„Куба е следващата“.

Това заяви в интервю сенатор Линдзи Греъм, републиканец и съюзник на американския президент Доналд Тръмп, след като САЩ и Израел започнаха удари срещу Иран.

Още през януари Вашингтон наложи петролна блокада на комунистическата островна държава, малко след като нейният съюзник и ключов доставчик на петрол, венецуелският президент Николас Мадуро, беше задържан в рамките на извънредна военна операция.

Това доведе до влошаване на икономическата криза и постави Куба пред най-голямото изпитание от разпадането на Съветския съюз насам, отбелязва в анализ CNBC.

Сега Иран, с който Куба има стратегическо партньорство, е подложен на продължителни атаки.

„Дните на тази комунистическа диктатура в Куба са преброени“, продължи сенатор Греъм в интервюто си за Fox News.

Преди ударите срещу Иран Тръмп също намекна, че иска „приятелско поглъщане“ на острова, без подробности. Коментарите, заедно с атаките срещу Иран и Венецуела, не са допринесли за успокояване на опасенията в Хавана, коментират експерти пред CNBC.

„Приятелско поглъщане“ може да прилича на ситуацията във Венецуела след Мадуро, „където все още има авторитарен режим на власт, но се движи в посоката и със скоростта, определени от САЩ“, обяснява Карлос Солар, старши научен сътрудник по въпросите на сигурността в Латинска Америка в RUSI, лондонски мозъчен тръст в областта на отбраната.

Той допълва, че Куба е загубила подкрепата на Венецуела и Иран „в момент на максимален натиск“ от страна на Тръмп, но добавя: „Не е ясно как САЩ ще накарат кубинския режим да се пречупи, принуждавайки Хавана да капитулира. Не наблюдаваме военно натрупване, което да предшества операция „Абсолютна решителност“, която доведе до залавянето на Мадуро през януари. Възможно е да подходят към Куба по съвсем различен начин“.

Представител на Белия дом и кубинското посолство в Лондон не са отговорили на запитването на CNBC за коментар.

Министерството на външните работи на Куба призова за прекратяване на конфликта в Близкия изток и заяви, че „осъжда най-категорично“ съвместната атака на САЩ и Израел срещу Иран, която започна на 28 февруари.

„Кубинците са все по-загрижени“

Русия наскоро предупреди, че ситуацията в Куба изглежда се влошава, след като кубинските сили убиха четирима души, дошли край брега с моторна лодка, регистрирана в САЩ.

Блокадата ефективно отряза Куба от венецуелския петрол, след като на 3 януари започна военна операция за залавянето на Мадуро. Куба заяви, че 32 от нейните граждани са били убити при атаката.

Тръмп също заяви, че кубинското правителство представлява „необичайна и извънредна заплаха“ и обеща да наложи мита на всяка страна, която я снабдява с петрол. В края на миналия месец обаче американското финансово министерство заяви, че ще позволи препродажбата на венецуелски петрол на кубинския частен сектор.

Тази стъпка изглеждаше като крачка към облекчаване на острата хватка за горивото на острова, която принуди редица авиокомпании да прекратят полетите до страната. Туризмът отдавна е значителен източник на приходи за кубинското правителство, което се намира в затруднено финансово положение.

Пар Кумарасвами, професор по латиноамерикански изследвания в британския университет в Нотингам, заяви пред CNBC, че ударите срещу Иран и коментарите за режима в Куба са засилили настроенията на несигурност и тревога в Хавана.

„Кубинците са все по-загрижени как ще оцелеят в условията на такъв глобален хаос, а неотдавнашното насилие срещу Иран не е допринесло за успокояване на страховете им. В същото време има индикации, че САЩ преговарят с кубинското правителство относно промени в икономиката и това наистина се отразява във фокуса на президента Мигел Диас-Канел върху икономическото подобрение като приоритет“, допълва професорът.

Кумарасвами заявява, че „посланието от Куба“ е било „постоянно“ откакто комунистите са дошли на власт през 1959 г.: „Оцеляването ще бъде постигнато само чрез адаптиране към променящия се геополитически контекст“.

„Куба току-що си купи времеви прозорец“

Куба прие мерки за защита на основните услуги и за разпределяне на горивото за ключови сектори.

ООН вече предупреди за възможен хуманитарен „колапс“, тъй като запасите от петрол намаляват.

„Куба току-що си купи времеви прозорец – но е тесен“, заявява Робърт Мънкс от отдела за проучвания в компанията за рискова информация Verisk Maplecroft. „Операцията срещу Иран временно изважда Куба от полезрението на Вашингтон, тъй като американската администрация ще бъде заета с Персийския залив през следващите седмици“.

Мънкс обаче очаква Куба да се върне в заглавията, добавяйки, че кубинската диаспора в Южна Флорида ще окаже натиск, а Вашингтон е показал, че дава приоритет на Западната полукълбо в преработената си стратегия за национална сигурност.

„Режимът в Хавана засега запазва контрол. Всяко недоволство, предизвикано от икономическите трудности, може да е внезапно и спонтанно, което ще даде на Вашингтон претекст да се фокусира върху оказването на натиск върху режима“, допълва Мънкс.