Милиардерите обещаха да дарят богатствата си. Мнозина вече се отказват

През 2010 г. Уорън Бъфет и Бил Гейтс стартираха инициативата Giving Pledge – публичен ангажимент, чрез който най-богатите хора в света обещават да дарят поне половината от богатството си през живота си или след смъртта си.

Моментът изглеждаше подходящ. Технологичният сектор създаваше милиардери по-бързо от всяка друга индустрия в историята, а въпросът как тези огромни състояния ще повлияят на обществото тепърва започваше да се поставя.

„Говорим за трилиони във времето“, каза Бъфет в предаването на Чарли Роуз тогава.

Трилионите наистина се появиха. Даренията – значително по-малко.

Числата вече не шокират никого, който следи темата. Днес най-богатият 1% от американските домакинства притежава приблизително толкова, колкото долните 90% взети заедно – най-високата концентрация, регистрирана от Федералния резерв, откакто започва да следи разпределението на богатството през 1989 г.

В световен мащаб богатството на милиардерите е нараснало с 81% от 2020 г. насам, достигайки 18,3 трилиона долара, докато един на всеки четирима души по света няма достъп редовно до достатъчно храна.

В този контекст малка група свръхбогати хора днес обсъжда дали да спази, или да се откаже, от едно доброволно и на практика необвързващо обещание да дари половината от богатството си.

Дъщерята на Бил Гейтс има стартъп за $185 милиона – без нито долар от баща си

Данните за Giving Pledge, публикувани в неделя от The New York Times, показват ясно забавяне. През първите пет години 113 милиардерски домакинства подписват инициативата. През следващите пет – 72, след това 43, а през 2024 г. – едва четири.

Сред подписалите са Сам Алтман, Марк Зъкърбърг и Присила Чан, както и Илон Мъск – едни от най-влиятелните хора в света. И въпреки това, по думите на Питър Тийл, клубът „просто е изгубил енергията си“.

„Не знам дали марката вече има направо негативен оттенък“, казва Тийл пред NYT, „но определено изглежда много по-малко важно хората да се присъединяват.“

Риториката за „правене на добро“ в Силициевата долина губи тежест от години. Още през 2016 г. сериалът на HBO „Silicon Valley“ безпощадно осмива индустрията – героите непрекъснато уверяват, че „правят света по-добро място“, докато всъщност гонят все по-високи оценки на компаниите си.

Един от сценаристите, Клей Тарвър, казва пред The New Yorker същата година:

„Казвали са ми, че в някои от големите компании PR отделите са наредили на служителите да спрат да казват ‘Правим света по-добро място’, именно защото ние се подиграваме с тази фраза толкова безмилостно.“

Това беше забавна шега. Проблемът е, че идеализмът, който сериалът осмиваше, беше поне отчасти реален – а това, което го замени, вече не е толкова смешно, пише TechCrunch.

Ветеранът инвеститор Роджър Макнами си спомня в същата статия как е попитал създателя на сериала Майк Джъдж какво всъщност се опитва да покаже.

Отговорът му:

„Мисля, че Силициевата долина е потопена в титанична битка между хипи ценностите на поколението на Стив Джобс и либертарианските ценности в духа на Айн Ранд, характерни за поколението на Питър Тийл.“

Самият Макнами е още по-прям:

„Някои от нас наистина, колкото и наивно да звучи, дойдоха тук, за да направят света по-добро място. И не успяхме. Направихме някои неща по-добри, други – по-лоши, а междувременно либертарианците поеха контрола и за тях правилно и грешно нямат значение. Те са тук, за да печелят пари.“

Десетилетие по-късно либертарианците, за които говори Макнами, вече са далеч отвъд Силициевата долина. Някои от тях днес са дори част от правителството.

Не всички обаче са съгласни какво изобщо означава „да върнеш нещо на обществото“. За либертарианското крило на технологичната индустрия самата рамка на въпроса е погрешна.

Според тази логика създаването на компании, работни места и иновации вече е достатъчен принос. Натискът върху предприемачите да добавят и филантропия към това е, в най-добрия случай, социална конвенция, а в най-лошия – форма на морален рекет, пише TechCrunch.

Малко фигури улавят по-добре това настроение от Питър Тийл. Той никога не е подписвал инициативата и не е особен почитател на Бил Гейтс – по информация на медиите дори го е наричал „ужасен, ужасен човек“.

