продажбите им и това очевидно не им харесва“, допълва Майер.

В своя блог Palantir оспорва разследването, твърдейки, че то представя „рутинни бизнес контакти – едва девет срещи за цели седем години – като агресивна и съмнителна кампания“. От компанията категорично заявяват, че швейцарското правителство никога не е било приоритетен пазар за тях.

В същото време Европейската федерация на журналистите застана зад авторите на статията, определяйки съдебния иск като директен „опит за сплашване“, целящ да спре критичните анализи върху дейността на технологичния гигант.

„Изглежда са очаквали по-малко критичен подход“, отбелязва Негели. Фихтер добавя: „Вероятно са си помислили, че това е малка медия и могат да ни притиснат. Според мен се опитват да ни изтощят и уплашат, за да не можем да работим по други разследвания.“

От Palantir настояват, че Republik многократно е представяла погрешно характера на съдебното производство.

В писмен отговор до The Guardian компанията твърди, че журналистите са представили „няколко неформални разговора с държавни представители в рамките на седем години като доказателство за системни и неуспешни опити за сключване на договори, което не отговаря на истината“.

Швейцарското законодателство позволява на засегнатите страни да поискат право на отговор, обяснява експертът по медийно право Доминик Щребел, главен редактор на списание Beobachter. Но има условия: отговорът трябва да бъде кратък и да се придържа към фактите.

„Това дело не е за това дали Republik е била точна или не. Става дума за това дали Palantir има право да представи своята версия на фактите редом до тази на Republik – и дали списанието е длъжно да я публикува.“