„Очарователен, но неуловим феномен: невъзможно е да се уточни какво представлява, какво прави или защо е еволюирал. Нищо стойностно не е написано за него.“ Така „Международният речник по психология“ описва съзнанието през 1989 г. Отличната нова книга на Майкъл Полан може да се прочете като многослойно опровержение на последното твърдение. Авторът, американски журналист, е най-известен с работата си върху храната и хранителните режими. През последните години той пише и за вещества, които променят съзнанието – от психеделици като халюциногенните гъби до опиума и кофеина.

Наблюдаваме истински разцвет на литературата, посветена на съзнанието – и по-специално на това при животните, пише The Economist. Вероятно този засилен интерес се корени в неудобните въпроси, които изкуственият интелект повдига за самата природа на „живота“, или в нарастващата ни загриженост за благополучието на другите видове.

Най-новата книга, „A World Appears“, се фокусира върху това, което австралийският когнитивен учен Дейвид Чалмърс нарича „трудния проблем“ на съзнанието: въпросът как ние и останалите организми преживяваме света субективно. Това е загадка, която вълнува философи и учени от векове, а според едно скорошно проучване вече съществуват над две дузини конкуриращи се теории по темата.

Новият роман на дългогодишния политически репортер и писател изгражда мост между Сирия и България, свързвайки разкъсаните нишки на човешките съдби

Облаците на Нина Александрова, които ни събират под едно небе

Вместо да се опитва да наложи собствено обяснение, Полан ни повежда на задълбочено пътешествие през различни теоретични школи. И малко са примерите, в които академичната философия се чете като трилър, но Полан притежава онзи специфичен журналистически усет към изненадващото, който прави текста истински интригуващ.

Звучи ли ви скучно да гледате как расте тревата? В разказа на Полан това е всичко друго, но не и монотонно. Той ни запознава с група учени, които застъпват дръзката теза, че дори растенията притежават съзнание – или поне проявяват форми на поведение, които поразително напомнят на него.

Един от изследователите поставя царевични стръкове в метален лабиринт, предназначен за тестване на интелигентността на гризачи, и наблюдава изумителната прецизност, с която корените им се ориентират към скрития в ъгъла тор. Друг учен, анализирайки кадри от бобово растение, което търси опора, стига до хипотезата, че флората – подобно на прилепите и делфините – може би използва ехолокация, за да картографира средата си.

Най-фрапиращи обаче са експериментите с упойки. Оказва се, че химикалите за анестезия, които изключват съзнанието при животните, влияят по същия начин и на растенията: под тяхно въздействие венерината мухоловка спира да реагира и не затваря капана си, дори когато върху нея кацне насекомо. Ако анестетикът е вещество, чиято роля е да „изключи“ съзнанието, то тогава какво точно изключва той в едно растение?

„A World Appears“ не подминава и по-познатите, но все така провокативни теми – като опитите на група учени да вдъхнат изкуствено съзнание на машините (някои от които са убедени, че целта вече е постигната). В тези разговори Полан не е просто пасивен слушател; той е готов остро да възрази, щом долови неоправдани логически скокове. Авторът отправя убедителна критика към масовото схващане, че биологичният мозък е просто аналог на електронния компютър.

В стремежа си към истината, Полан често превръща самия себе си в обект на експеримент. Известно време той носи устройство, което издава звуков сигнал на случайни интервали – в този миг той трябва веднага да запише субективното си преживяване. Резултатите изглеждат елементарни, от типа на: „Бигъл без каишка се приближава към мен на тротоара.“

Скоро обаче се появяват пукнатини в този прост на пръв поглед метод. Дали самото присъствие на устройството не променя неусетно хода на мислите му? Какво точно определяме като „чисто“ субективно преживяване и кое е просто декор или контекст? Оказва се, че да уловиш съзнанието си „в крачка“, в самия момент на преживяването, е изненадващо трудна задача.

Причудливостта на произведенията съвпада с меланхоличната атмосфера на мрачните месеци

Пет азиатски романа, които носят тъгата на есента

Същото важи и за опитите да се разреши „трудният проблем“. Макар книгата да е блестящо написана, богато проучена и истинско удоволствие за четене, тя не претендира за окончателни заключения. Полан отбелязва, че изследователите на съзнанието приличат на космолозите – те не могат да излязат извън пределите на самото явление, което изучават. Всъщност тяхната задача е дори по-сложна: космолозите поне могат да постигнат консенсус за това какво показват измерванията им.

„Трудният проблем“ е труден именно заради своята непоклатима субективност. Няма научен метод, който да ни позволи да влезем в нечие чуждо съзнание и да проверим дали неговото възприятие за света съвпада с нашето.

„A World Appears“ оставя читателя сред цяла вселена от въпроси. Дали съзнанието е просто специфична форма на обработка на информация, както твърди един учен? Или е еволюционен механизъм, който позволява на организмите да избират между конкуриращи се приоритети? По всички стандарти това са тежки и абстрактни идеи, но именно майсторството на Полан ги прави достъпни и леки, без да отнема от тяхната дълбочина.