Тийл казва пред New York Times, че лично е насърчавал около дванадесет подписали да се откажат от ангажимента си, а на някои от колебаещите се дори е помогнал да направят това официално.

„Повечето от тези, с които съм говорил, поне са изразявали съжаление, че са подписали“, казва той, определяйки Giving Pledge като „фалшив бумърски клуб, свързан с Епстийн“.

Той например е насърчавал Илон Мъск да се откаже от подписа си, твърдейки, че иначе парите му ще отидат „в леви неправителствени организации, избрани от Гейтс“.

150 млрд. долара, едно десетилетие и въпрос без лесен отговор: Трудната мисия пред децата на Уорън Бъфет

Когато главният изпълнителен директор на Coinbase Брайън Армстронг тихо премахва писмото си от сайта на инициативата в средата на 2024 г., без публично обяснение, Тийл му изпраща поздравително съобщение.

Но Тийл прави и друго твърдение, което заслужава внимание. Според него хората, които остават в публичния списък на инициативата, се чувстват „донякъде изнудвани“ – прекалено изложени на общественото мнение, за да се откажат официално от едно необвързващо обещание да дарят огромни суми.

Това твърдение трудно се съчетава с поведението на някои от хората, които той има предвид.

Мъск не изглежда особено загрижен за общественото мнение, а мнозинството американци вече го възприемат негативно. Зукърбърг пък прекара почти десетилетие под силен регулаторен и обществен натиск – и излезе от този период по-уверен, а не по-предпазлив, посочва NYT.

Важно е също да се прави разлика между съдбата на Giving Pledge и бъдещето на филантропията като цяло.

Някои от най-богатите хора в технологичния сектор продължават да даряват – просто го правят по свои правила, чрез собствени структури и за избрани от тях цели.

В началото на 2026 г. Chan Zuckerberg Initiative (CZI) съкрати около 70 служители – приблизително 8% от персонала си – като част от стратегия за изместване на фокуса от образование и социална справедливост към мрежата Biohub, система от нестопански биомедицински изследователски институти в няколко града.

„Biohub ще бъде основният фокус на нашата филантропия занапред“, каза Зъкърбърг през ноември.

На пръв поглед тези съкращения не означават оттегляне от филантропията, а по-скоро пренасочване на стратегията. Зъкърбърг и Чан все пак са поели ангажимент чрез инициативата да дарят 99% от богатството си.

Не всички обаче променят правилата.

Бил Гейтс обяви миналата година, че ще дари практически цялото си оставащо богатство – над 200 милиарда долара – чрез Фондация „Гейтс“ през следващите две десетилетия. След това организацията ще бъде окончателно закрита на 31 декември 2045 г.

Позовавайки се на известната фраза на Андрю Карнеги, че „човекът, който умира богат, умира опозорен“, Гейтс написа, че е решен да не умре богат.

Преди 15 години Лари Елисън обеща да дари 95% от богатството си. Ще спази ли думата си днес

Подобно противопоставяне между концентрирано богатство и останалата част от обществото не е ново.

Когато богатството за последен път се концентрира до подобна степен – през Позлатената епоха – корекцията не идва от филантропите. Тя се случва чрез антитръстово законодателство, федерален подоходен данък, данък върху наследствата и други подобни регулации.

Институциите, които наложиха тази корекция – функциониращ Конгрес, свободна преса и силна регулаторна държава – днес изглеждат значително по-различно, пише Кони Лойзос, главен редактор на TechCrunch.

Едно обаче е безспорно: скоростта на натрупване на богатство.

Тези състояния се изграждат за години, а не за поколения – и то в момент, когато социалната защитна мрежа се свива.

Според доклада на Oxfam за глобалното неравенство през 2026 г., богатството, натрупано от милиардерите само през 2025 г., би било достатъчно да даде по 250 долара на всеки човек на планетата – и въпреки това милиардерите пак биха останали с над 500 милиарда долара по-богати.

От самото начало Giving Pledge беше, както Бъфет го описва, просто „морален ангажимент“ – без механизъм за принуда, без санкции и без отговорност пред никого освен пред собствената съвест.

Фактът, че някога този ангажимент е имал тежест, казва много за епохата, която го създаде.