В скорошно интервю изпълнителният директор на Palantir Алекс Карп казва, че неговата компания е „най-важната софтуерна компания в САЩ и следователно в света“. На фона на мащаба на договорите, които тя има с правителства и армии по света, това твърдение започва да звучи все по-малко като ексцентрично самохвалство и все повече като описание на реално влияние.

Palantir се намира в ядрото на някои от най-чувствителните държавни дейности в САЩ – разузнаване и военни операции, контрол на имиграцията и национална сигурност. Точно тази роля на компанията, в комбинация с личността на Карп, я превръща в една от най-оспорваните в глобалната технологична индустрия, разказва The Guardian.

Когато Големият брат срещне Skynet: компанията, която движи дигиталната сигурност към неизследвани територии

Palantir е специализирана в софтуер за обработка и анализ на огромни масиви данни – от разузнавателна информация и военни данни до логистика и корпоративни системи. В САЩ технологията ѝ подпомага дейността на имиграционната служба ICE, програмите за безпилотни дронове на Пентагона и алгоритмичните системи за профилиране на потенциални престъпници, които често са обвинявани в расова пристрастност.

Софтуерът на Palantir се използва и от армията на Израел в рамките на операциите в Газа, от украинските сили във войната срещу Русия, както и от полицейски служби и корпорации в различни западни държави.

В Обединеното кралство компанията стои в центъра на плановете за „модернизация“ на въоръжените сили и националната здравна система NHS. При свое посещение във Вашингтон през февруари британският премиер Киър Стармър посещава офиса на Palantir веднага след Белия дом – ясен знак за тежестта на компанията в очите на политическите фигури.

Именно заради този тип приложения критиците често описват Palantir като технологична инфраструктура за „всевиждаща държава“, в която данъчни досиета, биометрични профили и друга лична информация могат да бъдат свързани в обща система. Паралелите с „Големия брат“ от „1984“ на Джордж Оруел и Skynet от „Терминатор“ са неизбежни и редовно присъстват в публичния дебат.

Защо успехът на Palantir може да надживее еуфорията около изкуствения интелект

Портрет на един странен главен изпълнителен директор

В продължение на години Алекс Карп съзнателно избягва светлината на прожекторите, но новата биографична книга на журналиста Майкъл Стайнбергер – The Philosopher in the Valley – предлага детайлен поглед към лицето зад Palantir.

Карп далеч не е класическият „техно-шеф“. Обсебен е от спорта, практикува тай чи (и понякога води занятия за служителите си), занимава се активно със ски бягане и често се появява в офисите на Palantir в ски екипировка. Според книгата разполага и с група отлично тренирани бодигардове, много от които норвежци.

През 2024 г. трудовото му възнаграждение достига 6,8 млрд. долара, а според неофициални оценки притежава около 20 имота по света – предимно семпли минималистични ски хижи. Не е женен и няма деца, но живее с две партньорки в различни части на света – описван е като „географски моногамен“.

Карп твърди, че управлява Palantir „като артистична комуна“ и често се самоиронизира, сравнявайки се с комика Лари Дейвид: стилът му, казва той, може спокойно да се нарече „Karp Your Enthusiasm“. Зад този образ обаче стои изключителният контрол, който той упражнява върху компанията, и фундаменталното чувство за мисия, което го движи.

Той е син на педиатър от еврейски произход и афроамериканска художничка. Израства във Филаделфия, в интелектуална среда с леви убеждения. В интервю от 2023 г. казва: „Винаги съм смятал, че ако дойде фашизмът, аз ще съм първи на стената.“

Дислексията е неизменна част от историята му – по думите му тя „го прецаква, но и му дава крила“. Страда и от СДВХ, но твърди, че тай чи му помага да се концентрира. Още като студент усеща, че стои извън мейнстрийма; Стайнбергер описва „страха“ като една от основните движещи сили в характера му. Според автора Palantir е проекция на страховете на своя шеф – компания, създадена да направи света „по-безопасно място“ за хора като Карп.

„Ако не ви харесва цената - излезте от позицията“: Алекс Карп захапа критиците на Palantir

От Франкфурт и социалната теория до сърцето на военната индустрия

Карп и съоснователят на Palantir Питър Тил се запознават като студенти по право в Станфорд. Докато Тил основава PayPal (заедно с Илон Мъск), Карп избира академичния път и заминава за Франкфурт, където защитава докторат по неокласическа социална теория. Като човек с еврейски произход той иска да разбере „как Германия, стълб на европейската цивилизация, е пропаднала в такава чудовищност“.

Това интелектуално усилие по-късно се пренася в начина, по който той разсъждава за ролята на технологиите в държавната власт. Когато Тил го кани в Силициевата долина през 2004 г., Карп не умее да пише код, но разбира как се структурира информация – занимава се с „онтология“. Бивши колеги свидетелстват, че е изключително убедителен и харизматичен и успява да привлича високо квалифицирани специалисти, които споделят усещането за неговата „мисия“.

Palantir и „защитата на Запада“ като бизнес модел

Palantir е основана с мисията „да защитава Запада“ – гъвкаво и мащабно понятие, което от самото начало я позиционира по-близо до държавните структури и армията, отколкото до потребителските технологии. Докато Google, Apple, Meta и Microsoft години наред избягват официални военни договори, Palantir ги приема като част от собствената си идентичност.

