Войната в Иран внася смут в китайските планове и амбиции

Китай все още не изпитва пряко шока от войната в Близкия изток, но вече усеща нейните вълни. В краткосрочен план страната разполага с достатъчни запаси от петрол за няколко месеца, след което може да се обърне към съседна Русия за помощ.

Китай обаче изчислява какво може да означава това в дългосрочен план – не само за инвестициите му в Близкия изток, но и за по-широките му амбиции.

Тази седмица хиляди делегати на Комунистическата партия се събират в Пекин, за да обсъдят стратегията за развитие на втората по големина икономика в света, която продължава да се бори със слабо вътрешно потребление, продължителна криза в имотния сектор и огромен местен дълг.

В четвъртък Китай понижи годишната си цел за икономически растеж до най-ниското ниво от 1991 г., въпреки че Пекин продължава бързото развитие на високотехнологичните и възобновяемите индустрии.

Китай вероятно се е надявал да излезе от икономическите си проблеми чрез износ. Но вече година води търговска война със Съединените щати, а сега е изправен и пред перспективата за сътресения в Близкия изток – регион, който осигурява както ключови морски търговски маршрути, така и голяма част от енергийните му доставки.

Китай с най-ниска цел за икономически ръст от три десетилетия

Колкото по-дълго продължи войната, толкова по-силно може да се усети ефектът ѝ – особено ако трафикът през Ормузкия проток остане блокиран.

„Продължителен период на нестабилност и несигурност в Близкия изток ще наруши стабилността и в други региони, които са важни за Китай“, казва пред BBC Филип Шетлър-Джоунс от Кралския институт за обединени служби.

„Например африканските икономики бяха сред основните бенефициенти на значителни и стабилни потоци от капитал от държавите от Персийския залив. Ако тези инвестиции се оттеглят, съществува риск от по-широка нестабилност, която може да подкопае устойчивостта на по-дългосрочните интереси на Китай.“

С други думи, предвид глобалното присъствие на Китай, инвестициите и пазарите му извън Близкия изток също са уязвими при продължителна война. А както много други държави, и Китай гледа с тревога на тази нова вълна от непредсказуемост.

„Мисля, че Китай мисли същото като всички останали“, отбелязва проф. Кери Браун, директор на Китайския институт „Лау“ в King’s College London. „Какъв е планът? Със сигурност американците не са влезли в това без никакъв план.“

Но след това добавя: „Вероятно, както всички останали, те си мислят: Господи, те наистина са се впуснали в това без никакъв план. Не искаме да ни замесват, както не искаме да се забъркваме в нищо друго, но в същото време се налага да предприемем нещо.“

Не толкова близки приятели

Иран често е определян на Запад като „съюзник“ на Китай. Двете страни със сигурност поддържат приятелски отношения. Последното чуждестранно пътуване на върховния лидер на Иран Али Хаменеи е било именно до Пекин през 1989 г., когато се снима пред Великата китайска стена.

Партньорството между двете държави се задълбочава, когато Си Дзинпин посещава Техеран през 2016 г., а през 2021 г. двете страни подписват 25-годишно стратегическо партньорство.

Китай обещава да инвестира 400 млрд. долара в Иран в рамките на 25 години, а в замяна Иран трябва да осигурява постоянни доставки на петрол.

Китай се готви за „двете сесии“ – най-важното политическо събитие в страната

Анализаторите обаче смятат, че само малка част от тези средства действително са достигнали до Иран – петролът обаче продължава да тече.

През 2025 г. Китай е внасял около 1,38 млн. барела ирански петрол на ден, според Центъра за глобална енергийна политика, като това е около 12% от общия му внос на суров петрол. Смята се, че много от тези барели са били преетикетирани като малайзийски, за да се прикрие произходът им.

Изследователски център към Колумбийския университет съобщава в доклад, че в Азия се съхраняват над 46 млн. барела ирански петрол в плаващи складове, както и още количества в митнически складове в китайските пристанища Далян и Чжоушан, където Националната иранска петролна компания наема резервоари.

Съществуват и обвинения за оръжейни сделки между двете държави. Китай отрича да е продавал на Техеран противокорабни крилати ракети. Американското разузнаване обаче обвинява Пекин, че подпомага иранската програма за балистични ракети чрез обучение на инженери и доставяне на компоненти.

Правозащитни организации също твърдят, че бруталните репресии срещу протестиращи и критици на режима в Иран са били подпомогнати от китайски технологии за лицево разпознаване и наблюдение.

