Той не е много известен, но е доста важен. Не търси внимание, а информация. Умее да я събира, да я подрежда и да извлича най-важното от нея. Не изглежда като типичния милиардер от Силициевата долина, но е един от най-важните в бранша.

Сигурно малко хора са чували името Palantir. Но това е една от най-мощните технологични компании в САЩ. Човекът зад нея се казва Алекс Карп. Заедно с Питър Тийл, създателят на PayPal, те създават този отбранителен гигант.

Сред клиентите на Palantir няма частни лица. Те продават на правителства и разузнавателни агенции – САЩ, Израел, Великобритания и други от тяхната орбита. Става дума за милиарди долари.

Palantir не иска и не моли потребителите да разрешат достъп до данните си. Те просто ги взимат, пише Daily Beast. Тихо и съвсем законно.

Palantir продава софтуер, който може да обработва чудовищни количества информация, да предсказва развитие на база данните и да предлага решения. Това улеснява всичко – от управление на бойни дронове до депортация на нелегални мигранти.

Ако Facebook превръща хората в потребители, за Palantir те са вероятности. Използват се прогнозни модели, чрез които съответната служба може да се подготви за всякакви сценарии.

Основният продукт на Palantir е програмата Gotham. Представете си разунавателната и изчислителна мощ на държавата, умножена няколко пъти благодарение на една система. Това прави Gotham.

Публичното лице на компанията е Карп. Той неведнъж загадъчно е заявявал, че са осуетили безброй атаки срещу цивилни в Европа. И че са помогнали на американските служби да открият Осама бин Ладен.

С докторска степен по философия и репутация на отшелник, лидерът на Palantir умишлено се дистанцира от типичната личност на изпълнителен директор в технологичния сектор

Алекс Карп: Философ, милиардер и враг на Силициевата долина

Карп е странна птица. Успял човек, чието богатство се оценява на 11 млрд. долара. Страхотен фен на ските, който обаче не може да кара кола. Не се научава, защото, както сам казва, първо е бил много беден, а след това – прекалено богат.

Практикува бойни изкуства и стреля с учудваща точност. Но изглежда и се държи като философ, който знае отговорите на вечните въпроси.

Карп е автор на книгата The Technological Republic, в която разсъждава точно като философ за хората, света и културата. Той има и научна основа, на която да стъпи, когато иска да се представи за интелектуалец.

Освен „Харвард“ и „Станфорд“ е завършил и университета „Гьоте“, където му е преподавал германският философ Юрген Хабермас.

Бизнесменът-философ не е особено обран в изказванията си. На Световния икономически форум той обяви ООН за „дискриминираща институция“, която работи срещу всяко добро.

По време на конференция за AI Карп разкритикува протестиращите в подкрепа на Палестина американски студенти, наричайки ги привърженици на „езическа религия“ и предложи да бъдат изпратени в Северна Корея.

Въпреки че определя себе си като прогресивен човек, Карп няма проблем да критикува хора с либерални възгледи. От друга страна кариерата му и особено развитието на Palantir сочат, че той по-скоро залага на консервативни постановки като силни институции, със силно оборудване.

В The Technological Republic той критикува Силициевата долина за това, че е „изгубила пътя си“, фраза, казвана толкова често, че вече се е превърнала в клише.

Изпълнителният директор призовава за възстановяване на съюза между технологичната индустрия и правителството на САЩ в новата си книга, като критикува фокуса върху потребителските продукти за сметка на националната сигурност

Алекс Карп, Palantir: „Силициевата долина изгуби пътя си“

Карп обаче предалага и решение – вместо големите компании да се занимават със създаване на приложения за споделено пътуване, сайтове за пазаруване и социални мрежи, по-добре да се насочат към военните технологии.

Техиндустрията, твърди Карп, има морален дълг да работи съвместно с правителството на САЩ.

„Трябва да се ядосаме, защото нашата индустрия върви в грешна посока“, пише той.

Един от поводите за неговата критика е решението на Google да се оттегли от Project Maven, иницатива на Пентагона за създаване на оръжия с изкуствен интелект. Карп определя това действие като предателство спрямо националната сигурност и благоденствие.

Едновременно с това той хвали друг военен проект (Manhattan Project), в рамките на който е създадена атомната бомба през Втората световна война. С преплитането на държава и бизнес и чрез работата на гениални учени като Алберт Айнщайн и Робърт Опенхаймер е изграден „американски национален проект“, който определя световната политика и води до „дълъг мир“, обяснява Карп.

Ранният му принос към квантовата механика е в основата на съвременната квантова химия

Историята го нарича „баща на атомната бомба“. Но Опенхаймер не е само това

Сега, когато атомната епоха е към края си, господството на САЩ вече не е гарантирано, допълва Карп. Затова според него е нужен нов подобен проект, но вече на база изкуствения интелект, т.е. AI оръжие.

Естествено, той удобно пропуска, че немалко учени са съжалили за участието си в разработването на атомната бомба. Освен това условията през войната са били съвсем различни от днешните.

В говоренето му има и друго ярко противоречие – той се присмива на цели поколения софтуерни инженери за това, че никога не са преживявали война или друг социален катаклизъм. Но не е ли именно това идеята? Ако днешните хора, с някои изключения, живеят сравнително спокойно, не е ли защото не съществува проект “AI-Манхатън“, пише The Nation.

Вярно е, че САЩ са съперници с Китай, но сблъсъкът е икономически, не военен. В този смисъл са въпросите дали Карп е истински загрижен за националната сигурност или се опитва да издейства милиардни проекти от правителството за Palantir.

Именно неговата компания се зае с Project Maven след оттеглянето на Google.

От друга страна, големите американски гиганти така или иначе са силно ангажирани с държавни поръчки. Те доставят софтуер, получават милиарди и даже коригират позициите си по някои въпроси в унисон с тези на администрацията. Илон Мъск дори беше част от правителството на Тръмп, за да съкращава бюджетни разходи.

Това обаче не пречи на Карп да критикува свои колеги за малодушие, да се подиграва на реалността, в която самият той живее, да призовава за сътрудничество с правителството, докато същото му плаща милиони.

Собствената си компания Карп описва като борец с конформизма, а служителите ѝ – като ята медоносни пчели. И тъй като Palantir все пак е компания за анализ на данни, в книгата си той засяга и подхода им по тази тема.

„Идентифицирането на причините за неуспеха на дадена система изисква фокусиране върху вътрешната работа и механиката на същата система“.

Тоест, ако нещо не се получава, търсете причината в себе си, а не в околните.

Въпреки критиките и подигравките, които понякога отнася, Карп си остава значима фигура в технологичната индустрия. Някои дори го сочат като пример какви ще бъдат следващите лидери на Силициевата долина.