Логиката е проста: Силициевата долина трябва да помага на САЩ и съюзниците им да запазят технологично предимство спрямо Китай, Иран и Русия. Името на компанията идва от Толкин – палантирът е „виждащ камък“, своеобразен магически инструмент за наблюдение. В ранните години служителите неофициално са наричани „хобити“, а Карп говори за мисията на Palantir като за „спасяване на Шира“.

В Ирак и Афганистан софтуерът на Palantir помага на американската армия да идентифицира заплахи и да предотвратява атаки. По-късно компанията се оказва замесена в скандала Cambridge Analytica, при който данни на потребители на Facebook се използват за политическо таргетиране.

По време на пандемията от COVID-19 Palantir проследява разпространението на вируса и логистиката на ваксините в САЩ и Великобритания. Днес компанията има договори за милиарди долари с агенции като ЦРУ, ФБР, NSA, Министерството на вътрешната сигурност и ICE.

„Дипломиран“ от Palantir: Пътят от студент до интервю за работа е кратък – когато минава през Алекс Карп

„Ние изграждаме софтуера, но не държим данните“

Критиките към Palantir често са свързани с опасения от масово наблюдение и злоупотреба с лични данни. Стайнбергер подчертава, че компанията не събира и не притежава информация – тя предоставя инфраструктура за анализ, която клиентите използват върху своите данни.

Това може да означава оптимизиране на логистични вериги за корпорации или анализ в реално време на огромни информационни масиви за идентифициране на заподозрени, бойни цели или нелегални мигранти. Palantir твърди, че софтуерът ѝ има вградени „защитни механизми“ и „граждански свободи“, но за външни наблюдатели е трудно да оценят колко ефективни са тези ограничения.

„Ако съществуват злоупотреби, те идват от клиентите, а не от софтуера“, казва Стайнбергер. „Това е като тостер – ако изгориш филията, не обвиняваш тостера.“

Политическа траектория: от критик на Тръмп до „неполитически ориентиран“, който харесва част от политиките му

Политическият профил на Карп е труден за категоризиране. През 2016 г. гласува за Хилъри Клинтън, а през 2024 г. – за Камала Харис. През 2015 г. казва за Доналд Тръмп: „Не подкрепям нищо в този човек.“ След преизбирането му обаче тонът се променя. Palantir дарява 5 млн. долара за военен парад, а Карп започва да се определя като „неполитически ориентиран, който харесва много от нещата, които Тръмп прави.“

Така се оформя парадокс: човек, който твърди, че фашизмът е сред най-големите му страхове, работи пряко с администрация, обвинявана в авторитарни тенденции. Карп отговаря, че САЩ все още имат независима съдебна система и свободна преса – фундаментална разлика спрямо истинските авторитарни режими. Той твърди, че Palantir е предотвратила „безброй терористични атаки“ в Европа и така е помогнала за запазването на демокрацията. Аргументът му за миграцията, според Стайнбергер, е, че ако левицата не вземе страховете на хората насериозно, те ще се насочат към по-крайни сили.

С три дипломи зад гърба си, шефът на Palantir поставя под въпрос стойността на висшето образование

Какво означава „Западът“ за Карп днес

Визията на Карп за „защитата на Запада“ е еволюирала. В началото той говори за защита на либералната демокрация и гражданските свободи. Постепенно фокусът се премества към „юдео-християнско наследство“ и вяра в „свободното предприемачество“ като основа на западната идентичност.

В книгата си The Technological Republic (2024) той акцентира върху военната и технологичната доминация на САЩ, включително надпреварата с Китай за AI превъзходство. Карп критикува политическите движения, които поставят груповата принадлежност над споделените принципи, и заявява, че Palantir е „напълно анти-woke“. В писмо до акционерите цитира политолога Самюъл Хънтингтън, според когото възходът на Запада се дължи не на „идеите или ценностите“, а на „способността да прилага организирано насилие“.

Алекс Карп: Философ, милиардер и враг на Силициевата долина

Култура на спор и (без)крайна увереност

В Palantir спорът е норма. Стайнбергер описва корпоративна култура, в която „окончателен отговор“ почти не съществува, а обратната връзка – дори агресивната – е очаквана. Карп обича дебатите и често предизвиква събеседниците си да му опонират. „99% от времето той е убеден, че е напълно прав“, казва Стайнбергер. Много хора продължават да водят вътрешен спор часове след разговор с него – но Карп вече е отминал.

Palantir е трайно вградена във военната и държавната инфраструктура на САЩ и редица съюзници. Бизнесът расте, договорите се множат, а компанията става все по-трудна за изваждане от системата.

Карп обаче иска още. Той заявява открито, че целта му е Palantir да стане толкова доминираща и незаменима, колкото IBM е била през 60-те години – когато компанията е определяла как правителствата и корпорациите използват компютри. В писмо до акционерите тази година Карп пише, че „все още сме в началото – в първия акт на революция, която ще се развива години и десетилетия напред“.

Дали тази „революция“ ще бъде възприемана като защита на Запада или като опасна концентрация на алгоритмична власт – това ще зависи не само от Palantir, но и от държавите, които избират да се опрат на нейния софтуер.