Всичко това може да създаде впечатление за силно приятелство между двете страни. Таблоидите дори ги обединиха в т.нар. „ос на сътресенията“ заедно със Северна Корея и Русия. И макар всички те да искат да оспорят световния ред, доминиран от САЩ, отношенията им всъщност са по-скоро прагматични.

„Няма истинска идеологическа или културна причина Китай да се разбира с Иран“, пояснява проф. Браун.

„Стратегията на Китай тип „разделяй и владей“ понякога се възползваше от това Иран да бъде постоянен дразнител за САЩ. Така че причините за тези отношения са по-скоро негативни, отколкото позитивни“, добавя той.

„Това е много крехка основа за партньорство – и тя работеше до известна степен, но никога не беше особено дълбока.“

Китай не възприема „съюзите“ по начина, по който ги вижда Западът. Той не подписва договори за взаимна отбрана и няма да се притече на помощ на партньорите си. Напротив – Пекин се стреми да стои настрана от конфликти.

Китай тества нова тактика за заблуда с военен дрон над Южнокитайско море

Отговорен контрапункт

Това обаче не означава, че Китай не е силно обезпокоен от случващото се в Близкия изток. Пекин осъди нападенията с предвидима умереност и призова за прекратяване на огъня.

Китайският външен министър Ван И заяви, че е „неприемливо САЩ и Израел да предприемат атаки срещу Иран… още по-малко да извършват открити убийства на лидер на суверенна държава и да насърчават смяна на режима“.

Истината е, че действията на Вашингтон във Венецуела през януари, а сега и в Иран, показаха границите на партньорствата на тези страни с Китай. И в двата случая Пекин остана настрани като наблюдател, неспособен да помогне на държави от своята орбита.

Китай се опитва да се позиционира като „отговорен контрапункт“ на САЩ, коментира пред BBC Филип Шетлър-Джоунс. Но „по отношение на военния баланс САЩ демонстрират какво всъщност означава да бъдеш суперсила – способността да налагаш резултати в различни региони по света“.

По думите му Китай не е „суперсила на същото ниво“, въпреки икономическата си мощ. „Той не разполага със средства да защити приятелите си от подобни действия, дори и да иска.“

За да противодейства на тези опасения, Си Дзинпин вероятно ще продължи да се представя като стабилен и предвидим световен лидер — в контраст с американския президент.

„Аргументът на Китай ще бъде, че Доналд Тръмп отново е показал без съмнение степента на западното лицемерие и реториката за либералния международен ред“, обяснява проф. Стив Цанг, директор на Китайския институт в Лондонския университет.

Прекъсванията в енергийните доставки и въздушния транспорт в резултат на този конфликт ще имат „много по-сериозни икономически последици за глобалния Юг, отколкото за Запада“, допълва той.

„Някои държави може да се сблъскат с недостиг на храна след няколко месеца – и това са страни от глобалния Юг. Освен това вече виждаме разцепление в западния съюз.“

Пекин може също да види възможност да посредничи в преговори заедно с други държави. Външният министър Ван И вече разговаря с колегите си от Оман и Франция, а Китай обяви, че ще изпрати специален пратеник в Близкия изток.

Иран е близо до сделка за покупка на свръхзвукови противокорабни ракети от Китай

Предстоящото посещение на Тръмп

Въпреки това Китай действа внимателно, защото една от ключовите променливи е непредсказуемият американски президент, който се очаква да пристигне на важна визита по-късно този месец. Нито една от критиките на Китай към ударите на САЩ и Израел срещу Иран не е насочена директно към Тръмп – нещо, което може да улесни предстоящата среща. Появиха се спекулации дали посещението ще се състои, но има признаци, че подготовката продължава.

Китай може да използва визитата, за да „потърси сигнали“, отбелязва Шетлър-Джоунс – например как Тръмп би реагирал на други напрежения, като ситуацията около Тайван.

„Ако тази война се окаже непопулярна, тя може да засили тенденцията към по-голяма сдържаност във външната политика на САЩ, а това би дало на Китай повече свобода да преследва интересите си в собствения си регион и по света.“

Кризата дава възможност на някои в Китай да представят Вашингтон като подстрекател към войни – нещо, което Народоосвободителната армия вече прави в социалните мрежи. Но наличието на толкова „дисфункционален фактор“ също може да тревожи Пекин, посочва проф. Браун.

„Не мисля, че Китай иска свят, доминиран от САЩ, но също така не иска и свят, в който САЩ са толкова нестабилен фактор.“